От Сан Франциско до Свиленград

Премахването на митническите тарифи според сп. Economist ще повиши европейския БВП с 0.4%, а американския - с цял процент. Отпадането дори на половината от сегашните регулаторни ограничения пък ще донесе още 3% ръст от двете страни на океана. "Преди няколко години студия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) заключи, че ако паднат всички ограничения, ще е като да дадем на всеки българин, всеки американец или всеки европеец една допълнителна годишна заплата. Представете си – цял бонус годишен чек, като само премахнем бариерите", емоционално коментира пред "Капитал" Даниъл Хамилтън, бивш заместник-помощник държавен секретар по европейските въпроси и настоящ професор в Johns Hopkins University.

Дяволът в детайлите

Има обаче причина никой досега сериозно да не е опитвал създаването на търговска зона над Атлантика: задачата е колкото амбициозна, толкова и трудна.

Разкритията, че САЩ шпионират европейските държави, политици и граждани, публикувани в германския Der Spiegel и британския Guardian тази седмица, припомниха само една от значимите разлики в политическата система (и ценности) между Брюксел и Вашингтон. Проблемът е толкова сериозен, че мнозинството експерти прогнозират неизбежно забавяне на споразумението (виж карето).

Но това не е най-сериозната драма. Мандатът на сегашната Еверопейска комисия е до края на следващата година и затова целта е споразумението да е готово най-късно до октомври 2014 г. Така в рамките на малко повече от година, европейци и американци трябва да договорят всички параметри по TTIP, които да разбутат къщичките, градени десетилетия.

Американското фермерско лоби иска премахването на европейската забрана за генно модифицирани храни и заплашва с  блокада на споразумението. Авиокомпаниите в САЩ се страхуват от навлизането на конкуренцията, която ще спре тенденцията за постоянен растеж на цените на самолетните билети. Взаимното сочене с пръст заради държавните субсидии за Boing и Airbus със сигурност ще влезе в нова фаза. Някои щатски администрации ще преживеят културен шок, когато чуят, че трябва да премахнат преференциите за американските фирми. Въобще да не споменаваме пък френските винопроизводители, щом се заговори за отпадане на защитите за традиционни географски продукти като шампанското.

Финансовата индустрия, която силно подкрепя TTIP, също се надява под лозунга за свободната търговия да прокара още повече дерегулация. "Америка може да приеме по-лежерни правила за банковия капитал в европейски стил, докато ЕС е принуден да се съгласи на по-лека регулация за хедж фондовете", описва най-лошия вариант икономическият колумнист на Slate.com Мат Иглесиас.

Заради препятствията и съмненията, вече циркулират два изхода от преговорите (виж графиката). По-скромният вариант е да бъдат премахнати митнически и търговски тарифи. Те обаче са едва средно около 3-3.5% и ефектът ще е ограничен. Амбициозният е за либерализация и дълбока хармонизация. Това би означавало, например фармацевтичните компании да не бъдат подлагани на двойни инспекции. Единните стандарти биха олекотили бюрокрацията и освободили енергията и на хиляди малки фирми. Затова очакванията са, че вторият вариант ще увеличи потока на стоки и услуги в различните страни със средно около 90% (виж ефектите за България в карето). Тази широкомащабна промяна обаче очевидно е по-трудна за постигане.       

Печаливши и губещи

Хубавото е, че двете страни са убедени в нуждата от споразумение. За разлика от предишни споразумения, сегашните преговори между ЕС и САЩ не предизвикват силна критика. Въпреки безспорните си икономически предимства NAFTA например е обвинявана за експлоатацията на неквалифицираните работници, ресурси и околна среда. TTIP, точно обратното, се радва на одобрението на много от традиционните критици на свободната търговия. "Досега всичките споразумения, които САЩ са подписвали, бяха все със страни с по-нисък стандарт на живот или пък с по-малки икономики. За пръв път двете от големите икономики в света преговарят да отворят пазарите си и всяка от тях има висок стандарт на живот. Така че при нормалната опозиция – синдикати, потребителски групи, еколози, поне в САЩ, когато се каже за споразумение с ЕС, реакцията е положителна", обяснява проф. Даниъл Хамилтън. Освен че обещава създаването на нови работни места от двете страни на океана, не е тайна и че загубилите влиянието си американски синдикати се надяват с TTIP да се наложи по-социално законодателство от ЕС. 

Какъв обаче ще е приемът от другата страна на Атлантика все още не е ясно. Освен негативните настроения, свързани с подслушването, има и икономически. Както показва изследване на германския Ifo Institut по поръчка на фондация "Бертелсман" от средата на юни, един от ефектите ще е отслабването на вътрешната търговия между страните от ЕС. Причините са в притока на по-евтини и конкурентни американски стоки и интереса на европейските страни да изнасят към по-големия и богат американски пазар. "Ефектът не е кой знае колко голям икономически и негативите му се компенсират. По-важно е да помислим за политическите последици, защото създаването на единен европейски пазар бе мощен инструмент за задълбочаване на интеграцията между страните членки. Сега обаче силата му ще бъде отслабена", обяснява Улрих Шуф.

За страни като Великобритания, която не просто ще е един от големите печеливши от свободната търговия, но и отявлен скептик срещу европейската интеграция, този ефект може и да е допълнителен бонус. Останалите обаче ще трябва да си зададат ребром въпроса за характера и целта на съюза. TTIP може да извади ЕС от икономическата криза само за да го хвърли в още по-тежка - на идентичността. Или пък да реформира съюза изоснови.