Али Ахмети: В София се чувствам като в Брюксел

Според вас спорът с името не е нерешим. Защо тогава се точи вече толкова много години?

Мисля, че не е имало нужното ниво за решаване на проблема. Досега той е обсъждан в преки разговори между Скопие и Атина само на ниво посланици. Сега е моментът нивото на разговорите да се повиши и международната общност да се ангажира по-сериозно с въпроса. Защото тя е инвестирала много в мира и стабилността на Македония, в създаването на демократични институции в страната. Без международна подкрепа и без добрата воля на всички съседни държави този проблем не може да бъде приключен и затворен.

Сърбия и Косово успяха да се споразумеят с посредничеството на ЕС. Възможно ли е и с Македония и Гърция да се получи така?

Да, това е много добър пример как може да се реши един подобен въпрос.

Вие настоявате за международно сътрудничество, но как бихте отговорили на критиките, че самата Македония не проявява достатъчно инициатива за решаване на спора с Гърция и се опитва да го използва като извинение за много вътрешни проблеми?

В момента имаме едно конкретно предложение по проблема с името от международния посредник Матю Нимиц. И сега е изключително важно Атина и Скопие да седнат на една маса. За да се случи това, трябва да ни помогнат международната общност и съседните държави. Без помощ отвън няма как да стане, защото проблемът е много емоционален. Където има емоции, няма рационалност. И е нормално като трета страна да участва международната общност, която да тушира тези емоции. Когато седнем на масата, започва диалогът. А когато започне той, ще се постигне и компромис. Но това не може да дойде без външна подкрепа.

Според вас България помага ли в тази посока?

Да, в София се почувствах като в Брюксел. Тук всички говорят за интеграция, добросъседство, общо бъдеще, икономическо сътрудничество. Сигурен съм, че българското правителство е много искрено и много активно в помощта си към Македония за нейното влизане в НАТО и ЕС. Силно съм впечатлен от тази искрена и приятелска подкрепа на България към Македония.

Когато обаче миналата година България поиска от Македония да се подпише Договор за добросъседство, преди да одобри кандидатурата й за започване на преговори за влизане в ЕС, реакцията в Скопие беше изключително остра. Според вас приятелството прави ли се с договори и докъде са стигнали преговорите по споразумението?

Според мен от един такъв договор не може да произлезе нищо лошо, още повече когато става въпрос за съседни държави и всички теми са отворени за обсъждане. Нищо не бива да остане, без да бъде дискутирано и разяснено. Ако има исторически теми - нека историците да седнат и да ги обсъждат. Ако има етнографски - етнографите, археологически - археолозите, и т.н. Мисля, че може да се намери решение за всички отворени въпроси. България подкрепя стабилността на Македония, мира в страната, интегрирането й в НАТО и ЕС. Има и много съвместни икономически проекти като европейския транспортен коридор №8, трансграничното сътрудничество и др. По всички най-важни въпроси Македония винаги е имала възможно най-голямата подкрепа на България, независимо от смяната на правителствата в София.

Специално за икономически връзки се говори от години, но всичко остава на думи. Защо според вас се получава така?

Ние, балканските народи, все още не сме се освободили от някои комплекси. Големите нации като Франция и Германия вече са го направили, сега идва ред и на нас, по-малките, да се отървем от тях.

Мислите ли, че България и Македония могат да заровят миналото подобно на Франция и Германия?

Това е бъдещето, няма друга алтернатива. Диалог, компромис, съгласие, интеграция.