Новата външна граница на ЕС

Ние на вас, вие на нас

"Постигането на споразумението може да се смята за успех на турската дипломация", казва за "Капитал" Марина Воротнюк от Националния институт за стратегически изследвания в Украйна. Реадмисията на чужденци е един от малкото козове на Анкара в играта с Брюксел. И обвързването на този важен за ЕС въпрос с премахване на визите е добър ход, особено с оглед на нарастващата вълна имигранти от Близкия изток и Африка.

Разговорите за реадмисия с Турция се водят от повече от осем години. Забавянето се дължи основно на липса на атрактивна реципрочна оферта от страна на Брюксел. Липсата на безвизово пътуване е една от любимите теми за критика на главния турски преговарящ с ЕС Егемен Багъш, който не пропуска да спомене, че държави като Боливия и Парагвай нямат нужда от разрешителни. Това е и една от чувствителните за турското общество теми.

"Лично намирам за напълно неприемливо, че сърбите могат да пътуват в Европа, а турците не. Вдигането на ограниченията е честно, и е нещо, което трябваше да бъде направено отдавна", казва за "Капитал" Соли Йозел, професор по международни отношения от истанбулския университет "Кадир Хас". "Вие като държава, която не можеше да пътува свободно, трябва да знаете колко е унизителен процесът за получаване на виза", припомня той. Тази гледна точка е валидна. Гражданите на държавите от Западните Балкани например нямат визов режим, въпреки че се намират на различни етапи от преговорите с ЕС.

Извън емоционалната страна има и други неща, които правят този въпрос толкова важен за турската външна политика. Движението на стоки между ЕС и Турция от 1996 г. е свободно, но не и движението на хора. "Бизнесмените си мислят – защо тировете ми могат да пътуват, а аз не. Защо не мога да отида сам на панаира във Франкфурт и да се договарям лично", казва пред "Капитал" Димитър Бечев, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Недоволство има и от другата страна. Германия е най-големият външнотърговски партньор на Турция, но бизнесът не може да контактува свободно. "Германски компании се оплакват от това", посочва пред "Капитал" Ебру Турхан от университета "Сабанджъ" в Турция. Според нея бизнесът в Германия е оказал значителен натиск на политическите партии, което е и сред причините за раздвижването на визовия въпрос след изборите във федералната република през септември.

България от своя страна също може да се възползва. Падането на визите ще доведе нов тип туристи, които имат възможностите и желанието да пътуват. Примерът с тълпите туристи, посещаващи родното място на Ататюрк в Солун, е показателен. Но това не е всичко.

"Ако сега се постигне безвизово пътуване, това означава, че във Свиленград ще има много повече хора, които играят хазарт. В Пампорово ще има много повече скиори, в Бургас ще ходят на винотуризъм. Може да бъде привлечена турска демографска група с повече пари и възможности. Има и какво да се предложи – една бутилка вино в Турция е обложена с висок акциз. В България тя е с по-добро качеството и е доста по-евтино за тях", казва Димитър Бечев.

Свалянето на визите ще увеличи и транзитния трафик на турци, които пътуват към роднините си в Германия. Освен това връзките между общностите от български турци, живеещи от двете страни на граница, също ще бъдат улеснени, което най-малкото ще доведе до оживление на търговията в граничните региони.

Когато му дойде времето

Споразумението обаче няма да започне да действа веднага след подписването му на 16 декември. Това означава, че няма да може незабавно да се връщат новодошлите чужденци, нито вече регистрираните тук. Турският външен министър Ахмет Давутоглу дори говори за първоначален изпитателен срок от 3 години, през който ще се следи дали ЕС върши своята част от сделката – вдигане на визите. Но за това време могат да се случат много неща.

"Притеснително е, че само турските официални лица говорят за срокове. Коментарите на европейските комисари Сесилия Малстрьом и Щефан Фюле не съдържат времева рамка за изпълняване на договора", казва Ебру Турхан от университета "Сабанджъ". Освен това вдигането на визите трябва да бъде одобрено от Европейския парламент. От една страна, това е добре, защото така ще бъде избегнато едностранното блокиране на договорката. В същото време обаче следващият европейски парламент, който ще бъде избран през май 2014 г., най-вероятно ще има силно националистическо присъствие от цяла Европа. Крайнодесните партии обещават обединен алианс ("Атака" получи отказ да бъде в него) и могат да се превърнат в пречка за споразумението, ако получат подкрепа и от други формации.

Има и други потенциални проблеми. Гърция, която има двустранно споразумение за реадмисия с Турция от 2002 г. насам, се оплаква, че Анкара не изпълнява задълженията си. Според гръцкото Министерство на гражданската защита само 10% от незаконните имигранти са приемани за реадмисия от турските власти. Реално върнатите хора са едва 3.9%. Този път обаче нещата може да са по-различни, защото Турция има какво да губи, смята Марина Воротнюк. Свободното пътуване в ЕС е важен символ за премиера Реджеп Ердоган, който ще може да го представи като един от малкото си успехи в навечерието на важната изборна година в Турция през 2014 г. Освен това изпълняването на споразумението ще е знак към Брюксел, че Анкара е сериозна в поетите задължения. "Много е важно чисто символично - ние изпълняваме това, вие трябва да правите същото", допълва Воротнюк.

За България е важна и хармонизацията на турските правила за чужденците с европейските. Това на практика делегира на Анкара повече задължения за опазване на външната граница на ЕС. "Така стана през 1996 г. с търговското споразумение, където европейската митническа бариера се измести към Близкия изток", припомня Димитър Бечев.

Давайки на Анкара ролята на външен страж на ЕС, Брюксел също така я натоварва с повече отговорности. Турция ще има по-голям интерес да урежда статута на мигрантите. В момента в страната, приютила между 600 хиляди и 1 млн. сирийци, няма работеща инфраструктура за работа с тях. "Сирийските бежанци в Турция са определяни официално просто като "гости на държавата" и не е ясно точно какви права и задължения имат те", казва Ебру Турхан.

Предстои приемане на поправки на закона за чужденците в Турция през идната година, които ще регламентират част от тези неща. Очаква се сирийците да получат възможност да работят официално, което ще ги тласне към големите градове. Най-големият пазар е Истанбул, където в момента има около 150 хил. сирийци. Те обаче може да станат много повече, което ще свали цената на труда и ще затрудни намирането на работа. Увеличената конкуренция вероятно ще накара част от тях отново да потърсят пътя към Европа.

И значителен брой ще тръгнат през България, която вече има славата на пропусклива граница с корумпирани официални лица, готови да затворят очите си за нелегалните срещу пари. Намаляването на имигрантите в момента, което отчита МВР, се дължи на зимните условия, а не на строящата се стена по границата. Със затоплянето през пролетта те отново ще се увеличат. И е още рано българските власти да се радват за коледния подарък от Анкара и Брюксел.