Западът започна да затяга примката на санкциите

След Съвета по външните работи, продължил около три часа, първите дипломати на 28-те достигнаха до споразумение за списъка на тези, които могат да бъдат санкционирани за това, че са участвали в руската намеса в Русия и референдума от неделя за отделяне от Украйна. 

На пресконференция германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер обяви, че са санкционирани осем политици от Крим, 10 от Русия и три военни фигури, сред които руският командващ на Черноморския флот в Севастопол. Той обяви, че ЕС все още иска да бъде постигната възможност за дипломатически преговори с Русия. "Не беше най-лесната среща на външните министри на ЕС, но взехме предвид нашите различни политически и исторически съображения", каза Щайнмайер.

По-рано в понеделник чешкият външен министър Любомир Заоралек заяви пред журналисти, че има "черен списък" от 120 - 130 души с потенциални санкции, който е бил съкратен до 20 високопоставени служители, но не и бизнесмени. Той обяви, че външните министри очакват да бъде отменена срещата на върха между ЕС и Русия, насрочена за юни.

Още в неделя Европа осъди кримския "референдум", определи го като противозаконен и нелегитимен и обяви, че няма да признае резултатите от него. Същото казаха и САЩ, а Reuters цитира висш служител, според когото има "убедителни свидетелства", че в някои кримски градове са пристигнали вече попълнени бюлетини. Според организаторите в неделя над 95% от гласувалите са се обявили за присъединяване към Русия. 

Наказанието от САЩ

САЩ също одобриха санкции срещу 11 руски и украински държавни служители, сред които двама висши съветници на руския президент Владимир Путин. Нареждането на президента Барак Обама засяга 7 руски официални лица и четири украински, сред които бившият президент Виктор Янукович и двама от лидерите на сепаратистите в Крим.

Блокирането на всички активи от министерството на финансите и забраната за издаване на визи от Държавния департамент за пътуване до САЩ засяга отговорните за руските действия в Крим. Сред тях са съветниците на руския президент Сергей Глазев и Владислав Сурков. И двамата не взимат решения, но са идеолози на силовата експанзия на Русия и завземането на територии, населени с руснаци. Представител на администрацията в САЩ коментира пред "Ройтерс", че наказанието срещу Сурков и Глазев е "близо до десетката" на търсената цел с подобни действия.

В списъка е вицепремиерът Дмитрий Рогозин, отговарящ за развитието на военнопромишления комплекс. Бивш представител в Брюксел на страната за връзки с НАТО, той е известен с войнствения си тон и действия. В неделя той обеща на Крим, че ще съживи икономиката му с поръчки за отбраната на Русия.

Близката до Путин председателка на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко също е в списъка. Там са и самообявилият се за премиер на Крим проруски настроен политик Сергей Аксьонов, както и Владимир Константинов, председател на окупирания от руски части парламент на Крим, взимащ решения, които в Киев обявиха за противоконституционни, а в чужбина ги смятат за нелeгитимни.

Другите засегнати лица са: Андрей Клишас (председател на комисията по конституционно законодателство, правни въпроси и развитие на гражданското общество към Съвета на федерацията на Русия), Елена Мизулина (депутат в Държавната дума на Русия, председател на комисията по въпросите на семейството, жените и децата), Леонид Слуцки (депутат от Руската дума, първи зам.-председател на комисията по външните отношение, президент на фондация "Русский мир", през която минават милиони долари за финансиране на руски организации в чужбина).

Любопитно е включването сред тези само 11 имена на Виктор Медведчук. Той не само е смятан за най-известния проруски депутат на Украйна, но Владимир Путин е и кръстник на детето му. Освен това Медведчук е бивш началник на президентската администрация в Киев.

Санкциите бяха очаквани, след като Москва и проруски настроеното ръководство в окупиран Крим проведоха т.нар. референдум за или против присъединяване към Русия. При отсъствието на готовност за действия отвъд дипломатическите механизми САЩ се опитват да спрат поне разширяването на руското военно присъствие извън административните граници на Крим.

Според Ян Бремър от анализаторския институт "Юрейша груп" санкциите имат голяма символична стойност, минимална икономическа и нулева за процеса на взимане на решения от Путин. 

Украйна отзова посланика си 

Украйна е отзовала посланика си в Москва за консултации във връзка с кризата на Кримския полуостров, съобщи Reuters. "Във връзка със ситуацията в Крим и необходимостта от обсъждане на някои от нейните международни аспекти украинската държава отзовава своя посланик в Руската федерация Володимир Йелченко", се казва в официално съобщение на украинското външно министерство.

Мярката беше предложена по-рано в понеделник от лидера на партия "Свобода" Олег Тягнибок пред Върховната рада след инцидента в украинското посолство в Москва от тази сутрин, предаде агенция "РБК Украйна". Тогава привърженици на нерегистрираната руска партия "Другая Россия" проникнаха в украинската дипломатическа мисия в руската столица с искане за провеждане на референдуми за самоопределение в източните и южните области на Украйна. С лозунги "Киев – руски град!" те призоваха "бандеровците да си ходят в Западна Украйна". Участниците в акцията са били задържани от полицията. Изпълняващият длъжността украински президент Олександър Турчинов нареди "незабавна реакция" на провокацията. "Другая Россия" се определя като националболшевишка партия и подкрепя присъединяването на Крим към Руската федерация.

Фотограф : KEVIN LAMARQUE