Срещите Меркел - Оланд не успяват да прикрият политическото разделение

Отговорът на Берлин е учтив, но твърд. Той настоява френските политици да не се бъркат във въпросите, засягащи общата валута, и да не казват на независимата ЕЦБ как да си върши работата.

"Берлин и Париж вече не играят в една и съща лига. Този дисбаланс е в сърцето на френско-германските отношения", обяснява пред Reuters Доминик Моаси от базирания във френската столица Институт по международни отношения (IFRI).

Две различни визии

Освен икономическото разделение съществуват и две контрастиращи визии за европейската интеграция, които могат да избуят след евроизборите и сформирането на нова Европейска комисия. Ако попитате Берлин какъв трябва да бъде следващият приоритет на Европа, той ще започне да говори за по-строги бюджетни правила. Но във Франция се наблюдава растяща тревога от това, което Париж възприема като германска доминация на Стария континент, както и от промяна в европейските договори. Това заплашва да разцепи социалистите на Оланд и да влее още подкрепа в популисткия Национален фронт на Марин льо Пен.

"В момента има много голяма взаимна неудовлетвореност. Европейските правила, които мнозина във Франция идентифицират с Германия, са трън в очите на правителството в Париж", казва пред Reuters Жил Мое, френски икономист от Deutsche Bank в Лондон, визирайки дебата за бюджетния дефицит. Според него в същото време във Франция нараства усещането, че проблемите на Европа могат да бъдат проследени до немските икономически политики, големия й излишък по текущата сметка и ЕЦБ, "която е прекалено германска".

Назначението на следващия председател на Европейската комисия може само да задълбочи безпокойството на Париж. В най-добрия за Оланд случай поста би спечелил Мартин Шулц, който е германски социалдемократ с близки връзки с Меркел. В най-лошия случай мястото би заел Жан-Клод Юнкер, бившият консервативен премиер на Люксембург и заклет федералист, който публично критикува Франция, че вини еврото за икономическите си проблеми, и предупреди, че Париж не трябва да получава специално отношение във връзка със своя бюджетен дефицит.

Украйна като обединител

Не всичко в отношенията между Берлин и Париж е белязано от напрежение. Кръгът от приближени на Меркел вижда в назначението на умерения социалист Манюел Валс за премиер на Франция миналия месец доказателство, че Париж възприема част от политиките на Германия. В частен разговор те коментират, че реформите в техния западен съсед се бавят. Но в публичното пространство избягват да критикуват Оланд.

Анализаторът Доминик Моаси твърди, че кризата в Украйна и противопоставянето на политическите амбиции на Путин могат да постигнат това, което кризата в еврозоната не успя, а именно да сближат двете големи сили в ЕС. "Кризата в еврозоната може и да е зад нас, но геополитическата криза е пред нас и тя може да принуди Европа да мисли мащабно. В края на краищата Европа може да осъзнае, че не може да се разделят енергийната, чуждестранната и фискалната политика", твърди Моаси.