За бъдещето на съюза

При номинацията на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК се сблъскват две напълно различни визии за Европа

Едни смятат Жан-Клод Юнкер за опитен политик, други - за прекален федералист от старата школа
Едни смятат Жан-Клод Юнкер за опитен политик, други - за прекален федералист от старата школа
Едни смятат Жан-Клод Юнкер за опитен политик, други - за прекален федералист от старата школа    ©  reuters
Едни смятат Жан-Клод Юнкер за опитен политик, други - за прекален федералист от старата школа    ©  reuters

Сблъсъкът бе неизбежен. Все пак става въпрос за две напълно различни визии за бъдещето на Европа. От едната страна са тези, които искат по-близък политически съюз между страните - членки на ЕС. А от друга – онези като британския премиер Дейвид Камерън, които твърдят, че Брюксел е станал "прекалено голям, прекалено командващ и прекалено бъркащ се". И в центъра на целия скандал е бившия премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер.

Западните медии описват срещата на ЕС на 26 и 27 юни, на която Юнкер бе номиниран за председател на Европейската комисия (ЕК), като удар между два тежкотоварни влака. Единият е управляван от германския канцлер Ангела Меркел, с повечето европейски лидери на борда. А другият – от Камерън, но с все по-малко на брой пасажери. Битката бе не само относно Юнкер, а и за политиката на ЕК като цяло. Но този скандал вреди на репутацията на ЕС в момент, когато пред него има неотложни задачи като ниския икономически ръст, високата безработица, общата криза на доверието в блока и засилващата се конфронтация с Русия. Към това се добавя и съвсем реалната опасност от парализа на ключови европейски институции, които както всяка администрация не обичат смените на властта.

За и против

Меркел, която като неформален лидер на ЕС има решаваща роля при определянето на следващия председател на ЕК, стои зад Юнкер. Това очевидно не беше първоначалният й избор и канцлерът дори твърдеше, че за поста има "относително широк спектър от имена на масата". Но след остра критика от страна на германските медии и на някои политици Меркел се коригира и подкрепи Юнкер. "Меркел е най-влиятелният глас в Европейския съвет (състоящ се от 28-те лидери на страните - членки), така че е важно кого поддържа. Отначало тя имаше колебания, но натискът особено в Германия й повлия", казва пред "Капитал" Улрике Геро, политически анализатор от Open Society Initiative for Europe (OSIFE).

Камерън обаче настояваше, че бившият премиер на Люксембург е неподходящият човек в неподходящото време да оглави ЕК. Той смята, че начело на институцията трябва да застане истински реформатор, а не заклет федералист. И предупреди, че избирането на Юнкер може да доведе до напускане на ЕС от Великобритания.

Меркел даде известна надежда на Камерън, след като се съгласи с искането му да има гласуване по въпроса, ако не бъде постигнат консенсус. Така европейските лидери трябваше да оправдаят подкрепата си за Юнкер публично, а не както ставаше в миналото - след неформални преговори зад затворени врати. Но междувременно опозиционният лагер на британския премиер бе напуснат от двама ключови съюзници - шведският му колега Фредрик Райнфелд и холандският Марк Рюте. И в гласуването зад Камерън застана само премиерът на Унгария Виктор Орбан срещу останалите 26 страни - членки.

Това поставя Камерън във все по-слаба позиция. Той сам намали мястото си за маневриране, като яростно се противопостави на Юнкер и сега е изправен пред явно поражение. Но британският премиер има вътрешни причини за притеснение. Той обеща да предоговори условията за членството на страната в ЕС и след това през 2017 г., ако бъде преизбран, да проведе референдум за това дали Лондон да остане в блока. Това му дава много малко време да работи за реформи, които да възвърнат обратно от Брюксел част от правомощията на националните правителства. Евроскептичната "Партия за независимост на Обединеното кралство" (UKIP), която стана първа политическа сила в страната на евроизборите и краде от електората на консерваторите, оказва съществен натиск върху Камерън с твърденията, че щом не може да блокира номинацията на Юнкер, той няма да успее да ограничи и влиянието на евробюрократите. А това отслабва авторитета на британския премиер и изолира още повече Великобритания.

"Камерън се опитва да се състезава с националистите и лидера на UKIP Найджъл Фараж и не може да излезе от своя ъгъл. Великобритания отдавна смята, че ЕС е само единен пазар, а това не е вярно", твърди Улрике Геро. 

Промяна на баланса

Но ако победата на Юнкер е поражение за Камерън, тя без съмнение е триумф за Европейския парламент (ЕП), чиито сили все повече нарастват. До този момент националните лидери избираха председателя на ЕК, но сега според новите правила те трябва да вземат предвид резултатите от евроизборите през май. На тях Европейската народна партия спечели най-много места, а неин кандидат е именно Юнкер. Камерън обаче искаше тъкмо обратното – решаващата дума да имат националните правителства, тъй като те са основният източник на легитимност в Европа, и да не позволят на ЕП да си присвои техните правомощия. Британският премиер смята, че противното е в разрез с европейските договори и променя баланса между институциите, затова е "дълбоко погрешно" и може да политизира ЕК.

Меркел също е в трудна позиция. Тя иска да запази целостта на ЕС и не желае да тласка Великобритания към изхода. Но в същото време се опитва да ограничи политическите щети и да предотврати конфликт между европейските институции, който може да продължи месеци наред. Усещането, че Камерън ще загуби, се засили още повече, след като лявоцентристките лидери на Франция и Италия – Франсоа Оланд и Матео Ренци, застанаха зад люксембургския политик.

След номинацията на Юнкер от Европейския съвет сега е необходимо и одобрението на ЕП с 376 гласа от общо 751. "Като цяло става въпрос за пакетна сделка, в която са включени наследниците на Херман ван Ромпой като председател на Европейския съвет, и на Катрин Аштън като върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. И въпросът е какво ще получи Великобритания, за да приеме ситуацията", заявява Улрике Геро.

Вече има намеци от германска страна, че Юнкер ще вземе под внимание реформаторските искания на Камерън и ще опита двамата поне да осъществят диалог. Спекулациите са, че Лондон може да получи утешителна награда под формата на ключовия икономически ресор за следващия британски еврокомисар. Самият Юнкер казва, че е готов да изслуша притесненията на Камерън. Остава да видим доколко точно.

Люксембургският политик още отначало бе уверен в победата си. Той много добре знае обаче, че Европа не може да бъде управлявана в разрез с големите страни членки. Британците го обвиняват в прекомерен федерализъм, но както се шегува бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, да се твърди, че председателят на ЕК не трябва да бъде федералист, е като да казваш, че следващият папа не трябва да бъде католик.

За България също има интересен залог в тази битка. Все повече слухове в Брюксел твърдят, че с Юнкер начело на комисията Кристалина Георгиева има шанс да бъде предложена за върховен представител по външната политика на съюза, което би било изключително добра позиция за страна с имиджа на България.

 

Принципни различия


За британците въпросът е принципен. Те смятат Юнкер за прекалено отдаден на по-дълбоката европейска интеграция и за представител на старата школа във време, в което гласоподавателите категорично показаха, че искат промяна. Той е ветеран в Брюксел и има енциклопедични познания за европейските правила. Но е критикуван, че предпочита задкулисните сделки пред откритото убеждаване. Специализирал се е в постигането на компромиси чрез бавни преговори, а не чрез ловки маневри, както биха искали много реформатори. И опасенията на Камерън са, че може да не му позволи да предоговори отношенията на Великобритания с ЕС, както възнамерява британският премиер.


Юнкер е премиер на Люксембург от 1995 г. до 2013 г. Той бе начело и на влиятелната еврогрупа – финансовите министри на страните от еврозоната, в разгара на кризата, когато бяха взети важни решения за политиката на икономии и за правилата за спасителните програми. Участва в постигането на много европейски сделки и играе ключова роля в отпускането на финансова помощ за Гърция, Португалия и други закъсали страни в замяна на затягане на коланите.


Юнкер е един от архитектите на еврото и е съюзник на Меркел в налагането на бюджетна дисциплина в еврозоната. Вярва, че ЕС е много повече от единен пазар, и защитава тезата за "солидарен съюз", който да помага на по-бедните европейски райони.


През седмицата той бе критикуван за това, че не е бил докрай открит относно платените си лекции пред индустриални групи и бизнеси, които са му донесли хиляди евро. Повдигнаха се въпроси дали е подходящо за един бъдещ председател на ЕК да получава пари за срещите си с влиятелни групи, без да дава всички подробности. Опонентите му смятат, че той трябва да бъде по-прозрачен за това с кого точно се е срещал, и да декларира допълнителните си източници на приходи. Според тези, които искат повече отчетност за финансите и интересите на политиците, когато Юнкер се е съгласил да говори с различни бизнеси за пари, те може да са останали с впечатлението, че вратите за тях са отворени за в бъдеще.

13 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat
    • - 30
    • + 7

    Номинацията на Юнкер е победа за единна Европа,а дуетът му с Шулц начело на ЕП е добра възможност за ЕС. Относно вицът за Кристалина Георгиева - добре е редакцията да престане да ни навира личните интереси на съиздателя си. Това вреди на България и самата Кристалина. Колкото Прокопиев ще изчисти банковите си баланси,толкова и Георгиева ще стане върховен представител.

    Нередност?
  • 2
    the_shadow avatar :-|
    The Shadow
    • - 5
    • + 30

    До коментар [#1] от "kardinalat":

    Плюс за първото изречение и няколко минуса за всичко след него. Не разбирам какъв ви е проблема с Кристалина Георгиева - изключително способна жена, и това не го казвам само аз - с много труд получи признание на европейско и световно ниво. Но дай да плюем на общо основание.

    Нередност?
  • 3
    nikolay_uk avatar :-?
    Николов
    • - 15
    • + 8

    "За България също има интересен залог в тази битка. Все повече слухове в Брюксел твърдят, че с Юнкер начело на комисията Кристалина Георгиева има шанс да бъде предложена за върховен представител по външната политика на съюза, което би било изключително добра позиция за страна с имиджа на България."

    Не разбирам какво общо има кариерното развитие на Кристалина с интересите на България?

    Нередност?
  • 4
    kolchev avatar :-|
    Kolchev
    • - 1
    • + 5

    Ние, българите, трябва да внимаваме, като се кандидатираме за разни постове, защото изкачването по властовата стълбичка понякога не е толкова трудно, но после се оказва, че горе е по-ветровито, отколкото сме си представяли. Видяхме какво стана със Стани шеф, който стана ШеФ на ПЕС без други кандидати, но после загуби изборите за ЕП, срещу него имаше протести, инжинираното от него правителство в България падна... Цялата работа беше нещо от рода "Бай Ганьо в Европа", "Бай Ганьо прави избори" (имам в пред вид деня за размисъл) и т.н. Алеко Константинов ги е описал отдавна тези работи, не откриваме топлата вода. Сега европейските социалисти са го (Стани шеф) блокирали за разпределението на постове, а френската левица и старият му приятел Бойко Борисов му точат ножа.
    Та в момента той седи и се надява на чудо, например "Фидес" и "Форца Италия" вкупом да напуснат ЕНП, или пък ДПС да се върнат при него (доколкото при Стани шеф не става въпрос за партия, за БСП, а за него като личност. При него партията е просто инструмент, органон, за утвърждаване на "аз"-а). Друг вариант е да успее да се задържи като лидер на ПЕС и след пет години да се пробва пак. А най-лошият в негов личностен смисъл е да наближава краят на политическата му кариера като значима фигура.
    Лично аз и представа си нямам дали г-жа Георгиева става за представител по външната политика, дали г-жа Фандъкова става за премиер... Те сами се вкарват в образа на работещи политици, на които всичко им харесва, нищо не им е неприятно, да не казваме, че нямат мнение за нищо, защото би било несправедливо в техните случаи. Но нека обърнат внимание как например г-жа Кунева каза, че е за приемане на еврото, г-жа Бокова явно подкрепя каузата на палестинците... Нека политиците предлагат решения, а (, когато сме съгласни,) ние, гражданите, обикновените техни фенове, ще гласуваме, ще ходим по протести, ще агитираме по форумите, и по този начин ще им оказваме съдействие, доколкото е според скромните ни възможности.

    Нередност?
  • 5
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • - 7
    • + 1

    До коментар [#2] от "The Shadow": Проблемът е,че се взима желаното за действителност. Някой от пишещите тези статия

    Нередност?
  • 6
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • - 8
    • + 3

    вдеват ли ролята и значението на поста 'върховен представител по сигурността и външните отношения'? наясно ли е със структурата и механизмите на функциониране на Брюксел. Личните качества идват на втори план, кой малоумник (освен съиздателя - поради лични интереси) е решил,че страна от миманса ще получи подобно място след като вече неин представител оглавява една от 2-те основни политически партии. Това Германия го няма, някой драска че България ще го получи.

    Нередност?
  • 7
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • - 7
    • + 4

    До коментар [#4] от "Kolchev": Френцките социалистти отдавна нямат думата в ПЕС, явно си пропуснал дребният детайл че бившите комунистти (ползвайки вашия жаргон) от Италия са най-голямата група в депутатите на ПЕС, изпреварвайки германските социалдемократи :-) и че принадлежността на Демократическата партия на Италия в ПЕС е заслуга на Очилаткото :-)

    така,че мечтите за роля и значение на Борисов в ЕС са по-комични и от съновиденията за върховното комисарство на Кристалина Георгиева ;-)

    Нередност?
  • 8
    kolchev avatar :-|
    Kolchev
    • + 4

    До коментар [#7] от "kardinalat":

    Чакайте, чакайте, "бивш комунист" не ми е в жаргона. Аз не ползвам такива изрази последните години.
    Също, какво общо има Станишев с това, че италианските социалисти се вдъхновиха от американските (социалисти), и си промениха името, името на парламентарната си група в ЕП, и дори донякъде идеологията (вече не са социалисти, а демократи или нещо от този род)? Те и преди това пак си бяха в тази група в Европейския парламент.
    Не подценявайте моралното влияние на френските социалисти в ПЕС. Ако трябваше да залагам пари на сблъсъка между тях и Стани шеф, щях да заложа на франсетата.
    За ББ имах в предвид, че точи ножа за българската кариера на Стани шеф, докато франсетата правят същото за европейската му. Той нали ги развива две паралелно, макар че сега като че ли се оттегля от българската. Борисов не е големец в ЕС, вярно, бил е "обикновен премиер" и може би пак ще бъде (знак срещу нещастие), но и не се е наврял там между тежките шамари (на Меркел например) да губи избори. Там нещата са на друга плоскост. Това (<–) също е гледна точка. Което е по-важно, не смятам, че стремежът към власт е нещо хубаво (не казвам, че в ББ няма стремеж към власт, говоря по принцип). Вярно, ап. Павел казва "Който желае епископство, добро нещо желае.", но учението на светите отци на църквата, което е паноптикум на принципите на световната етическа мисъл, е наклонено в обратната посока. В този смисъл един политик е по-добре да подкрепя друг политик, отколкото да се самоизтъква.
    Относно г-жа Георгиева като политико, трябва да сте по-конкретен и да коментирате и личните и качества. Така просто да се каже "Няма да дадат повече от един големец в ЕС на такава омърляна държава!", както сте написал в коментарите по-горе, е твърде недостатъчно за убеждение, макар да има зрънце истина в подобно твърдение.

    Нередност?
  • 9
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • - 2
    • + 4

    До коментар [#8] от "Kolchev": италианските социалисти си отидоха с Бетино Кракси :-) както Андреоти и неговите процеси изпариха христиандемократите в Италия. Демократическата партия в Италия е сегашното название на Италианската Компартия :-) моралното влияное на франсетата отдавна не е фактор в ПЕС. Ели пък последните 3-4 години. За залагането - може, но се притеснявам че ще загубите.

    Личните качества на Кристалина не са обект на коментар,мисля че би се справила доста добре. При разпределяне на постовете в ЕС влиаят доста по-различни фактори. Номинацията и перипетиите около Юнкер го доказват. С драскания от този сорт по-скоро й се прави мръсно, отколкото носи полза на нея и България. Нито икономическата тежест, нито политическо влияние позволяват на страната да получи този портфейл.

    Нередност?
  • 10
    kolchev avatar :-|
    Kolchev

    До коментар [#9] от "kardinalat":

    В Демократическата партия, която е формирана от няколко саморазпуснали се партии, бившите комунисти са само една от формациите, които са я образували. Идеологията и (на цялата Демократическа партия, в смисъл водещата идеология) е център-ляво или пък център, не знам, това са социалдемократи, социалисти, демократи, ако сме коректни относно това как те биха желали да бъдат наричани ("ако сме коректни..." - предпочитат названието "демократи"):

    http://en.wikipedia.org/wiki/Democratic_Party_%28Italy%29

    Лично аз избявам да използвам термина християндемократи, предпочитам по-обединяващи понятия като консерватори, социалдемократи, социалисти, либерали и т.н. Сегашните партии в Италия няма как да не се впишат в схемата.
    Бихме могли да спорим още и по най-различни теми, включително такива от последните ни коментари, но сега покрай мачовете предпочитам постепенно да приключим дискусията. Ако искате, коментирайте още, но лично аз смятам повече да не пускам постове под тази статия. Омръзна ми. :) Приятна вечер.

    Нередност?
Нов коментар