Има ли място за маневри при прилагането на бюджетните правила в ЕС
Париж иска разхлабване на фискалната дисциплина, но германският канцлер Ангела Меркел не позволява
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Преди три години на дневен ред бе затягането на фискалните правила в еврозоната. Днес въпросът е как да използваме тяхната гъвкавост, пише Reuters.
Тази промяна показва какъв път е изминала еврозоната от опита си да спечели обратно доверието на инвеститорите в пика на дълговата криза до повторното привличане на гласоподавателите в момент, когато радикалните партии са във възход заради рекордната безработица и икономическата стагнация.
Интерпретациите за това колко място за маневри има в европейските договори стана нов източник на спорове сред правителствата. Разделението север-юг изправи Италия и Франция срещу Германия, което е риск за стабилността на единната валута. Добавяйки допълнително напрежение в дебата, бившият френски финансов министър Пиер Московиси е на път да стане главният надзорник на ЕС относно бюджетната дисциплина като еврокомисар по икономическите въпроси. Той увери германците, че няма да пропагандира позицията на собствената си страна.
Стимулиране на растежа
Но все пак съпартиецът на Московиси – френският президент социалист Франсоа Оланд, и италианският лявоцентристки премиер Матео Ренци са водещи гласове сред онези, които искат повече място за маневри, тъй като и двамата са изправени пред нисък икономически растеж, ниска инфлация, висок публичен дълг и политическа съпротива към структурните реформи. Те твърдят, че известно количество допълнителни правителствени разходи, което не би им създало проблеми за това, че са пропуснали целите си за дълга и дефицита, ще бъде най-лесният начин да се стимулира растежът.
Но германският канцлер Ангела Меркел и нейните партньори подчертават, че нарушаването на новите по-строги бюджетни правила на ЕС ще подкопае доверието в тях и ще посее семето на нова криза в близките години. Много инвеститори, които иначе искат да видят растеж, са съгласни. "Нарушаването на правилата няма да бъде наказано незабавно от пазарите, но ще изгради основите на бедствие в бъдеще. Това ще покаже, че еврозоната не се е поучила от уроците през 2003-2004 г.", казва Карстен Бжески, икономист от банка ING в Германия.
Преди време Франция и Германия се сдружиха срещу Европейската комисия, за да блокират по-строгите дисциплинарни наказания заради прекомерния си бюджетен дефицит, който бе над лимита от 3% от БВП. Въпреки че комисията, която е пазител на европейските закони, в крайна сметка спечели делото в съда, щетата върху легитимността на правилата вече бе нанесена и през 2005 г. бе въведена повече гъвкавост. Много политици смятат, че това е една от причините за дълговата криза в еврозоната през 2010 г.
За страна с бюджетен дефицит над 3% от БВП като Франция, изглежда, има много малка свобода на действие по отношение на правилата. Тя трябва да се договори с финансовите министри на ЕС за начин за годишно намаляване на дефицита и трябва да спазват предписаните мерки. Това изисква реформи като либерализиране на пазара на труда и основен ремонт на съдебната система, образованието и здравеопазването. Специално внимание се отделя на пенсионната реформа, особено предвид застаряващото население на континента. Според правилата на една страна може да бъде дадено още време да намали бюджетния си дефицит, ако има сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС. Дългът, натрупан при спасяването на друга страна от еврозоната, също може да бъде смекчаващ фактор.
Повече гъвкавост
Правителствата, успели да намалят дефицита си до под 3% от БВП като Италия, имат повече място за маневри. Те могат да забавят постигането на балансиран бюджет, ако инвестират, и ЕК взема предвид размера на публичното инвестиране, съотнесен към дефицита. Този вариант е възможен само за тези, които имат икономически ръст под потенциала си, не са нарушили 3-процентовия лимит и спазват правилото да намаляват дълга си всяка година. И тъй като дългът на Италия се увеличава, а не спада, тя не можа да използва тази инвестиционна клауза миналата година, когато ЕС обяви, че дефицитът й вече не е прекомерен.
Но тази опция няма да бъде възможна за Франция, защото страната не покрива голям брой критерии. А представители от ЕС казват, че тя много вероятно няма да бъде приложена сега, тъй като Европа вече не е в рецесия.
Страни като Италия могат да отложат балансирането на бюджета си и чрез основни структурни реформи, които имат "директни и дългосрочни позитивни бюджетни ефекти, включително като повишават потенциалния устойчив растеж и оказват ефект върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси".
От Московиси и неговия офис ще зависи надзираването на усилията на страните да спазват правилата на ЕС и наказването с глоби в размер на милиарди. За да се гарантира, че той няма да осигурява прекалено голяма гъвкавост, неговите решения относно националните бюджети ще трябва да бъдат одобрявани от вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис – фискален ястреб, който като латвийски премиер въведе строги мерки за икономии.
Меркел: Всеки да си спазва обещанията
Германският канцлер Ангела Меркел заяви в сряда, че всяка страна в ЕС трябва да спази обещанието си за разумна бюджетна политика, защото иначе е заложена репутацията на целия съюз. "В дългосрочен план устойчив растеж може да се постигне единствено на базата на стабилни бюджетни политики. Става дума за доверието към ЕС", обяви тя на бизнес конференция в Берлин, малко след като Франция официално обяви, че няма да спази това правило до 2017 г., т.е. 4 години отвъд срока, в който бе обещала да се вмести. "Не сме достигнали момента да кажем, че кризата е зад гърба ни. Затова днес е важно всеки да си спазва ангажиментите. Това е може да се свърши единствено от държавите. То е дълг на всяка страна членка, всеки трябва да си напише домашното за увеличаване на конкурентоспособността", добави тя.Париж и Рим предизвикаха партньорите си с ново нарушение
Франция отправи предизвикателство към партньорите си в ЕС, като официално обяви в сряда, че няма да успее да спази през 2015 г. обещанието бюджетният й дефицит да се вмести в изискванията. Това бе крайният срок, който след компромис от 2013 г. й бе разрешен от Европейската комисия. Сега Париж обещава да направи това през 2017 г.Съобщението на финансовия министър Мишел Сапен дойде малко след новината, че и Италия планира също да забави до 2017 г. мерките за намаляване на дефицита в опит да се пребори с трета поредна година на рецесия.
Сапен говори за "адаптиране на темпото на намаляване на дефицита спрямо икономическата обстановка в страната – много слаб растеж и много ниска инфлация".
Според новия план публичният дефицит ще намалее от 4.4% през тази година на 4.3% догодина, 3.8% през 2016 г. и 2.8% през 2017 г., когато за пръв път ще падне под прага от 3% за страните от ЕС. Френската икономика ще расте през 2015 г. с 1%, а през 2017 г. - с 1.7%. Но Върховният съвет за публичните финанси, независимият надзорник на бюджетните разходи, смята, че и ревизираните прогнози за 2016-2017 г. изглеждат твърде оптимистични.
"От французите няма да се изисква повече, тъй като правителството – докато се държи фискално отговорно – отхвърля политиката на намаляване на разходи", се казва в съобщението към новия бюджет.
BGA, основната асоциация на германските износители, обвини Франция, че застрашава еврото и икономиката в съюза. "Френският елит продължава да не разбира, че в ХХI век не можеш да си конкурентоспособен, като печаташ пари. Ако тази страна не се измъкне от задълбочаващата се спирала, еврото, а значи и Европа, са застрашени", каза в реч в Берлин президентът на асоциацията Антон Бьорнер, цитиран от Reuters.
Въпреки "безпрецедентното" съкращаване на 50 млрд. евро до 2017 г. правителството признава, че все пак в този период ще има ръст от 0.2% на публичните разходи. Така публичният дъг ще се увеличи до 98% от БВП през 2016 г. и леко ще намалее през след това. Но Франция продължава да заема изключително евтино средства и в сряда 10-годишните й облигации бяха с доходност от 1.3%.
Структурният дефицит, който от Брюксел следят особено зорко, ще се свие по-малко от очакваното от партньорите на Франция – от 2.2% от БВП през 2015 г. до 1.4% през 2017 г.
Новият председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер трябва да реагира остро, за да не се топи доверието към ЕС, и във властта му е да налага санкции и тежки глоби. Но Париж има подкрепата на Рим, Атина, Дъблин, Мадрид и други столици срещу продължаване на бюджетните съкращения, допълва Rеuters.
2 коментара
'' Но Париж има подкрепата на Рим, Атина, Дъблин, Мадрид и други столици срещу продължаване на бюджетните съкращения.''
Те тези,дето трябваше да им спасяват фалиралите банки,пак не искат да спазват правилата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.