Збигнев Марчиняк: Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата крачка

Архитектът на образователните реформи в Полша за това, как полските ученици станаха едни от най-успешните в Европа

Збигнев Марчиняк    ©  Велко Ангелов
Когато преди година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) обяви резултатите от най-новото си изследване PISA, Полша имаше много, с което да се гордее. Учениците й се наредиха на второ място в Европа по четивна грамотност и на шесто по математика. Делът на функционално неграмотните 15-годишни е спаднал с над 12 процентни пункта - до 10,6%, в сравнение с 23% през 2000 г. (съвсем не между другото в България е 39% през 2012 г.). Няма друга европейска държава, която толкова стабилно се изкачва напред в международните образователни изследвания.

Това не е чудо, а продукт на дълга и сериозна работа. Тя започва веднага след промените през 1989 г., когато недостатъците на старата система са очевидни - само 7% от поляците са с висше образование, а грамотността сред завършващите професионални училища е изключително ниска. Полските власти решават, че трябва спешно да подобрят общото образование, за сметка на чисто професионалните умения в техникумите. Въвеждат нова училищна структура, която отлага профилирането за след девети клас. Идеята е, че учениците имат нужда от много повече "меки" умения, критично и логическо мислене, за да са гъвкави на пазара на труда и за да се справят в живота.

Втората голяма част от реформата е промяна на учебната програма - тя вече не следва остарялата идея за "предоставяне на информация на учениците", а се опитва да ги кара да мислят и да търсят решения. Прогимназията се посвещава на базисни умения по тези дисциплини, които са важни за ежедневието, а академичните знания се оставят за последните години на гимназията. Обучението в професионалните училища също става по-гъвкаво и учениците могат лесно да се преквалифицират. Училищата и учителите са свободни да определят сами учебната си програма, стига учениците им накрая да покриват националните образователни изисквания. Накрая на реформите, цялата образователна система в Полша, включително висшето образование, вече се основава на очаквани спрямо постигнати резултати от обучението.

Ключов момент в полската реформа е външното оценяване на резултатите, което измерва силните и слабите страни на учениците, помага им да решат кой е най-подходящият вид училище за тях и готови ли са за университет. Освен това служи за измерване на качеството на прогимназиите, така че училищата и властите да знаят къде се справят добре и къде трябва да насочат повече ресурси. В Полша всички училища, включително и частните, получават държавна субсидия според броя на учениците, ако изпълняват националната образователна програма. Тези в селските райони получават стимули за привличане на добри учители.

Архитект на тези промени е математикът и университетски преподавател Збигнев Марчиняк. След шест години начело на Варшавския университет, през 2007 г. той става заместник-министър на образованието, а след това - главен секретар. В момента Марчиняк консултира Световната банка в сферата на образователните политики, част е и от екипа на OECD, който изготвя теста PISA по математика.

Нищо от промените нямаше да даде ефект обаче, ако не бяха силните местни власти в Полша. Управлението на образованието се децентрализира още в началото на 90-те, директорите започват да се назначават чрез конкурс, премахва се държавният монопол върху създаването и функционирането на училищата. Образованието става фокус както на общините, така и на тяхното население. Резултатите на училищата се следят отблизо, учителите се насърчават да използват иновативни практики в преподаването, организират се допълнителни образователни дейности и дори най-бедните общини инвестират в училищата си.

Местните власти играят голяма роля и при преодоляването на пречките пред реформата. Затварянето и преобразуването на училища предизвиква гражданско недоволство, но общините успяват да обърнат вниманието върху крайната цел за по-качествено образование. Или както казва тогавашният зам.-министър на образованието Ирена Джежговска: "Ежедневно се следеше броят на местните протести - ако бяха под 300, се продължаваше напред."

Помага и всеобщото разбиране, че пътят към демокрация минава през болезнени, но необходими фази. "Когато се намира в преход, обществото е готово да приеме промени, които вероятно биха били неприемливи или много трудно постижими в "нормален" период", пише Марчиняк в свой доклад за полската реформа в образованието. И е убеден, че за да може една дълбока промяна на системата да бъде приета напълно, вероятно е необходимо цяло едно поколение.

Как започнахте реформата?

Министерството на образованието започна въвеждането на първата значима реформа - новата училищна структура [която удължава периода на общото образование до 9 клас - бел. ред.]. Някои училища трябваше да бъдат затворени, а други - създадени и затова в процеса участваха много хора. Те трябваше да бъдат убедени, че промяната е за добро. Аз участвах във втория етап на реформата - между 2007 и 2009 г., която беше насочена към учебната програма. Промените в нея дори закъсняха. Осъзнахме, че новите училища нямат добре дефинирани цели и определихме кои са компетентностите, които учениците трябва да имат накрая на обучението си, например как да използват информацията и различните източници, как да разсъждават и да стигат до изводи. През системата за външно оценяване вкарахме новата програма в преподаването. Ефектът от всичко това бяха много положителните резултати на PISA 2012. Логическите задачи се харесаха повече на учениците и това окуражи учителите да ги включват в часовете. В крайна сметка главната цел на преподаването не е да натъпчем главите на учениците с много материал. А да ги накараме да разсъждават, да защитават мнението си, да мислят логично.

Кои бяха основните пречки?

В началото трябваше да бъдат затворени някои училища - част от тях такива, в които са учили родителите на сегашните ученици. Някои деца пък трябваше да бъдат преместени в други училища. Разбира се, имаше протести, но те бяха преодолени от местните власти. Благодарение на децентрализираната система на финансиране общините сами решават в какво да инвестират - учителските заплати, избор на директори и т.н. Учителите приемаха преназначението си в новото училище като повишение. Дадохме на училищата автономия и по отношение на учебната им програма. Учениците могат например да имат една цяла седмица само история и да я прекарат извън училище, да пътуват в други градове. Важното е накрая на годината да покриват националните изисквания.

Помогна и това, че полските родители имат голямо желание децата им да се образоват, може би това е резултат от промените на политическата система след 1989 г. 

Държавата подкрепяше ли реформата през всичките години?

Първият етап от реформата беше част от цялата верига промени след 1989 г. заедно с пенсионната, на здравеопазването, децентрализацията и други. Следващият - осем години по-късно, включваше промяна на целите на образованието и не изискваше финансиране, което помогна да се приеме лесно от правителството. Промяната на учебната програма пък беше финансирана с европейски средства.

Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата стъпка. Следващите могат да я променят леко, не не и да сменят посоката. Така реформата ще е стабилна. Ние решихме да поемем риска и, изглежда, спечелихме.

Колко време отне да наложите реформата и кое помогна?

Промяната на училищната структура стана много бързо - за една година. Реформата на програмата отне шест години, защото трябваше да се въвежда клас по клас. Започна през 2008 г. и краят й е предвиден за пролетта на 2015 г. Обществото беше готово да приеме реформата. Имаше, разбира се, известни колебания при промяната на видовете училища, защото те противоречаха на традицията. Подобни промени могат да бъдат приети без проблеми само след като едно поколение вече е минало през новите училища. Иначе дотогава продължава да важи мантрата, че старите времена са били по-добри.

Как мотивирахте хората, че това е смислено и важно?

Като им показвахме резултатите от PISA като обективен външен измерител. Преди реформата на учебната програма анализирахме много детайлно резултатите от изследването, за да видим кои са силните и слабите страни на полските ученици.

Казвате, че реформите в една държава не могат да се приложат изцяло в друга, но какво все пак може да вземе България от полския пример?

Реформите в една държава зависят много от разбиранията на обществото и необходимостта от промени. Ако трябваше да започна такава реформа в България, щях отново да тръгна от детайлен анализ на резултатите от PISA. След това бих се опитал да стимулирам силните страни на учениците и да насоча преподаването към слабите. Системата за външно оценяване също трябва да е сигурна и да не позволява преписване. 

Ако сега можете да кажете нещо на някого, който започва голяма реформа, какво ще е?

Да вярва в способностите на учениците. Не трябва да приема, че те могат по-малко от съучениците си от други държави. Потенциалът е един и същ. И да покаже на учителите един по-амбициозен път към постигане на образователните цели. Не трябва да ги стряска, а да ги убеди, че след няколко години резултатите ще са по-добри. Всеки учител иска да даде по-добро образование, просто някои се страхуват, че учениците им няма да успеят да минат.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 33

    Малко размисли върху основните акценти от интервюто:

    „Колко време отне да наложите реформата и кое помогна?
    -Промяната на училищната структура стана много бързо - за една година.”

    >>> Така е. Реформа се прави или за 1 година, или никога. Със забележката, че за да се направи за 1 година, трябва да се започне за 2 месеца и това важи за всички сектори. Тоест, ако средата на януари някой министър все още няма представа как ще вдигне на крака забатачения си ресор, по-добре да си заминава. За януари 2015 говоря.

    ***
    "Как мотивирахте хората, че това е смислено и важно?"
    - Като им показвахме резултатите от PISA като обективен външен измерител"

    >>> Ето това е да хванеш верния път от самото начало. Мисленето е процес на сравнение (Валтер Ратенау). Икономиките на Австрия, Германия, Белгия не се крепят на аутобаните и свръхскоростните железници, както си мислим, а най-вече на „нематериална инфраструктура” като всеобщия кредитен регистър, електронния кадастър и желязната държавна статистика. Може ли да започнеш каквото и да било, без да знаеш как ще измериш резултатите от него? Външен шаблон като ПИЗА теста е нещо много солидно. Защото българското образование е на същото провинциално дередже, в каквото са „столичните футболни грандове”. След целогодишните новини със жълтеникъв оттенък колко са умни и велики, лятото идват международните срещи с никому неизвестни балкански, модловски и централноазиатски отбори, от които обикновено биват разпертушинени. Съответно учениците – заковани на дежурното последно място на ПИЗА-теста. Само където още никой министър на образованието не се е сетил, да обвини за това съдиите и УЕФА-мафията (шшшттттт, дано никой от онези горе не чете тука, че идеята ще бъде прихваната на секундата!!!)

    ***
    "В Полша всички училища, включително и частните, получават държавна субсидия според броя на учениците, ако изпълняват националната образователна програма"


    >>> Парите следват ученика в частните училища не само в Полша, а още в Германия, Австрия, Франция, Испания, Швеция – все държави с дългогодишни левичарски традиции. За другите страни не съм проверявал как е, но едва ли е нещо различно. И не само е така, ами си е така от немай колко време – можем да кажем, че винаги си е било така. И не само винаги си е било така, ами изобщо по този въпрос няма дискусия в обществото. Щом частникът върши същата работа и ученикът е по-щастлив при него, значи си отнася там абсолютно същата държавна субсидия на общи основания и точка по въпроса. Пълна социална справедливост! Не така е положението в България, където най-отявленият пример в обратната посока е „дясното управление” на ГЕРБ в София. Тук родителите от станалата вече 10 години опашка за детски градини от самото начало на проблема предлагат едно – дайте ни такава субсидия, каквато на дете в общинските градини, ние ще си намерим варианти. И да ни бяхте построили градините, пак толкова щеше да ви струваме като текуща издръжка! Сега хем няма да харчите за сроеж – дайте парите в брой, ние ще си намерим частни градини. 10 години отговорът е НЕ, НЕ и само НЕ. Ами те горките, след като не са готови на реформи там, където не успяват да предложат на родителите нищо друго, освен участие в тотализатори, лотарии, томболи и чопове местата, вижда ли ги някой как ще поемат полския път? Сигурно ако почнат да им спират европрограми и да им отказват командировки в Брюксел, но иначе отвътре да им дойде - никога!

    Нередност?
  • 2
    mrvip avatar :-|
    mrvip
    • + 19

    Фактът, че под тази статия има един единствен коментар, е леко трагичен. Сигурен съм, че под новина че някой е пръднал под чаршафа в Биг Брадър, ще има цяла лавина.

    Нередност?
  • 3
    serafin avatar :-|
    serafin
    • + 3

    Четете! Четете уважаеми другари министъри и най-вече премиери (ако можете!).
    Онова недоразумение Лилето пак продължава да плещи за магистрали, асфалт и разни други "учени" работи.
    А най-важното - образованието... ми те нали могат да четат и да смятат до сто.
    Пък и сега им боядисахме училищата, кво толкова реват!
    А че не могат да се намерят свестни работници, служители...

    Нередност?
  • 4
    serafin avatar :-|
    serafin
    • - 1
    • + 5

    И в главата ми звучи крилатия премъдър цитат на негово величество тиквоний първи фон банкенбург: "Никой не прави реформи по време на криза"....
    Така, че всичко е обречено...

    Нередност?
  • 5
    lektura avatar :-|
    Диляна Денчева
    • + 1

    Не е точно така. Живея в Полша от няколко години, работя в системата на образованието и не виждам революционни ефекти от реформата. Разделянето на 3 фази - начално, прогимназия и гимназия разбива много силно монолитността на учебния процес. Съкращаването на гимназиалния период до 3 години на практика не дава възможност за никаква задълбочена специализация - да си представим петте години езикова или математическа гимназия у нас и да си зададем въпроса дали можем да ги съкратим до три. Не, нали? Да не говорим, че такъв тип гимназии, като стрикте математически и езикови няма. А когато наближи време за матура всички вкупом тръгват на курсове, за да се подготвят.

    Нередност?
Нов коментар