Кристина Севия: Съпротивата срещу TTIP се дължи на неразбиране

В Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) има специална глава, посветена на малките и средните компании. Какви ползи може да донесе споразумението за тях?

Малките и средните предприятия (МСП) са моторът на растежа и иновациите както за европейската, така и за американската икономика. Има 20 млн. МСП в ЕС и 28 млн. в САЩ. В Америка те осигуряват половината работни места в частния сектор и са 98% от износителите. В България, както научих тук, 99% от компаниите са малки и средни и 86% от фирмите, които изнасят, са такива. С TTIP искаме да намалим търговските бариери, които диспропорционално натоварват МСП, и да отключим нов трансатлантически потенциал. Така малките бизнеси ще могат да се свързват от София до Сан Франциско и от Пловдив до Филаделфия, да намират нови клиенти, нови търговски възможности и да създават работни места и в двете икономики.

TTIP адресира ли най-големите пречки, които компаниите срещат, ако искат да работят на американския или съответно европейския пазар?

Да, до голяма степен. Положихме големи усилия да се свържем с малкия бизнес в САЩ, ЕС прави същото с европейския, и да чуем от него кои са конкретните търговски бариери. Такива са например тарифите, които между ЕС и САЩ са средно около 3-4%, но в някои области са много по-високи. За големите мултинационални компании това е просто дребно неудобство и дори не се смята за пречка. Но за една малка компания 3-4% тарифа може да бъде решаващ фактор дали ще излезе на печалба. МСП още посочват тарифните бариери като нещо, което биха искали да бъде премахното. Същото се отнася за обременителните митнически процедури. Целта на TTIP е да намали хартиената документация, да автоматизира процеса, така че стоките да могат да бъдат освобождавани още преди да са пристигнали, и да се намали времето за чакане от дни до часове. За една малка компания това би било огромно спестяване на разходи.

Кои са пречките, които компаниите искат да бъдат премахнати?

Едно от нещата, които посочват фирмите и от Европа и от САЩ, са нетарифните бариери и регулаторните различия. Например понякога един продукт, който отговаря на най-високите стандарти в САЩ или в ЕС, не може да бъде продаван на другия пазар заради дребни различия. Искаме да затворим тези дупки и да постигнем регулаторно сближаване, за да намалим дублиращите се инспекции, такси и документи, които означават ненужни и обременяващи разходи за малките компании.

Другото е увеличаването на участието, прозрачността и отчетността, например да има система, която позволява на компаниите да коментират онлайн подготвяни регулации, които може да засегнат техния бизнес. Малките фирми нямат възможност да изпратят консултант във Вашингтон или Брюксел, който да следи регулациите, този процес трябва да е онлайн и да е отворен. Така МСП, където и да са базирани, ще имат възможност да коментират по новите американски или европейски регулации. И тази информация трябва да е събрана онлайн в лесен за търсене формат, така че фирмите да знаят регулациите, които засягат техните продукти. Това е, което се надяваме да постигнем с TTIP.

Едно от притесненията е, че TTIP е "състезание към дъното", защото ще доведе до приравняване към по-ниските стандарти. Има ли такъв риск?

И САЩ и ЕС са решени да съхранят и отстояват високите стандарти по отношение на труда, околната среда, защитата на потребителите. Абсолютно сигурно е, че ще се запази правото на правителствата да регулират в защита на публичния интерес в тази сфера. ЕС и САЩ споделят общи ценности за върховенство на закона, за участие на обществото, за отчетност, за защита на околната среда и потребителите. И сега е моментът Европа и Америка да действат заедно, за да формират глобални правила, които да служат за модел.

И все пак стандартите в САЩ и ЕС са различни. В Европа например има опасения какво ще се случи с т. нар. географски обозначения на продуктите, с качеството на храните и етикетирането им. Може ли да има хармонизиране без сваляне на стандартите?

Вече имаме доказателство, че ЕС и САЩ могат да постигнат подобна сделка, макар да не е лесно.  Например при органичните храни Европа и Америка имат споразумение за еквивалентност. Това означава, че продуктите, които са сертифицирани като органични в ЕС или в САЩ, могат да бъдат продавани и на двата пазара. Така се намаляват дублиращите се инспекции, такси и документи, пред които иначе биха били изправени производителите на органични продукти. В някои сфери американските стандарти са по-високи от европейските, например САЩ са лидер в регулациите за безопасност на автомобилите. Има цял набор от инструменти – хармонизация, взаимно признаване, секторно сътрудничество между регулаторните власти - които да направят живота по-лесен за МСП и да им помогнат да правят бизнес през Атлантическия океан.

Силно притеснителен елемент от TTIP е и т. нар. механизъм за разрешаване на спорове с инвеститори, който може да позволи на корпорации да съдят държави в арбитражни съдилища. Ще остане ли това в споразумението?

ЕС и САЩ имат помежду си 4 трлн. долара преки чужди инвестиции, които подкрепят милиони работни места от двете страни на Атлантика. Освен това имаме механизми, които да окуражават и защитават инвеститорите. Те не са нещо ново, всъщност Германия е създателят на този тип инвеститорски механизми. ЕС има около 1400 такива споразумения за защита на инвеститорите по целия свят, САЩ също имат стотици подобни. От десетилетия има и споразумение между САЩ и България. Целта на този механизъм в TTIP е да гарантира, че ние като САЩ и ЕС ще се отнасяме един друг също толкова добре, колкото към инвеститорите от целия свят. Важно е да имаме търговско споразумение, което да служи за глобален пример. 

Кои са най-проблемните моменти в преговорите по голямо и сложно споразумение като TTIP?

От гледна точка на МСП това е липсата на информация. Те не знаят за потенциалните ползи, които може да им донесе споразумението, и за ресурсите, които искаме да им осигурим с TTIP. Чуваме често от малките фирми, че се интересуват от правене на бизнес през Атлантика, но имат нужда от помощ, включително за намиране на партньори, от връзки бизнес-бизнес. Обучението и по-голямата въвлеченост на МСП ще бъдат много полезни в преговорите по TTIP.

След като бизнесът ще спечели много от TTIP, защо има толкова гласовити противници на споразумението, включително в Германия, която е най-големият износител в Европа?

Това се дължи на липса на информация и неразбиране от някои групи. Затова информацията и обучението са наистина важни за развенчаване на митовете. В Германия съвсем наскоро четирите най-големи бизнес асоцииации, включително тези на средния бизнес и занаятчиите, излязоха с общо изявление за значимостта на TTIP за германската икономика. Има нарастващо разбиране, че за иновиране и създаване на работни места на бъдещето ЕС и САЩ се нуждаят от споразумение с високи стандарти като TTIP.

Една от критиките е, че преговорите са непрозрачи и тайни. Как бихте коментирали?

В САЩ поставяме голям акцент върху прозрачността и консултациите с всички заинтересовани групи. Например в началото на преговорния процес беше създаден т.нар. федерален регистър, който събира коментари. И всеки - отделен човек, бизнес, профсъюз, природозащитна организация, представители на академичните среди - може да даде онлайн мнение или възражение. В сферата на МСП фокусът е специфично върху техните нужди и организирахме 28 кръгли маси за дребния бизнес в цялата страна, за да поканим компаниите да посочат предизвикателствата и трудностите, които срещат в трансатлантическата търговия. Резултатът беше съставянето на публичен доклад. Консултираме се на постоянна база с Конгреса, имаме и система за даване на мнения от сертифицирани съветници от всички заинтересовани групи, които гледат текстовете от TTIP и участват във формирането на преговорните позиции на САЩ. Друго, което правим заедно с ЕС при всеки преговорен кръг, е, че по средата на кръга спираме, срещаме се със заинтересованите групи и така те имат възможност да влияят пряко на преговорите, да задават въпроси и да получават отговори.