🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Бъркотията, наречена британски избори

Те вещаят нещо непривично за Обединеното кралство – ново коалиционно правителство или правителство на малцинството. Това ще има последствия и за ЕС

Когато след предишните парламентарни избори британците осъмнаха с коалиционно правителство, за тях това бе истински шок. Макар другаде в Европа кабинетите от две и дори повече партии да са съвсем обичайни, в Обединеното кралство подобно нещо се случваше за пръв път от Втората световна война насам. Съюзът между консерватори и либералдемократи тогава бе съшит с бели конци и постоянно се правеха прогнози за преждевременния му разпад. Но сега, пет години по-късно, той може да се стори на мнозина като оазис на стабилността, тъй като се очаква резултатът от новите избори да предизвика още по-голяма бъркотия.

Прогнозите са вотът на 7 май да доведе до още един парламент, в който никоя политическа сила да няма абсолютно мнозинство, и до ново коалиционно правителство или правителство на малцинството. Като този път две партии може да не са достатъчни, за да се сформира управление, и да се наложи участие на три и дори повече формации. Това предвещава край на традиционната двупартийна система във Великобритания, което може да има непредвидими политически последици, включително и провеждането на по-ранен референдум за членството на страната в ЕС. 

Фрагментирана политика

 

"В този момент всички проучвания сочат към парламент без партия с абсолютно мнозинство. В същото време това са много непредвидими избори поради няколко причини. Първата е покачването на подкрепата за малките партии и спадът на популярността на двете големи. Очертава се и много по-сложна регионална динамика, особено в Шотландия. Освен това не е ясно как тактическото гласуване ще повлияе на окончателните резултати. Много избиратели може да гласуват за партии, които не са техният първи избор, като така ще попречат на партии, които не харесват, да спечелят в местния избирателен район", казва пред "Капитал" Ник Анстед от London School of Economics (LSE).

Според колегата му проф. Тони Травърс правителство на малцинството с подкрепата на по-малките партии е по-вероятният сценарий: "Но това може да бъде много хаотично, защото ще има кабинет без мнозинство за много от нещата, които ще иска да направи. И въпреки че Великобритания ще остане относително стабилно управлявана страна, нейните парламентарни договорки могат да станат по-малко предвидими", коментира пред "Капитал" анализаторът от LSE.

Управляващите консерватори на премиера Дейвид Камерън и опозиционните лейбъристи на Ед Милибанд си дишат във врата два месеца преди изборите. Според различните проучвания те гравитират около 32 - 34% от вота, като ту едните, ту другите излизат начело с преднина в рамките на статистическата грешка. Около една трета от британците този път възнамерява да гласува за други партии, което отслабва двете традиционни формации и води до фрагментиране на политическия пейзаж. В него се откроява популистката "Партия за независимост на Обединеното кралство" (UKIP), която засега се нарежда трета с около 15%. Либералдемократите, очевидно поели негативи от общото си управление с консерваторите, се сриват до четвърто и дори до пето място с под 8%.

Така изборите се очертават като най-несигурните от десетилетия, и сред инвеститорите има притеснения, че един неубедителен вот може да бъде последван от друг в рамките на няколко месеца, което би довело до години на слабо управление. Ясно е само едно – британската двупартийна политическа система е счупена, пише в. Financial Times. И докато консерваторите и лейбъристите заедно си осигуряваха 97% от вота през 1951 г., то днес тези два доскорошни колоса събират едва около 65%. Според сп. Economist въпреки че антисистемните партии обещават на британците право на избор, това раздробяване на политиката е опасно. Една от причините е, че те нямат своя програма за управление. И макар "Зелените", Шотландската национална партия (SNP) и UKIP да обещават край на статуквото, единственото, което предлагат в замяна, е избягване на трудните решения и липса на работещ икономически план. "Двупартийната система е в упадък като дял от вота от 50-те години на миналия век насам. Тази тенденция сега се ускорява, като повече формации вече могат да печелят места в парламента. И поне в близко бъдеще е трудно да си представим която и да е от двете големи партии да може да събере мнозинство", твърди Анстед.

Двама са малко

Въпросителните са много, като най-голямата е как на практика ще се промени политиката. Най-стабилният вариант според анализ на Reuters е ново междупартийно споразумение или между консерватори и либералдемократи, или между лейбъристи и либералдемократи. Но двупартиен съюз с центристките либералдемократи може да се окаже недостатъчен. В такъв случай една от опциите пред Камерън, ако иска да се завърне на "Даунинг стрийт" 10, е сътрудничество с UKIP, макар за момента да отхвърля този вариант. Лидерът на популистите Найджъл Фараж вече заяви, че може да "сключи сделка с дявола" и да подкрепи правителство на малцинството на консерваторите, въпреки че едва ли ще участва в коалиция. Но има условие - и то е Камерън да проведе "незабавно" обещания за 2017 г. референдум за ЕС, който ще "прекрати нашето скъпо членство в съюза". "По-ранният референдум определено е нещо, за което консерваторите и UKIP могат да се договорят", смята Травърс.

Но остава въпросът дали формацията на Фараж ще запази инерцията си до изборите, тъй като според социологическите проучвания подкрепата за нея спада от ноември насам. Освен това UKIP е ощетена от избирателната система, която е критикувана, че облагодетелства големите партии и е жестока към малките.

Междувременно миналата седмица консерваторите понесоха тежък удар, когато стана ясно, че въпреки предприетите контрамерки нетната миграция в страната се е увеличила до 298 000 души в рамките на годината, приключваща до септември 2014 г. Управляващите, които обещаваха да я намалят до 100 000 души, заявиха, че тези числа са "разочароващи", и че това е предизвикано частично от относителния икономически успех на Великобритания в сравнение със съседите й в еврозоната. Имиграцията е едно от основните притеснения на гласоподавателите и подхранва популярността на UKIP, която иска силното й ограничаване и излизане от ЕС. 

Но дали наистина една от най-големите членки на съюза ще си събере багажа и ще си тръгне? Ако го направи, това ще е "бедствие за нас и за вас", предупреди наскоро еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом с необичайно прям за човек на нейната позиция тон. Опасенията са, че референдумът за ЕС ще повлече надолу британската икономика. Банката ING прогнозира, че провеждането му ще струва на Обединеното кралство милиарди паунди загуби заради забавен растеж, тъй като повишената икономическа несигурност ще доведе до намаляване на инвестициите. 

По-ляв подход?

Милибанд отхвърля идеята за референдум за ЕС, тъй като според него той представлява риск за страната. Неговите искания за по-високи заплати и засилване на контрола върху комуналните услуги и банките обаче безпокоят бизнеса. Освен това някои членове на партията му се бунтуват срещу обещанието за строгост в публичните разходи. В похода към властта лейбъристите могат да се обърнат към SNP, тъй като и двете формации са леви, макар че са основни съперници в Шотландия. Никола Стърджън, която замени Алекс Салмънд като първия министър на Шотландия и като лидер на SNP след неуспешния референдум за отцепване от Обединеното кралство миналата година, заяви, че не би работила с Камерън, но би подкрепила правителство на малцинството на Милибанд. Тук обаче също има уловка. Според в. Daily Telegraph SNP е поискала край на мерките за икономии и осигуряването на 180 млрд. паунда под формата на допълнителни държавни разходи до 2020 г. Освен това е настояла за по-бавно намаляване на бюджетния дефицит и "по-ляв подход" в управлението. "Социологическите проучвания показват, че обществото вярва повече на консерваторите, отколкото на лейбъристите по отношение на икономиката. Затова сега лейбъристите искат да изглеждат като заслужаващи доверие по икономическите въпроси. Но след изборите, ако са най-голямата партия, те могат да се отпуснат повече и някои от членовете им ще бъдат доволни да се ориентират в посоката на SNP по отношение на смекчаване на режима на икономии", казва Травърс.

Стърджън постави и условие да се премести флотът от ядрени подводници от Шотландия. Много е вероятно да бъде повдигнат и въпросът за прехвърляне на повече правомощия към Единбург или провеждане на втори референдум за отделяне, тъй като основна цел на SNP продължава да бъде Шотландия да получи някаква степен на независимост. Въпреки че шотландците гласуваха през есента да останат част от Обединеното кралство, подкрепата за SNP оттогава нарасна на фона на притесненията, че Лондон може да не даде допълнителни правомощия на парламента в Единбург – обещание, което британското правителство направи, за да обърне резултата от референдума в своя полза. По принцип SNP се представя за по-лява партия от лейбъристите, обвинявайки ги, че са изоставили базовите си ценности, като така се опитва да спечели техния електорат и да гарантира подкрепа за националистическата си платформа. "Очаквам, че преговорите за правителство този път ще отнемат повече време, отколкото през 2010 г., когато бе постигнато споразумение за пет дни. Традиционните регионални партии като SNP и тези в Северна Ирландия опитват да използват липсата на абсолютно мнозинство в парламента като начин да договарят повече ресурси. И в този случай те могат да поискат повече правомощия, особено в Шотландия", прогнозира Анстед.  

Но който и да победи на изборите, насоката на политиката вече се е променила, тъй като, за да спечелят гласове, партиите стават все по-популистки. И според анализатори независимо какъв е резултатът от вота през май, провеждането на референдум за ЕС е неизбежно. Просто защото успехът на UKIP означава, че общественото очакване за гласуване относно членството на Великобритания в съюза ще бъде силно и ще бъде почти невъзможно за всяко правителство да му се противопостави.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    liubo...otdale4 avatar :-|
    liubo...otdale4
    • + 8



    Великобританските избори са бъркотия ???

    В Русия, Азърбайджан и Казахстан, например, в изборите има ред !!!



    Нередност?
  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat
    • - 2
    • + 1

    Хаосът е навсякъде около нас. Оцелява този,който разбере това и се пригоди към него.

    Нередност?
Нов коментар