🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Директорки по закон

Германия е поредната страна в Европа, която въведе задължителна квота за жени на високи позиции

"Това е историческа стъпка. Благодаря за подкрепата", извика развълнувано министърът на семейството на Германия Мануела Швезиг, след като управляващата коалиция в страната гласува закон за увеличаване на дела на жените в заемането на управленски постове в компаниите. Тъй като опозицията се въздържа, законът бе приет с нито един глас против и след няколко десетки години на усилена дискусия Германия се сдоби със своята "квота за жени". Промяната се случи на 7 март - точно в навечерието на Международния ден на жената, отбелязан за пръв път през 1911 г. Така започна и изказването си пред Бундестага Швезиг: "През 2015 г. отново повдигаме искане за социално и политическо равенство."

Според прясно приетия закон от следващата година най-големите борсови компании в страната трябва да попълнят 30% от местата в надзорните си съвети с жени. Това засяга точно 108 акционерни дружества. Отделно други 3500 по-малки публични компании трябва да поставят сами за себе си целеви квоти, с които да увеличат дела на жените в надзора и управителното тяло или на по-долните мениджърски етажи. Целите трябва да са ясни и да започнат да се преследват от началото на 2016 г. Но ако те не бъдат достигнати, законът не предвижда конкретни санкции.

По данни на Германския институт за изследване на икономиката (DIW Berlin) към края на миналата година жените в надзорните съвети на най-големите листвани на борсата дружества са били близо 25%. Значително по-малък е процентът на тези, които заемат постове в изпълнителните бордове на компаниите от индекса DAX-30. Това са 13 жени от общо 185 директори, или точно 7%. Така едва една трета от големите публични компании изпълняват условията на новия закон.

На фона на тези числа целта е ясна – да се повиши участието на жените в горните нива на германската икономика, за да се постигне равнопоставеност на половете. Ако около целта няма особени противоречия, то по отношение на средствата се водят спорове. И тук най-сериозният противник са самите компании и някои от най-големите индустриалци в Германия. 

За, против и по средата

Исторически погледнато, квотите за жени винаги са срещали политическата подкрепа на една или друга партия и са били поддържани от различни неправителсвени организации. Институтите и изследователските агенции остават по-скоро неутрални, като разсъждават за предимствата и недостатъците. А най-силната опозиция идва от работодателските организации, които обвиняват управляващите в опит за намеса в частния бизнес.

"Германската индустриално-търговска камара има дълбоки съмнения за конституционалността на законопроекта", заявиха в официално съобщение от камарата още преди гласуването му. "С него се създават допълнителни регулаторни усложнения за засегнатите компании, без да се вземат под внимание структурните причини... Не се зачитат и особеностите на някои браншове, поради които делът на жените е по-малък. При заемането на постовете в надзорните съвети критериите за специфични знания и опит остават на заден план пред изискванията за пол", критикуват още от камарата.

В подобен тон звучат и аргументите на друга значима бизнес организация – Конфедерацията на германските работодатели. От организацията коментираха пред "Капитал", че с приетия закон се третират симптомите, но се подминават истинските причини за неравния дял на жени и мъже на управляващи позиции. "Трябва да привлечем повече млади жени към браншовете и професиите, които предлагат шансове за развитие. Освен това трябва да се създадат повече условия за целодневна грижа за децата, за да може семейството и кариерата да се съчетават по-лесно", казаха още от организацията и добавиха, че налагането на задължителни квоти е сериозно посегателство на правата на акционерите.

Не така административно звучат аргументите на поддръжниците. Те говорят за равноправие и шанс за пробив в един свят, завладян от мъже в строги костюми и лъснати обувки, за разбиване на "мъжката квота", която управлява в момента. "Както наши, така и изследвания на други консултантски организации показват, че компаниите, в които има смесени управленски екипи, са по-успешни. Жените са точно толкова добре образовани, а често завършват и с по-добри резултати. Образованието и на жените, и на мъжете се плаща от данъкоплатците. Защо този потенциал трябва да остава неизползван? Тогава би било логично да се ограничат и възможностите за обучение на жените. Но това ще означава само едно: Добре дошли в Средновековието", коментира пред "Капитал" Инес Имдал, която е психолог и собственик на Института за пазарни изследвани и консултации Rheingold Salon.

Компанията й е правила изследване сред жените в Германия на високи управленски постове и е стигнала до интересни изводи. Така например кариера не означава непременно липса да деца, защото повече от половината от анкетираните са майки на повече от едно дете. Друго наблюдение е, че независимо дали подкрепят квотите, много от жените директори не искат да говорят по темата в публичното пространство от страх да не ги обвинят в еманципация. "Не искам да получа работа само заради това, че съм жена. Аз лично съм против квотите, но от опит знам - без тях мъжете не биха отстъпили местата си", казва една от анкетираните.

"Квотите нямат алтернатива, ако мога да цитирам канцлера Меркел. Не е достатъчно да се създадат повече места в детските градини, въпреки че и това е желателно. В крайна сметка дори и повече деца да са на градина, това няма да отвори нови мениджърски позиции", убедена е Имдал.

Дълга предистория

За да се стигне до сегашния момент на гласуване и одобрение, квотите за жени събираха своите привърженици и противници в продължение на десетки години. По позициите на двата пола се дискутира в германския парламент още от 50-те и 60-те години на миналия век. Преди 15 години беше представен първи вариант на закон, който да даде равни права на половете в частната икономика в Германия, и още тогава работодателските организации го отхвърлиха. Вместо това през 2001 г. беше сключено доброволно споразумение между частния сектор и правителството с ангажимент да се увеличи броят на жените мениджъри. В годините около 2010 г. някои представители на най-едрия бизнес в Германия сами поеха инициативата и се ангажираха с конкретни квоти за жени в бордовете си. Такива са например Deutsche Telekom, E.ON или BMW. Въпреки тази самоинициатива женското участие по високите корпоративни етажи остава по-скоро символично. Този дисбаланс доведе до опита да се реши проблемът със закон.

"Най-добре е, когато компаниите сами правят възможен достъпа на повече жени до управленски позиции. За съжаление самозадължаването на бизнеса, което беше инициирано през 2001 г., не даде резултати. Така се стигна до квотите, които не са самоцел, а трябва да намалят този недостиг. Във всеки случай, за да има равни шансове за мъжете и жените по пътя към върха, трябва да се случи промяна на културно ниво в компаниите", каза пред "Капитал" Елке Холст, директор "Проучвания на половете" към DIW Berlin.

"Изправени пред демографските промени и нарастващата глобална конкуренция германската икономика е зависима от жени в топ мениджмънта. За да заемат ръководни позиции, имаме нужда от достатъчно жени на всички нива. Полът тук обаче е от второстепенно значение и не трябва да бъде критерий за заемане на водеща позиция. Решаващият фактор е качеството на работа и квалификацията", коментира пред "Капитал" депутатът от коалиционния партньор CDU Йоахим Пфайфер, който е говорител по икономическите въпроси на управляващата коалиция CDU/CSU.

Европа от женски род

Германия не е сама в Европа по отношение на политиките за увеличаване на женското участие в горните нива на бизнеса. С тази тема активно се занимава и ЕС, макар засега директивата за квота от 40% жени директори в корпоративните бордове да е приета само от Европейския парламент. Логиката е, че това автоматично ще мотивира компаниите да отворят пътя на жените и към управителните органи. Политиците подплатяват аргументите си с изследвания за ползите за европейската икономика от подобен баланс между половете. Според проучване на McKinsey, компаниите с жени в управлението между 2005 г. и 2007 г. са имали със 17% по-голям растеж на борсовия си курс в сравнение със средното за бранша. А между 2005 и 2010 г. са регистрирали двойно по-големи печалби от останалите фирми. Друго изследване на Catalyst стига до извода, че дружествата с повече жени имат 42% по-голяма възвращаемост на продажбите спрямо своите конкуренти и 66% по-добра възвращаемост на капитала. Тези данни са официално цитирани в стратегията на ЕК "Инициатива 2020" за привличането на повече жени на важни позиции в бизнеса.

Преди Германия под различна форма квоти за жени въведоха Франция, Белгия, Италия. Норвегия пък е страната, която първа определи със закон колко жени трябва да има в надзорните съвети и нейният опит се гледа от всички. Марит Хоел от Центъра за корпоративно разнообразие в Осло обобщава, цитирана от Der Spiegel: "Нито най-лошите страхове на противниците, нито най-големите очаквания на поддръжниците се изпълниха". Международните корпорации не са избягали от норвежката борса, но от друга страна, макар климатът в компаниите да се е подобрил, квотите не са довели до чудеса в резултатите.

След като спечели битката в парламента, Швезиг прибра добрата вест в джоба си и замина на годишната среща на Комисията по статута на жените към ООН, чието начало съвпадна с 8 март. Но министърът по семейните въпроси не иска да спре дотук и вече има нова кауза – за изравняване на нивата на заплащане на двата пола. За целта тя предлага компаниите да изсветлят политките си по формиране на заплатите. Този път бизнесът е готов да се брани още по-категорично.

 

Говорителят по икономическите и енергийните въпроси на фракцията на CDU/CSU в Бундестага

Йоахим Пфайфер: Погрешно е да се въвежда закон за равно заплащане



Германските компании имат по-малко от година, за да изпълнят квотата. Ще се справят ли със срока?

Дали законът за увеличаване дела на жените на ръководни длъжности ще донесе желаните промени, предстои да видим. Сега са наред борсовите и дружествата със съвместно вземане на решения, които трябва до края на септември 2015 г. да си поставят конкретни цели и след това да започнат да ги следват. Те са задължени от 2016 г. да спазват 30-процентната квота за жени. Остава да се надяваме, че компаниите ще се справят с целите и ще ангажират повече жени на ръководни позиции.

 

Кои според вас са алтернативите на квотите, които могат все пак да гарантират равнопоставеност на половете?

Квотата е само един от начините да се включат повече жени на ръководни позиции. Имаме нужда от цялостно стимулиране на жените: от осигуряването на работа, която може да се съчетава със семейството, до възможностите за обучение и квалификация.  Не съм съгласен обаче с въвеждането на закон за равно заплащане, за какъвто се заговори наскоро. С него само ще наложим на компаниите по-голяма бюрокрация и ще ги поставим под общото съмнение, че дискриминират служителите си по пол.

Формирането на заплатите е и трябва да остане въпрос с частен характер. Трябва да запазим не само мира в компаниите, но и да осигурим защитата на личните данни. Освен това изискването за "равно заплащане за равен труд" в Германия е вече до голяма степен реалност. Не е вярно, че разликата между средното заплащане на мъжете и жените е 22%. Тя се получава само тогава, когато гледате брутните суми, които не са коригирани заради структурни фактори, като например професионалните групи или индивидуалното професионално развитие. При така коригираните резултати статистиката отчита разлика от едва 7%. Ако се сметнат и прекъсванията по семейни причини, тогава този процент пада на 1.9%, както изчислява Институтът по икономика в Кьолн.
Собственикът на Института за пазарни изследвани и консултации Rheingold Salon



Инес Имдал: Мъжете не са по-малко мъже, ако вземат децата от градината




Кои са предимствата и недостатъците за германската икономика от въвеждането на квотата за жени?

Германия, разбира се, има нужда от добре обучени мениджъри, но темата не се ограничава само до икономическия аспект. Засегнати са също въпросите за партньорството и семейството. Жените и мъжете могат заедно да съчетаят двете неща много по-добре. Мъжете не биха били по-малко мъже, ако си тръгнат един ден по-рано от работа, за да вземат децата от детската градина.

Истинската задача обаче е да се промени културата на срещи в компаниите - жените и мъжете трябва да се научат да се разбират по-добре. Когато жената е сама, тя често се сблъсква липсата на разбиране в заседанията на управителния съвет или други ръководни срещи. И не е толкова заради нейната емоционалност, колкото заради практичността й. С нейните компетентни решения тя често настъпва наведнъж няколко мъже по мазола, без да го осъзнава дори. Жените лидери действат според конкретните си умения, мъжете – според влиянието си. Жените трябва да се научат да дешифрира езика на мъжете, а мъжете трябва да се научат да класифицират действията на жените правилно. Това е възможно само ако и двете страни са равно представени.

Вие лично се защитник на квотите. Защо?

Да, и то не само за надзорните съвети. Просто защото хората не се разделят доброволно с властта. Ако жените бяха в положението на мъжете, също не биха го направили. Защо да го правят? Нашите изследвания показват, че дори и най-компетентните жени се борят от години със старите структури. Има и такива, които сами успяват да се качат нагоре. Но те са просто изключения.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    yossarian1 avatar :-|
    yossarian1
    • - 2
    • + 19

    Все по-голямата намеса на държавата най-просто означава все по-голяма власт на бюрократите над гражданите и бизнеса. Освен че бюрократичния апарат е безобразно раздут и изхранван от същите граждани и бизнес, които най-нагло обира чрез грамадните данъци в Западна Европа, този апарат продължава да разширява влиянието (и размера си) чрез все по-голяма намеса в живота на хората и повече регулации за бизнеса.
    Виждаме, че вече държавата ще казва на частни компании какъв да е състава на бордовете им, а както разбираме, следващата стъпка ще е да се намеси и в определянето на заплатите. Може би след това ще има квота за гейове и травестити?
    И това, забележете, е "двигателя" на Европа.... а после се чудим защо американската икономика се справяла по-добре...
    Най-лошото е, че нашите политици гледат какво прави "стара" Европа и приемат всичко идващо от там като добро по дефиниция.

    Нередност?
  • 2
    areta avatar :-|
    areta
    • - 1
    • + 8

    Категорично не съм съгласна с идеята за квоти. Тя щеше да бъде правилна, ако ЕДИНСТВЕНАТА причина за малкото жени в бордовете, беше простото нежелание на мъжете да приемат повече дами. Но причините са много и нежеланието на мъжете е само ЕДНА от тях.

    Квотите може би ще решат само един от проблемите, а какво ще правим с останалия куп?

    Познавам само 2 семейства с жени на високи постове, НО и в двата случая мъжете са поели грижата за децата, а за домакинството са наети помощички.

    Нередност?
  • 3
    millen76 avatar :-|
    batMilen
    • - 2
    • + 9

    Факт е, че когато се наема на работа млада жена се взима предвид вероятността тя да забременее и да излезе в майчинство. Но за високите етажи на корпорациите обикновенно са нужни повече години и жените там са обикновенно вече на средна възраст, т.е. Този фактор вече не влияе. Кое тогава затваря вратите на жените до такива постове... , че сега да им се "отварят" със закон? Нормално е всяка компания да търси най-добрия за нея мениджър, но в критериите едва ли се залага пол. И щом естественият баланс е в полза на мъжете, защо трябва изкуствено да се променя със закон? Ако наистина дружествата с повече жени в борда ма директорите са по-успешни, няма ли самите дружества да си променят съотношението за да се възползват от това " предимство"?

    Нередност?
  • 4
    areta avatar :-|
    areta
    • - 6
    • + 2

    До коментар [#3] от "batMilen":

    "Кое тогава затваря вратите на жените до такива постове... "

    Ще ти кажа. Много неща са, не могат да се споменат изчерпателно.

    Предразсъдъците на останалите мъже в борда, че жените не стават за тази работа са едното и този закон се опитва да елиминира този момент, което щеше да е прекрасно, ако беше само това, ама не е.

    Обазованието. Жените като цяло предпочитат по-къси образования, по-бързо да започнат работа и да се наложат, защото нямат безкрайна възможност да отлагат забременяването.

    Освен това се насочват предимно към обществените науки, защото обкръжението им ги убеждава още от малки, че не са подходящи за "тежки" дисцилини като инженерство, физика, математика, ИТ...

    Децата и семейството са изключителна ценност за жените. Чрез тях те се чувстват удовлетворени и реализирани, при мъжете не е така. Често самите жени избират съвсем съзнателно семейството пред кариерата, защото то за тях е далеч по-важно.

    Един мъж може да се съсредоточи предимно върху работата си, просто защото има кой друг да се занимава с досадните ежедневни проблеми и децата. Как си представяш една жена да мисли само за работата си на важно заседание, ако детето й е в къщи с температура?

    Мъжът няма проблем да остане след работа или да отиде в офиса през уикенда, ако е наложително. За жената това е "невъзможно", тя трябва да прибере детето от училище, да напазарува, да сготви... тези неща не могат да бъдат отложени.

    Ако още в самото начало на кариерата жената по една или друга причина избере за приоритет семейството и му отдава повече време и усилия, то няма как на по-късен етап да е равностойна на мъж, който е вложил същото време, и усилия но в развитието на кариерата си.

    Да не споменавам психологическите различия между половете, част от които са природно заложени, доразвити чрез дъъъълга еволюция, адруга част са обществено наложени. За мъж е нормално и се оценява положително, ако е до известна степен агресивен, авторитарен, фокусиран само в един проблем, хитър, груб и понякога престъпва правилата. Ако жена си позволи подобно поведение, то тя е оценявана като злобна, заядлива и несправедлива кучка.

    Та така, проблемите са много и различни. Свеждането им до елентарната представа, че само предразсъдъците на мъжете пречат за кариерното израстване на жените и затова трябва да има квоти е не само глупаво, но и изключително вредно за самите жени. Не виждам на какво се радват германките.

    Нередност?
  • 5
    areta avatar :-|
    areta
    • + 7

    До коментар [#3] от "batMilen":

    Още нещо. Считам се за феминистка, но съм категорично против глупавите инициативи подобно на тази тук. Смятам, че подобни необмислени тъпотии, вместо да изпишат вежди, ще избодат очи и отгоре на всичко, изграждат лош имидж на феминистките като глупави, елементарни и агресивни. Впрочем голяма част наистина са такива.

    Нередност?
  • 6
    alexalexandrov avatar :-|
    Александър Александров
    • - 1
    • + 3

    Добре, защо жените не създават повече нови фирми и да си назначават жени на мениджърските позиции в тях???

    Когато един предприемач е развил една фирма от нищото и е създал работните места в нея (включително директорските), си е негова работа да назначава когото си иска. Дори и да е на базата на стереотипи (което не винаги е така). Просто фирмата си е негова и е тъпо някой да му се бърка със закон. Капитанът си носи отговорност за кораба.

    Уважавам инициативността и мениджърските умения на жените, но не смятам, че с подобни закони може да се реши проблемът с джендър - неравенството. Решението е само в стимулиране на женското предприемачество.

    Нередност?
  • 7
    alexalexandrov avatar :-|
    Александър Александров
    • - 1
    • + 3

    И още нещо: представете си как ще се гледа след десет години на тези жени ....

    Ще се знае, че в сивито си имат много години директорски постове, но никой няма да знае, дали са ги заслужили, или е било, защото законът го изисква. Ще се гледа на тях като натрапници и ОЩЕ ПО-МАЛКО ще се оценяват по достойнство, отколкото днес.

    Дори и тези, които иначе имат страхотни мениджърски качества (познавам много такива) и биха били мениджъри и без закон, също ще са поставени в общия кюп на "мениджърките по задължение" и никой няма да гледа сериозно на тях.

    Нередност?
Нов коментар