Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Междувременно някои руски лекари заявяват в социалните медии, че им е било наредено да понижават числата за коронавируса, като включват в статистиката само тези, които са починали директно от болестта, а не онези, които са имали придружаващи заболявания, вероятно допринесли за леталния изход. Близки на починалите изразяват гнева си.

Подозренията нарастват и от неправдоподобните данни, идващи от някои региони. Например в Краснодарския край - район с население от 5.2 млн. души, броят на регистрираните инфекции се променя само минимално, между 96 и 99 случая на ден през последните две седмици. Това чисто статистически е крайно невероятно.

Няколко други региона дават странна статистика. Те показват, че броят инфекции в регионалните центрове и този в съседните територии варират в противоположни посоки, като така се балансират взаимно и произвеждат права линия от случаи в целия регион.

Официалните данни показват по-малко за коронавируса, отколкото за руската политическа система, която като своя съветски предшественик изобилства от лъжи. Руските избори произвеждат подобни странни графики. Много руски атлети по време на олимпийските игри в Сочи през 2014 г. пък са вземали допинг, като това е било прикривано чрез тайно разменяне на пробите с урина с мълчаливото одобрение на властите.

Кремъл получава каквото иска да чуе

Константин Сонин от University of Chicago казва, че проблемът не е, че Кремъл крие или изкривява данните, а че често изобщо ги няма. Повечето регионални ръководители не отговарят директно пред гласоподавателите, а са напълно зависими от Кремъл за статута и финансирането си. Те подават розови числа, за да изглежда, че изпълняват заложените държавни цели. Целта е да се харесат на президента, не на хората. "Кремъл дори не трябва да им казва какви данни да предават. Те знаят, че трябва да предават това, което Кремъл иска да чуе", твърди Сонин.

През последните няколко седмици руската държавна телевизия предоставя перфектната илюстрация на тази система. На Запад властите поне опитват да комуникират с електората си и с медиите. По руската телевизия хората виждат своите правителствени представители да рапортуват на самоизолиралия се Путин чрез видеоконферентен екран. Екранът прилича на руска православна икона - Путин е позициониран в голяма централна рамка, заобиколен от 12 "апостола" в по-малки рамки.

И все пак този изграден образ започва да се пропуква. Популярността на Путин спадна до историческо дъно през последните седмици. На 17 май здравният министър на Дагестан - руска територия с население от 3 млн. души в Северен Кавказ, заяви пред местен блогър, че реалният брой на заразените в региона е четири пъти по-висок от официалния и че болестта е убила 657 души, а не официално записаните 27. Общо 40 медицински лица са починали. Путин обвини местните граждани, че са опитвали да се лекуват вкъщи.

Някои големи градове са по-отворени от Кремъл. Москва признава, че истинският брой на заразените може да е значително по-висок от официалните данни, и остави в сила карантинните мерки.

Действията на Кремъл спрямо настоящата криза напомнят на някои за опитите да се прикрие ядрената катастрофа с "Чернобил", която накара съветския лидер Михаил Горбачов да подеме кампанията за по-голямо отваряне - така известната Гласност. "Цялата система е просмукана от подмазване, преследване на дисиденти и разкрасяване на фасадата. Ще сложим край на това", заявява Горбачов пред своето Политбюро по онова време. Путин, който започна президентския си мандат преди 20 години с прикриване на потъването на подводницата "Курск", е твърдо решен да не повтаря експеримента "Гласност", който спомогна за срива на цялата система.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved