Свят

NASA поиска още 3.2 млрд. долара, за да прати хора на Луната през 2024 г.

Евентуалното кацане на земния спътник след четири години зависи от финансирането на частен спускаем апарат

Момчил Милев

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Американската програма Artemis на NASA, чиято цел е да изпрати първата жена на Луната до края 2024 г., зависи от решението на щатския Конгрес дали да отпусне допълнителни 3.2 млрд. долара в рамките на следващите няколко месеца. Това е обявил главният администратор на космическата агенция Джим Брайдънстайн в понеделник по време на представянето на своя амбициозен план за завръщане на повърхността на естествения спътник на Земята за първи път от декември 1972 г., когато приключва последната мисията на космическия кораб Apollo 17.

Въпросните пари не влизат в досега отделените за целите на Artemis над 28 млрд. долара и според Брайдънстайн трябва да бъдат дадени от Конгреса в спешен порядък, за да продължи разработката на частни космически апарати, които са способни да транспортират астронавти от лунната орбита до повърхността на небесното тяло. NASA вече проведе търг и одобри първоначалното финансиране за три аеро-космически фирми, които се заеха с тази задача: Blue Origin на най-богатия човек в света Джеф Безос, SpaceX на технологичния милиардер Илън Мъск и Dynetics. От решението на Конгреса също така зависи дали на следващия етап ще останат една или две частни компании, които да продължат работа по проекта, възползвайки се от държавни субсидии.

Политически рискове

За разработката на спускаемия модул щатската космическа агенция до момента е получила бюджет в размер на 628 млн. долара за фискалната 2021 г. Според Брайдънстайн обаче от критична важност за мисията е конгресмените да одобрят сега цялото дългосрочно финансиране. "Ако конгресът не отпусне тези средства за програмата за лунен спускаем апарат, кацането няма да се случи. Наистина е толкова просто. Ако те продължат да отлагат финансирането, нашата цел ще бъде да стигнем до Луната при най-ранната отворила възможност", обобщава той. И добавя: "NASA е много, много добра в преодоляването на техническите рискове. Предизвикателството пред нас сега обаче е политическият риск - програмите, които продължават твърде дълго и струват твърде скъпо, често биват преждевременно прекратявани в някой от късните етапи на развитието си... Така че, за да спестим пари и за да намалим политическия риск, ние искаме да действаме бързо. Кацане през 2024 г. е агресивен график. Възможно ли е да се направи? Да. Трябва ли обаче всичко да се случи без обърквания? Да."

Планът за завръщане на Луната, оповестен от Брайдънстайн в понеделник, съдържа и някои интересни детайли, които не са обявявани от NASA до момента. Според него астронавтите ще бъдат изстрелвани от Земята чрез разработваната в момента тежка ракета носител SLS и ще летят на борда на капсулата Orion, чийто сервизен модул се разработва от Европейската космическа агенция. Когато обаче достигнат орбита около Луната, те ще се прехвърлят на частен спускаем апарат, с който ще слязат на повърхността, а после ще се върнат обратно на борда на Orion. Голяма част от екипировката на астронавтите ще бъде изпратена в района на кацането предварително с частни ракети.

Отиваме, за да останем

Около Луната също така ще започне да се изгражда малка космическа станция, доскоро известна под името Deep Space Gateway. Сега тя вече е прекръстена на Lunar Gateway. През 2024 г. обаче станцията още няма да бъде готова и няма да има как да се използва по времето на полета Artemis 3. В този случай спускаемият апарат ще бъде предварително изпратен в лунна орбита с помощта на частна ракета носител. Чак при последващите полети и кацания на Луната въпросният апарат ще се скачва с новата орбитална станция и ще служи като совалка между нея и повърхността. По този начин голяма част от компонентите на частните капсули ще могат да се използват многократно, да се презареждат с гориво в Космоса и в бъдеще ще се използват от NASA при изграждането и обслужването на перманентната база Artemis Base Camp в района на лунния южен полюс.

Ако всичко върви по план, това трябва да стане факт до края на 2029 г. Във въпросната лунна база астронавтите ще могат да живеят и работят в продължение на поне два месеца, особено след като NASA се научи да утилизира лунните ресурси и най-вече да извлича кислород от ледените залежи. Впоследствие той ще може да се използва както за дишане на лунната станция, така и за синтезиране на ракетно гориво.

Преди обаче да се стигне до кацане на Луната, изграждане на орбитален комплекс около нея и сглобяване на постоянна изследователска база на повърхността, програмата Artemis трябва да премине през няколко подготвителни етапа. За ноември 2021 г. e насрочена мисията Artemis 1, чиято задача е да изпрати капсулата Orion в орбита около Луната и обратно без екипаж. Полетът ще продължи около един месец и целта му е да провери работата на всички критично важни системи, коментира Кети Людерс, ръководител на дирекцията по пилотираните полети на NASA. От началото на 2021 г. също така щатската космическа агенция планира да започне да изпраща на лунната повърхност роботизирани мисии и научна екипировка, използвайки услугите на частни космически компании.

Ако всичко около Artemis 1 мине по план, през 2023 г. NASA ще повтори полета, но вече с екипаж на борда. Мисията Artemis 2 ще трае около 10 дни и ще изпрати хора отвъд лунната орбита на дистанция, която не е достигана никога досега. Преди това астронавтите ще изпробват системите за ръчно управление на капсулата Orion, докато са в орбита около Земята, приближавайки апарата обратно до втората степен на ракетата носител SLS. Чак след като това приключи, Artemis 2 ще се отправи на пътешествие около Луната. Идеята на NASA е в максимална степен да тества възможностите на Orion в реални условия, които не могат да бъдат симулирани на Земята. Така експертите на щатската космическа агенция ще може реално да оценят дали апаратът наистина е готов за скачване с бъдещия частен спускаем модул, т.е. за мисия, включваща кацане на лунната повърхност. Едва тогава NASA ще пристъпи към изпълнението на Artemis 3, чиято цел е да приземи първите хора на Луната от половин век насам.