🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Европейците са по-притеснени от прахосничеството и корупцията, отколкото от размера на бюджета на ЕС

"Пестеливите" страни членки са със смесени нагласи към възстановителния фонд от 750 млрд. евро, показва изследване на ECFR

Водената от Себастиан Курц Австрия е сред "пестеливите" членки на ЕС, изследвани в доклада
Водената от Себастиан Курц Австрия е сред "пестеливите" членки на ЕС, изследвани в доклада
Водената от Себастиан Курц Австрия е сред "пестеливите" членки на ЕС, изследвани в доклада    ©  Reuters
Водената от Себастиан Курц Австрия е сред "пестеливите" членки на ЕС, изследвани в доклада    ©  Reuters

Групата т.нар. пестеливи страни - членки на ЕС, имат смесени нагласи спрямо фонда за възстановяване от пандемията в размер на 750 млрд. евро. Най-големи притеснения са изразили Финландия, Австрия и Холандия, а опасенията са фокусирани върху прахосничеството и корупцията при усвояването на отпуснатите средства от държавата получател. Това показва изследване на Европейски съвет за външна политика (ECFR) в сътрудничество с датския Tænketanken EUROPA.

Докладът обхваща петте "пестеливи" членки на ЕС - Австрия, Дания, Финландия, Холандия и Швеция, както и Германия, Франция и Полша. Той изследва нагласите към съюза на петте държави, които са традиционно против увеличаването на бюджета на ЕС, и стига до заключението, че притесненията не са свързани чак толкова с размера на възстановителния фонд, колкото с поведението на страните, които ще получат средствата.

Според ECFR репутацията на Австрия, Дания, Финландия, Холандия и Швеция като "пестеливи" не отразява обществените нагласи в тези страни. Почти осем от десет анкетирани там не смятат, че ЕС харчи прекалено много за фонда за възстановяването от пандемията.

Притеснения за намаляващо влияние в ЕС

Според изследването на ECFR гражданите в "пестеливите" страни се притесняват, че влиянието им в ЕС намалява през последните години. Въпреки че се наблюдава силна поддръжка за съюза и неговите основни принципи, над 40% от анкетираните в осемте държави са загрижени за влиянието на тяхната държава в блока. Около 48% от гражданите във Финландия, 43% в Швеция, 43% в Холандия, 38% в Австрия и 38% в Дания смятат, че позицията на страната им в ЕС през последните 2-3 години е отслабнала. От осемте изследвани държави единствено в Германия повечето хора мислят, че влиянието на страната им се е увеличило (39%), а не намаляло (35%).

Основното притеснение на европейските граждани относно финансирането от ЕС е, че ще се стигне до прахосничество и корупция в страните получателки на средствата. В "пестеливите" държави 38% от анкетираните посочват това за проблем - в Австрия 48% твърдят, че подобен риск съществува, в Швеция - 38%, в Холандия също 38%. Процентът в Германия е 37, във Франция - 33, а в Полша - 30.

Докладът на ECFR показва смесени нагласи спрямо възстановителния фонд. На въпроса каква е основната им реакция анкетираните от "пестеливите" страни демонстрират поравно оптимизъм и притеснение - по 22%. Но негативните емоции - "притеснение", "гняв" и "неудовлетвореност", преобладават и съставляват 40% от отговорите. С най-негативни нагласи относно възстановителния фонд са хората във Финландия (50%), Холандия (43%) и Австрия (42%). В Полша, Франция и Германия процентите съответно са 17, 35 и 37.

"Трансформиращата петорка" като двигател в съюза

Изследването посочва, че макар много европейски граждани да виждат разломи в курса на европейския проект, възстановителният фонд представлява възможност за "пестеливите" страни "да се позиционират като двигатели на европейския мотор", като заемат водеща роля в определянето на това как се харчи еврофинансирането. "Вместо да подкрепят негативното схващане за "минимален ЕС", фокусиран върху пазара и почти нищо друго, Австрия, Финландия, Дания, Холандия и Швеция трябва да използват възстановителния фонд като трамплин и да повлияят на начина, по който парите са харчени в блока", казва директорът на ECFR Марк Ленърд. И допълва, че това е възможност за постигане на напредък в ЕС по теми като върховенството на закона, сигурността, дигитализацията и "зеленото" бъдеще.

Според авторите на доклада лидерите на "пестеливите" страни трябва да се преоткрият като "трансформиращата петорка", като се фокусират върху намаляването на неефективността и корупцията при усвояването на възстановителните средства. Гражданите в тези държави далеч не смятат пакета от 750 млрд. евро за идеален, но анкетата на ECFR показва, че те разбират нуждата от компромис и че ползите от членството в ЕС надскачат негативите. Но за да се превърнат във фактор в ЕС, "пестеливите" държави трябва да убедят гласоподавателите у дома, че те имат влияние върху процеса на вземане на решения в съюза и че този процес води до резултати, които са от национален интерес.

"Повечето от правителствата в тези страни вече са част от групата в Европейския съвет "Приятели на върховенството на закона". Те трябва да популяризират тази форма на ангажимент в националните медии, да говорят за използването на механизмите на ЕС при справянето с нарушенията във върховенството на закона (като тези в Унгария, Полша и България), да подчертават важността на съдебната независимост по отношение на системните заплахи за демокрация и да бъдат особено бдителни при разпределянето на еврофондовете в страни, в които има нарушаване на върховенството на закона", обобщава докладът.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар