Европейците са по-притеснени от прахосничеството и корупцията, отколкото от размера на бюджета на ЕС
"Пестеливите" страни членки са със смесени нагласи към възстановителния фонд от 750 млрд. евро, показва изследване на ECFR
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Групата т.нар. пестеливи страни - членки на ЕС, имат смесени нагласи спрямо фонда за възстановяване от пандемията в размер на 750 млрд. евро. Най-големи притеснения са изразили Финландия, Австрия и Холандия, а опасенията са фокусирани върху прахосничеството и корупцията при усвояването на отпуснатите средства от държавата получател. Това показва изследване на Европейски съвет за външна политика (ECFR) в сътрудничество с датския Tænketanken EUROPA.
Докладът обхваща петте "пестеливи" членки на ЕС - Австрия, Дания, Финландия, Холандия и Швеция, както и Германия, Франция и Полша. Той изследва нагласите към съюза на петте държави, които са традиционно против увеличаването на бюджета на ЕС, и стига до заключението, че притесненията не са свързани чак толкова с размера на възстановителния фонд, колкото с поведението на страните, които ще получат средствата.
Според ECFR репутацията на Австрия, Дания, Финландия, Холандия и Швеция като "пестеливи" не отразява обществените нагласи в тези страни. Почти осем от десет анкетирани там не смятат, че ЕС харчи прекалено много за фонда за възстановяването от пандемията.
Притеснения за намаляващо влияние в ЕС
Според изследването на ECFR гражданите в "пестеливите" страни се притесняват, че влиянието им в ЕС намалява през последните години. Въпреки че се наблюдава силна поддръжка за съюза и неговите основни принципи, над 40% от анкетираните в осемте държави са загрижени за влиянието на тяхната държава в блока. Около 48% от гражданите във Финландия, 43% в Швеция, 43% в Холандия, 38% в Австрия и 38% в Дания смятат, че позицията на страната им в ЕС през последните 2-3 години е отслабнала. От осемте изследвани държави единствено в Германия повечето хора мислят, че влиянието на страната им се е увеличило (39%), а не намаляло (35%).
Основното притеснение на европейските граждани относно финансирането от ЕС е, че ще се стигне до прахосничество и корупция в страните получателки на средствата. В "пестеливите" държави 38% от анкетираните посочват това за проблем - в Австрия 48% твърдят, че подобен риск съществува, в Швеция - 38%, в Холандия също 38%. Процентът в Германия е 37, във Франция - 33, а в Полша - 30.
Докладът на ECFR показва смесени нагласи спрямо възстановителния фонд. На въпроса каква е основната им реакция анкетираните от "пестеливите" страни демонстрират поравно оптимизъм и притеснение - по 22%. Но негативните емоции - "притеснение", "гняв" и "неудовлетвореност", преобладават и съставляват 40% от отговорите. С най-негативни нагласи относно възстановителния фонд са хората във Финландия (50%), Холандия (43%) и Австрия (42%). В Полша, Франция и Германия процентите съответно са 17, 35 и 37.
"Трансформиращата петорка" като двигател в съюза
Изследването посочва, че макар много европейски граждани да виждат разломи в курса на европейския проект, възстановителният фонд представлява възможност за "пестеливите" страни "да се позиционират като двигатели на европейския мотор", като заемат водеща роля в определянето на това как се харчи еврофинансирането. "Вместо да подкрепят негативното схващане за "минимален ЕС", фокусиран върху пазара и почти нищо друго, Австрия, Финландия, Дания, Холандия и Швеция трябва да използват възстановителния фонд като трамплин и да повлияят на начина, по който парите са харчени в блока", казва директорът на ECFR Марк Ленърд. И допълва, че това е възможност за постигане на напредък в ЕС по теми като върховенството на закона, сигурността, дигитализацията и "зеленото" бъдеще.
Според авторите на доклада лидерите на "пестеливите" страни трябва да се преоткрият като "трансформиращата петорка", като се фокусират върху намаляването на неефективността и корупцията при усвояването на възстановителните средства. Гражданите в тези държави далеч не смятат пакета от 750 млрд. евро за идеален, но анкетата на ECFR показва, че те разбират нуждата от компромис и че ползите от членството в ЕС надскачат негативите. Но за да се превърнат във фактор в ЕС, "пестеливите" държави трябва да убедят гласоподавателите у дома, че те имат влияние върху процеса на вземане на решения в съюза и че този процес води до резултати, които са от национален интерес.
"Повечето от правителствата в тези страни вече са част от групата в Европейския съвет "Приятели на върховенството на закона". Те трябва да популяризират тази форма на ангажимент в националните медии, да говорят за използването на механизмите на ЕС при справянето с нарушенията във върховенството на закона (като тези в Унгария, Полша и България), да подчертават важността на съдебната независимост по отношение на системните заплахи за демокрация и да бъдат особено бдителни при разпределянето на еврофондовете в страни, в които има нарушаване на върховенството на закона", обобщава докладът.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.