Да направим Америка отново велика. Наистина

Ако от срамните сцени на Капитолия може да произлезе нещо добро, то е, че те отварят възможност за Байдън да поеме курс към промяна

Темата накратко
  • Ако от срамните сцени на Капитолия може да произлезе нещо добро, то е, че те отварят възможност за Байдън да поеме курс към промяна.
  • Най-спешните му задачи са пандемията и икономиката. Справянето с тях ще му даде шанс да започне да лекува гнева и разделението.
  • Ако новоизбраният президент не успее, неприятностите за Америка няма да приключат с фарса миналата седмица.

Да направим Америка отново велика. С този лозунг Доналд Тръмп влезе в Белия дом преди четири години. Сега, в кошмарния край на управлението му, Америка е посмешище за враговете си и тревога за приятелите си. По ирония на новоизбрания президент Джо Байдън се пада задачата да изпълни обещанието на предшественика си и да възстанови величието на страната не само пред света, но и в собствените й очи.

Ако от срамните сцени на Капитолия на 6 януари може да произлезе нещо добро, то е, че те отварят възможност за Байдън да поеме курс към типа промяна, възможна единствено след извънредни събития като война, крах на държавата или помитащо бедствие. Преди щурма на ордите на Тръмп срещу Конгреса и победата на демократите в Джорджия, осигурила им контрол върху Сената, рискът беше, че президентството на Байдън може да се окаже богато на успокояващи думи и бедно на ефективни действия. Сега комбинираният шок от политическия фарс, икономическата спешност и пандемичната здравна криза може да преобърне представите за това какво е възможно. А също и да убеди поне част от републиканците в Конгреса, че вместо да блокират всичко просто ей така, напук, могат да подкрепят някои стъпки на демократите и Байдън за национално помирение и икономическо оздравяване.

Както пише главният редактор на сп. Economist Зани Минтън-Бедоус в годишното издание "Светът през 2021", "Джо Байдън, умерен политик с вкус към консенсуса и с позиции, винаги гравитиращи близо до централния курс на партията му, не е особено правдоподобен архитект на смела нова ера. И все пак той може да се окаже правилният човек." Стига да се осмели да използва шанса и властта си.

Грозното наследство на Тръмп

Мъж с голи гърди, кожена шапка и викингски рога обикаля с копие в ръка из заседателната зала на Сената. Името му е Джейк Анджели, една от емблематичните фигури на конспиративния култ QAnon, който проповядва, че САЩ са управлявани от сатанисти и педофили и Тръмп е единственият, който може да ги спре. В същото време друг любопитен персонаж, Ричард "Биго" Бърнет, сяда в стола на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, качва ботушите си на бюрото й и пише бележка: "Нанси, кучко такава, Биго беше тук." Същият този Бърнет тръби из социалните медии, че е готов да пролива кръв, за да защити Тръмп срещу кражбата на президентските избори и отнетата му победа. И в сряда следобед на Капитолия действително имаше кръв - нахлуването на подстрекаваните от Тръмп негови поддръжници доведе до пет жертви. След прекъсването заради щурма конгресмените все пак довършиха това, за което се бяха събрали - да утвърдят победата на Байдън с над 7 млн. гласа повече от Тръмп на президентските избори на 3 ноември.

Случилото се няма прецедент. "Това е опит за преврат, извършен от президента на САЩ", твърди Майкъл Бешлос, президентски историк, използвайки термин, който американците са свикнали да свързват с далечни размирни държави. Но макар и шокиращо, то не е изненадващо. Защото идва като кулминация на четири години ескалация на крайнодясното насилие при Тръмп - от носещите факли бели националисти в Шарлътсвил през 2017 г. (които президентът отказа да заклейми) до въоръжените екстремистки групи, нахлули в парламента в Мичиган миналата година и по-късно обвинени в заговор за отвличане на губернаторката на щата.

Факт е, че белият национализъм в САЩ далеч предшества Тръмп. Същото важи и за гнева, неравенството и разделението. Тръмп е техен симптом, не причина. Но по време на неговото управление неофашистите, окуражени от президента, изпълзяха от мрака и стигнаха до Капитолия. А пороят от неистини, омраза и параноя, превърнали се по примера на Тръмп в публичен език на политици и медийни фигури, задълбочи дотолкова пропастта между двете Америки, че застрашава с колапс демократичната система на страната.

"Да, тези проблеми са отпреди Тръмп. Но той официализира и легитимира крайнодесния екстремизъм по начин, който няма прецедент в американската история. Байдън ще трябва да работи, за да обедини нацията, но добрите намерения и помирителните думи няма да са достатъчни", казва пред "Капитал" Лоурънс Дъглас, професор по право от Amherst College. Той посочва, че администрацията на президента трябва да търси начини платформите за социални медии да не предоставят картбланш на радикали. А ФБР да приеме заплахата от белите националисти изключително сериозно. "Похарчили сме безброй милиарди долари за справяне с опасността от ислямски екстремизъм. Крайнодесните екстремисти представляват по-голяма вътрешна заплаха", добавя проф. Лоурънс Дъглас.

Когато прахът се слегне

И все пак в същия този ден, когато ордите на Тръмп вилняха на Капитолия, в Джорджия се видя другата Америка. Двойната победа на демократите на частичните избори за Сенат там е забележителна на много нива - за пръв път щатът, където през 1915 г. "Ку-клукс-клан" бива възроден, избира чернокож конгресмен; за пръв път от над 20 години демократите печелят сенатски мандат в Джорджия; за пръв път щат от "Дълбокия юг" праща в Сената евреин; и в резултат на тези два спечелени мандата демократите за пръв път от 1892 г. ще имат властови хеттрик във Вашингтон - ще контролират Белия дом, Камарата на представителите и Сената. Което развързва ръцете на Байдън да осъществи поне част от амбициозните си обещания. И е звучен шамар за Тръмп и лъжите му за откраднатите избори.

Всичко това води до въпроса дали след 6 януари Америка е на ръба на гражданска война или на прага на ново възраждане. Или пък и на двете едновременно. Отговорът ще зависи донякъде и от това какво ще се случи с инициирания от демократите втори импийчмънт на отиващия си президент, както и дали републиканците ще искат и могат да се отърсят от отровната хватка на Тръмп. Колкото и малка да изглежда вероятността Тръмп да бъде отстранен - за това ще са нужни гласовете на поне 17 от 50-те републикански сенатори - за партията му ходът на демократите всъщност е от полза. "Това е шанс за тези републиканци, които са срещу Тръмп, да го елиминират в съдружие с демократите. Но се изисква смелост от тяхна страна, каквато те в последните четири години не са демонстрирали, както и склонност към поемане на политически риск. Досегашното им поведение по-скоро показва, че те избягват конфронтацията и риска и предпочитат Тръмп някак лека-полека да си отиде сам, без те да са на барикадата", казва пред "Капитал" Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council и гост-преподавател в Oxford University. Както отбелязва проф. Лоурънс Дъглас, "фактът, че 150 републикански конгресмени - повече от половината от републиканската делегация в Конгреса - отказаха да утвърдят победата на Байдън на изборите дори след нахлуването в Капитолия, говори, че тръмпизмът вероятно ще надживее Тръмп".

Фонът на тези политически конвулсии е, че американците буквално се поболяват и обедняват от провалите на Тръмп и блокажа във Вашингтон. Сряда, 6 януари, беше ден с рекордни нива на смъртни случаи и новозаразени с COVID-19. Числата за четвъртък бяха още по-лоши. В петък излязоха по-неприятни от очакваните данни за безработицата в САЩ - нови близо 500 000 загубени работни места в ресторантите и хотелите и още хиляди в образованието.

"Първата и най-важна задача на Байдън е да се заеме с пандемията и икономическите въпроси, които разделят страната. Той ще спечели уважение и легитимност, ако успее да се справи с тях ефективно, и така вероятно ще получи и допълнителна подкрепа, която може да му помогне да се пребори с крайнодесните", казва пред "Капитал" проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University. Основна тема в кампанията на Байдън бяха обещанията да работи по болезненото икономическо неравенство в САЩ, което храни гнева, така умело използван от Тръмп. Според доклад на Deloitte в последните 30 години делът на богатството, притежавано от 10-те процента най-състоятелни американци, се е увеличил от 60.8% на 70%, а за най-богатия 1% е скочил от 17.2% до 26%. Нещо повече - с пандемията от COVID-19, която удря диспропорционално силно най-бедните, "нещата ще се влошат, преди да започнат да се подобряват", отбелязват експертите на Deloitte.

Крехкото мнозинство на демократите в двете камари на Конгреса (в Сената мандатите са 50 на 50, с решаващ глас на вицепрезидента Камала Харис), както и усещането за извънредност би трябвало да помогнат на Байдън да прокара политики за насърчаване на растежа и създаване на работни места. Надеждата е и че републиканците няма да продължават да са вечните саботьори (с механизми за обструкции като т.нар. filibuster, с които дори в малцинство могат да продължават да спират законодателни решения). "Инвазията на Капитолия може да послужи като аларма за събуждане на републиканците в Конгреса и те сега да имат желание да се държат по не толкова безсрамно партизански, а по по-конструктивен начин", отбелязва проф. Лоурънс Дъглас. Не е изключено обаче да се случи и обратното. "Каквото и да предприеме Байдън, и то в области, които би трябвало да са консенсусни, то неминуемо ще се политизира в тази атмосфера. И очакванията, че той ще бъде обединителна фигура, няма да се реализират или поне няма да се случи толкова лесно, смята Димитър Бечев. След миналата седмица залогът е ясен - ако Байдън не успее, неприятностите за Америка няма да приключат със сюрреалистичния гастрол на Анджели и Биго на Капитолия.

Когато американската демокрация кихне

"Поуката от случилото се е, че демократичните системи са крехки и лесно могат да бъдат саботирани отвътре. Щом дори една зряла демокрация като Америка е податлива на подобни корозивни влияния, това е притеснителен сигнал и за България, защото външният модел, идеалът, към който се стремим, сега е под въпрос", казва Димитър Бечев. И добавя, че оптимистичният прочит е, че системата все пак устоя, институциите показаха, че са издръжливи и могат да се противопоставят на подобни атаки.

В същото време, както отбелязва колумнистът на FT Гидиън Рахман, Европа не може да се успокоява, че е имунизирана срещу политическата лудост, обхванала САЩ. Да, от тази страна на Атлантика липсва подобен "политически пироман" (по израза на люксембургския външен министър) от мащаба на Тръмп. Континенталните политически системи не страдат и от недостатъците на американската, помогнали за възхода му. Но предпоставките за разпалване на пожар са налице и в Европа - разпространението на конспиративни теории и фалшиви информации, онлайн радикализиране, гняв и разделение, крайни политически движения. През август демонстранти се опитаха да щурмуват Райхстага в Берлин. В Париж "жълтите жилетки" вандалстваха месеци наред. Ако Америка преоткрие рецептата за своето величие и възродена демокрация, Европа ще я приветства.

11 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 4
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS
    • - 1

    Ще я направи , ама след 4 -ри години ...

    Нередност?
  • 7
    iliyan_slavov avatar :-|
    Илиян Славов
    • + 1

    "демократите за пръв път от 1892 г. ще имат властови хеттрик във Вашингтон" - стори ми се абсурдно и влязох да го проверя. През всичките им силни периоди през 20-ти век имат такъв. Най-вероято се има предвид 1992-ра година.

    Нередност?
  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3
    • + 6

    Четох донякъде тоя продукт на симбиозата между първата и втората най-древни професии.

    Тъжна работа е купената журналистика: клиширано мислене, едностранчиви констатации, изопачаване на фактите.
    Мен би ми било срам да подпиша такъв текст, ако приемем, че се подмамя да го напиша за зелени пари.

    Нередност?
  • 9
    computer_dzhiya avatar :-|
    Компютърджия
    • + 2

    До коментар [#7] от "Илиян Славов":

    Верният отговор е 2009-та година - първите две години от управлението на Обама бяха с Демократичен конгрес и сенат

    Нередност?
  • 10
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • - 2

    "Щом дори една зряла демокрация като Америка е податлива на подобни корозивни влияния, това е притеснителен сигнал и за България, защото външният модел, идеалът, към който се стремим, сега е под въпрос"

    САЩ никога не е бил еталон на България за демокрация и просперитет. Така че не може да се каже, че някой би бил притеснен от проблемите в тяхната проблематична "зряла" демокрация.

    За българите идеала е Германия - парламентарна демокрация с добър стандарт на живот и високо ниво на социална справедливост. Фиксацията в САЩ само помага на руските тролове и десетилетната им дъвка за "гнилия запад".

    Нередност?
Нов коментар