Байдъномиката е на ход

Перспективата за сериозна допълнителна помощ от Конгреса кара икономисти да повишават очакванията си за растеж през 2021 г. до 6%, което би било най-бързият от времето на Роналд Рейгън. Ако демократите могат да прокарат допълнителен стимул от около 1 трлн. долара, това ще добави около един процентен пункт към растежа на БВП за 2021 г. в зависимост от времето, когато това се стане, предвижда Мишел Майер от Bank of America Merrill Lynch. Последните очаквания на Световната банка са много по-скромни - 3.5%.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Но представители на Федералния резерв са по-предпазливи. "Не мисля, че това е празен чек за демократите, но те ще могат да направят повече, отколкото биха направили преди", казва Джеймс Булард, президентът на Фед в Сейнт Луис.

Икономистът Нуриел Рубини е на мнение, че противопоставянето на републиканците в Конгреса ще попречи на САЩ да приложат мащабни стимули, които кризисната ситуация изисква.

Прекалените оптимисти не дават гласност на това, че много спасителни пакети и печатането на трилиони долари и евро от централните банки (вина за това имат и правителствата, които не правят реформи) след финансовата криза през 2008-2009 г. не доведоха до голям растеж нито в САЩ, нито в еврозоната. Излизането от кризата с масирани субсидии означава повече държавен дълг, който непрекъснато расте - в световен мащаб частният и публичният дълг са се увеличили от 320% от БВП през 2019 г. до зашеметяващите 365% в края на 2020 г. Настоящата година също е планирана на дефицит в практически всички държави, което ще доведе още по-високи и неустойчиви нива.

"Необходимо е пазарните лихви да останат много ниски, което пък ще се окаже най-голямото предизвикателство за централните банкери, защото те трябва да покрият увеличението на държавния дълг", обяснява пред "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг". И обръща внимание на това, че Федералният резерв намалява слабо баланса си през последните седмици, но още е рано да се каже дали това е сериозна и дълготрайна тенденция. По-скоро централните банкери ще са принудени да купуват повече щатски дълг, за да държат доходността по книжата ниска. В противен случай ще се отприщи вълна от фалити, смята Цачев. Според него новият пакет стимули в САЩ ще бъде последван и от такива в други страни по света. Това може да се окаже разликата между продължаване на "статуквото" и неизбежната рецесия през 2021 г.

Справяне с безработицата

Пълната власт на демократите вдъхва нов живот на икономическия дневен ред на Байдън в момент, в който американският пазар на труда наистина се нуждае от помощ. Възстановяването му, започнало през май, се изчерпа и икономистите прогнозират, че безработицата ще се запази малко под 7%. Това е много високо ниво, а икономиката вече изживява структурни промени, отбелязва Цветослав Цачев.

Байдън иска да реши кризата с работни места с инфраструктурни инвестиции и зелена енергия. Това може да помогне за създаването на работни места в дългосрочен план - включително 1 млн. в автомобилната индустрия и 10 млн. в чистата енергия, според плана на президента.

Но САЩ трябва да се справят с краткосрочната криза на трудовия пазар и това ще бъде по-сложната задача. Икономистите смятат, че възстановяването на пазара на труда вече е спряло - десет месеца след началото на пандемията броят на заетите е с около 10 млн. по-малко от времето преди нея. Нараства и броят на трайно безработните - това е тревожно, защото колкото по-дълго човек е без работа, толкова по-трудно е да се върне на работа. Колкото повече хора попадат в тази категория, толкова повече това ще тежи за възстановяването на икономиката. Ето защо справянето с кризата с безработицата е толкова важно за подобряването на цялостната икономика.

По-високи данъци на хоризонта

Контролът на демократите в Сената дава на Байдън много по-голяма възможност за повишаване на данъците за корпорациите и домакинствата с високи доходи. По време на президентската си кампания той направи такива предложения, като така ще отмени част от ключовите намаления от 2017 г., приети от републиканците.

Сега някои идеи на Байдън е много по-вероятно да се превърнат в закон, казва пред The Wall Street Journal Стив Уамхоф от прогресивния Institute on Taxation and Economic Policy. Според него данъчните планове на новия президент са по-малко широкообхватни от някои алтернативи на демократите и са широко популярни сред обществото.

Но крехките мнозинства в двете камари на Конгреса му оставят малко място за грешки, докато се ориентира в понякога противоречивите приоритети на законодателите в прогресивните и умерени крила на Демократическата партия.

Според Байдън ползите от данъчните промени от 2017 г. са прекомерно изкривени и са за големите корпорации и богати граждани. И федералната система за данък върху доходите трябва да бъде преработена, за да гарантира, че тези данъкоплатци внасят своя справедлив дял. Това преструктуриране би дошло чрез по-високи ставки и разширяване на базата, които биха ограничили или премахнали различни стимули, достъпни в момента за тези данъкоплатци.

Данъчните планове на Байдън включват предложения като по-висока (28%) корпоративна данъчна ставка и 15% минимален данък върху счетоводната печалба на компании, които отчитат нетен доход от над 100 млн. долара, но не дължат данък върху доходите в САЩ. Той има и други данъчни идеи за капиталовите печалби и дивиденти, както и за данъка върху имуществото. Но досега не е публикувал подробности за данъчната политика, като такива се очакват при подготовката на бюджета за 2022 г. Конгресът ще има свои идеи как да се формира данъчният кодекс, така че през следващите няколко години значителни промени в данъчното законодателство остават реална възможност.

В дългосрочен план предложенията от кампанията на Байдън по политически въпроси като климатични промени, здравеопазване, инфраструктура и достъпност до колежите почти сигурно ще изискват допълнителни федерални разходи, които той настоява, че ще компенсира с по-високите данъци. Те обаче неминуемо ще тежат на растежа, на който всички се надяват на изхода от пандемията. А това прави по-сложно уравнението за връщане към по-устойчиви числа.

Европейски оптимизъм

ЕС се надява да е най-големият печеливш от новата администрация в Белия дом и да може да преоткрие отношенията си със САЩ, като намери диалог за натрупалите се в преходните четири години търговски спорове. Брюксел се стреми да създаде нов трансатлантически дневен ред, за да могат двете страни заедно да отговорят на "стратегическото предизвикателство", поставено от Китай. Ръка се протяга за съвместна работа в 5G технологиите, изкуствения интелект, базите от данни и сътрудничество при регулациите и създаването на стандарти.

Технологичните компании се превърнаха в сериозен проблем за ЕС, като Брюксел се готви да регулира сериозно дейността им (а последните събития в САЩ дадоха нов тласък за това - бел.ред.). Освен това ЕК се бори за въвеждането на глобален дигитален данък, като прогнозите са, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще успее да постигне споразумение до края на годината. Администрацията на Тръмп защитаваше международните позиции на технологичните компании, включително и при опитите на ЕС да налага ограничения. Сега предстои да видим дали администрацията на Байдън ще подходи не само към по-голямо данъчно облагане, но и към ограничаване на монополните позиции на компаниите, за каквото настояват в САЩ. Това е много по-важно за акциите им, казва Цветослав Цачев.

Тепърва обаче ще се разбере как ще бъде постигнат напредък в отношенията. Досега Байдън е обявил, че един от основните му приоритети през първите седмици на неговото управление е повторното сближаване с традиционните съюзници на САЩ.

На какво да се надяват Китай и Русия

Начинът, по който новата администрация се справя в отношенията с Китай, ще бъде не само от решаващо значение за президентството на Байдън, но и една от определящите теми по време на управлението му. Надеждите са да има леко отслабване на търговското напрежение, което обаче не е равнозначно на пълно зачеркване на протекционизма на Тръмп.

Прогнозите на Harvard Business Review са, че Китай ще продължи да намалява икономическата преднина на САЩ през следващите пет години. Но това не е даденост, защото Пекин все още има структурни проблеми в области като свръхкапацитет в индустрията, повишени нива на дълга и неравенство. Нещо повече, годините на напрежение с Тръмп са навредили на външната конкурентоспособност, докато агресивната външна политика на Китай поражда все по-голям международен отпор.

Мнозина очакват, че САЩ поне частично ще отменят митата и ограниченията за китайските технологични фирми. Икономическите стимули за това са ясни - цените, плащани от потребителите в САЩ, ще паднат, а в замяна Китай вероятно ще подобри достъпа до пазара за американски износ.

Ако се случи, това ще бъде от полза за китайската икономика. Но Пекин няма да чака само услуги от Вашингтон - страната ускорява усилията си за укрепване на вътрешния пазар и намаляване на зависимостта си от САЩ във важни високотехнологични области.

Показателно е, че само Китай от големите икономики е отчел ръст през пандемичната 2020 г., макар да е най-нисък от десетилетия. Редица икономисти са скептични към точността на официалните данни, но множество други показатели дават подобна картина: износът на стоки нараства през третото тримесечие, продажбите на дребно отново са на положителна територия, а промишленото производство процъфтява. Някои от тези успехи са еднократен ефект - делът на Китай на световните експортни пазари със сигурност ще намалее, когато другите страни преодолеят вируса - но голямата картина все още е положителна. Това дава възможност на Китай да намали разликата със САЩ.

В същото време икономиките на САЩ и еврозоната изпаднаха в най-тежките си рецесии от десетилетия. Да се върнат на нивото от преди пандемията през 2019 г. ще бъде нужно време поне до средата на 2022 г., а не трябва да забравяме, че тогава ръстът на развитите икономики вече се забавяше и те изпитваха проблеми, които коронавирусът само ускори.

По-малък консенсус се очаква да има по по-острия въпрос за технологичните ограничения, като тези, наложени на Huawei. Скорошно проучване на Harvard Business Review сред 67 международни институции показва, че 61% очакват частично или цялостно премахване на ограниченията, а 39% - да останат в сила.

Загрижеността за националната сигурност, съчетана с все по-яростно отношение към Китай в Конгреса и американската общественост като цяло, може да направи омекотяването на позицията на САЩ в тази област трудно, а Пекин да не направи отстъпки по въпросите на корпоративното управление.

В крайна сметка можем да очакваме по-диалогични отношения между САЩ и Китай при Байдън, включително готовност да се ангажират по ключови международни въпроси като изменението на климата и по-малко да се набляга на наказателните мита. Вашингтон обаче ще поддържа натиск върху спирането на кражбите на интелектуална собственост, тъй като Пекин е пряк конкурент във високите технологии, които ще определят икономиката на бъдещето.

Планът на Байдън на стойност 400 млрд. долара за насърчаване на търсенето в публичния сектор на американски продукти и стимулиране на фирмите да върнат веригите за доставка обратно в САЩ са знак, че протекционизмът в американската политика няма да изчезне. Философиите на управление между двете най-големи икономики в света обаче ще останат твърде разделени, за да има сближаване. Нещо повече, според Нуриел Рубини независимо кой е на власт в Пекин или Вашингтон "Капанът на Тукидид" е заложен, поставяйки началото на конфронтация между установения, но отслабващ хегемон и новата изгряваща сила.

Москва има защо да се притеснява

Русия също има защо да се притеснява - Москва изчака до последно, преди да поздрави Байдън с избирането, и не трябва да има големи очаквания за продължаване на прикритото фаворизиране от времето на Тръмп. Бъдещият държавен секретар Антъни Блинкен я определя като агресивна, непостоянна и авантюристична и настоява да се потърси отговорност от Кремъл за неговите "опасни действия" - изпращане на войски в Украйна и подкрепата за режима на Асад в Сирия. Москва засега реагира спокойно на подобни сигнали. Но това ще се промени, ако Вашингтон продължи да затяга примката на санкциите, което е много вероятно. САЩ все още не са наложили санкции за отравянето на руския опозиционен лидер Навални. Очаква се също Вашингтон да упражни допълнителен натиск, за да не бъде довършен газопроводът "Северен поток 2", пише Deutsche Welle.

Повечето представители на новата американска администрация са работили в Белия дом по времето на Обама, така че заедно с Байдън имат опит с Владимир Путин. Твърде вероятно е САЩ да се опита да ограничи руското влияние, където е възможно, а Москва трудно може да направи нещо по въпроса. На Путин му остава да заложи на по-силно партньорство с Китай, но в него ще е от по-слабата страна. Байдън ще има нелеката задача да обедини съюзниците на САЩ, защото ставаме свидетели на постепенното разделяне на света между две конкуриращи се системи - едната, контролирана от САЩ, ЕС и няколко демократични страни, а другата, водена от Китай, в която влизат Русия, Иран и широк кръг зависими от Пекин развиващи се пазари. Което е предпоставка за глобална нестабилност години напред.