Джо Байдън, или завръщане в миналото

Третият мандат на Обама и Клинтън

Няма как да бъде различно. Краят на културната война в страната (или по думите на самия Байдън - the uncivil war) не се вижда. Причината е, че тя се захранва не толкова от политиците, колкото от постоянното, 24/7 говорене на тема политика в социалните мрежи и медиите. Ако всеки ден четеш и слушаш за всичко, което те различава от съгражданите ти, е трудно да не влезеш във въртележката на постоянния политически дебат, където тонът рядко е спокоен.

Заради тази неконвенционална война републиканците и демократите имат все по-малко допирни точки. Техните гласоподаватели - също. Преди това означаваше различни политики, но сега вече означава и различно държание, както и едно вечно състезание по високомерие. Всяка страна смята, че другата не само не е права - тя е глупава, платена, непатриотична. В по-екстремните случаи се използват и думи като национални предатели и терористи.

Малко вероятно е престоят на Байдън в Белия дом да промени тази ситуация. Самият той е дълбоко предан на своята страна - Демократическата партия, в която хората на високи постове рядко се сменят, а свежата кръв е радикална и дори по-слабо заинтересована от това да има нещо общо с който и да било републиканец.

Нищо не демонстрира това по-добре от назначенията в администрацията му. На практика всички важни хора в нея са представители на кабинетите на Бил Клинтън и Барак Обама. Следващият финансов министър, Джанет Йелън, е бивш главен икономически съветник на Клинтън и изборът на Обама за председател на Федералния резерв. Главният прокурор Мерлик Гарланд е известен като неуспешния кандидат за съдия във Върховния съд на Обама. Държавният секретар Антъни Блинкен също идва от администрацията на Обама. Новосъздаденият офис за климатична дипломация ще бъде зает от Джон Кери, държавен секретар във втория мандат на Обама. Дори самият президент е бившият вицепрезидент на Барак Обама.

Тези назначения показват, че настрана от думите, партиите в САЩ не търсят наистина мир, защото не са готови на компромиси. За по-голямата част от гласувалите за Тръмп администрацията на Байдън ще изглежда не само нелегитимна, но и такава, която е откровено настроена срещу техния начин на живот. Проблемът с теми като оръжия, аборт, здравеопазване, замърсяване, климат, икономика и дори външна политика не е само в това кой е на власт, а дали въобще двете страни говорят за едно и също или просто използват едни и същи термини.

Всички на въртележката до безкрай

Още по-притеснителното е, че САЩ, изглежда, вървят в омагьосан кръг. Доналд Тръмп посвети огромна част от времето си като президент, за да заличи възможно най-много от наследството на предшественика си Барак Обама - и чрез укази, и чрез промяна на държавни политики, и чрез законодателство. Сега Байдън вече прави същото. Ако основната работа на новите президенти на САЩ е да вадят гумичката за триене спрямо свършеното преди тях, трудно ще остане време за нещо друго. Призивите за обединение дрънчат на кухо в ушите на тези, които всъщност трябва да бъдат убедени.

Евентуален мир между враждуващите културни и идеологически страни изисква компромиси по болезнени въпроси, в които всички са емоционално и политически инвестирани. Ако такива компромиси няма, САЩ ще продължат да се движат в двете крайности, без възможност да бъде постигнат баланс. Социалните мрежи и времето на моменталното споделяне на първични мисли ще продължат да наливат масло в огъня.

Джо Байдън вече заяви, че иска помирение в САЩ, но засега подходът му не е обнадеждаващ. Отговорността за атаката срещу Капитолия, извършена от стотици, бързо беше прехвърлена върху милионите, гласували за Тръмп, което може да доведе до допълнителна поляризация. Решението да бъдат демонизирани тези, които всъщност трябва да бъдат убеждавани, не е наистина решение. Заглушаването им или остракирането им от политическия живот - също.

Притеснителното във всичко това е, че страната не се е запътила към нова страница в историята си, а към връщане към старото. А старото доведе до избора на Тръмп. Както и изборът на Тръмп доведе до избора на Байдън. Никой не трябва да бъде изненадан, ако крайният резултат не е задоволителен за никого. Нито пък ако краен резултат всъщност няма и страната продължи да се върти в политическа безизходица до безкрай. Както при децата, така и при политиците слизането от въртележката е най-трудната част.