Ще застане ли Европа зад Джо Байдън срещу Китай
Американският президент идва на първата си европейска обиколка
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Откакто влезе в Белия дом през януари, Джо Байдън постави една външнополитическа цел над всички останали - да работи със съюзниците си, за да ограничи действията на Китай. Президентът на САЩ представи проекта през февруари, когато каза на Мюнхенската конференция по сигурността, че САЩ, Европа и Азия трябва да "отблъснат икономическите злоупотреби и заплахи на китайското правителство".
Планът на Байдън постигна известен успех в Азия, където Япония, Южна Корея и Австралия се съгласиха да сътрудничат със САЩ. Но президентът е изправен пред най-деликатната си задача досега - да убеди предпазливата Европа да работи със САЩ по отношение на Китай, съобщава Financial Times.
Байдън ще присъства на срещата на Г-7 във Великобритания в петък, преди да се отправи към Брюксел за срещите на върха на НАТО и ЕС и САЩ през следващата седмица. След тях ще се лети до Женева, където ще се срещне с руския президент Владимир Путин.
В проект на заключения, цитирани от Reuters, се казва, че лидерите на Европейския съюз и Съединените щати ще се ангажират на среща на върха в Брюксел да прекратят своите търговски спорове и да призоват за ново проучване на произхода на COVID-19. Посланиците на ЕС в сряда обсъдиха предложените заключения, в които се поема ангажимент да се прекрати дългогодишният спор за субсидиите на производителите на самолети и да се премахнат митата за стоманата, наложени преди три години.
Въпреки натиска на американските групи от стоманодобивната промишленост да запазят наложените от Тръмп мита, проектът казва: "Ние се ангажираме да работим за премахване преди 1 декември 2021 г. на всички допълнителни/наказателни мита от двете страни, свързани с нашия спор за стоманата и алуминия." ЕС и САЩ са водещите търговски сили в света заедно с Китай, но Тръмп се опита да отстрани ЕС от лидерските места, припомня агенцията. По време на срещата на върха в Брюксел двете страни ще се споразумеят да си сътрудничат по политиката към Китай.
Стратегията на ЕС
През последните две години Европа премина през постепенна, но съществена промяна в отношенията си с Китай, тъй като лидерите реагират на авторитарния подход на президента Си Цзинпин. Няколко европейски страни, включително Великобритания, Франция и Германия, са по-склонни да изпратят военноморски кораби до Южнокитайско море, за да подкрепят посланието на САЩ до Китай за свободата на корабоплаването.
Развитието на по-строгия подход към Китай беше и подчертано в документ от 2019 г., който описва Пекин като партньор и икономически конкурент в някои области, но за първи път нарече Китай "системен съперник" на блока.
В Германия, за която Китай е най-големият търговски партньор, мнението на бизнеса през последните години се втвърдява. Малките и средните компании се борят да защитят интелектуалната си собственост от шпионажа на Китай. Германски депутати публично критикуват страната заради отношението ѝ към уйгурите, но Меркел се противопостави на призовите Германия да заеме по-твърда позиция. По време на Конференцията по сигурността в Мюнхен по-рано тази година се забеляза очевидна пропаст между нея и Байдън относно Китай.
Гарантирана подкрепа?
Байдън ще трябва да се справи с неловка реалност, предупреждават дипломати от ЕС. Въпреки, че блокът е по-строг към Китай, той има различни икономически и стратегически приоритети от САЩ и съществува риск тези разделения да излязат наяве.
"САЩ с основание вземат предвид опасенията на ЕС и се опитват да избегнат публичните разногласния, които администрацията на Тръмп и Помпео поддържаше", казва старши дипломат от ЕС за Financial Times. "Но реалността е, че ние не сме на 100% единодушни и китайците го знаят."
Ноа Баркин от изследователската компания Rhodium Group казва, че въпреки че САЩ и ЕС споделят много притеснения относно Китай, те имат различни виждания за това как да реагират. "Европа има свои интереси", казва още той. "Няма как да има безпроблемно сътрудничество относно Китай."
САЩ ще трябва да действат внимателно. Европа очевидно е по-решителна в критиките си срещу нарастващите нарушения на Китай. Но въпросът, пред който е изправен Байдън, е как да превърне тази промяна в дългосрочно сътрудничество. Надежда за такова има - и двете страни са нетърпеливи да засилят координацията си при избора на висши служители за ключови международни органи, за да ограничат властта на Китай.
3 коментара
Просто си представете картинката: повече от 500 000 000 европейци да се наредим зад един ...ъ-ъ-ъ... доста възрастен и с проблемите на възрастта си конюнктурно назначен президент. САЩ са в обсесия заради разпадащата им се хегемония и заплахата Китай да ги измести в обозримо бъдеще и са готови на всичко, за да отместят във времето тази случка.
И в този смисъл съждението: "...да работи със съюзниците си, за да ограничи действията на Китай" е елементарен, прекалено първосигнален пропагандно благозвучен евфемизъм, който цели да прикрие набирането на ландкнехти преди Чичо Сам да ги свика за поредния поход.
Този път срещу Китай.
Както преди това ги прати в Корея. После ги натири да умират за американската хегемония в Ирак, Афганистан и Сирия. Междувременно ги прати да си окървавят ръцете, докато му решават проблемите в Югославия и Либия.
Брюксел винаги е бил в подчинена на Вашингтон позиция при абсурдно отсъствие на субектност. Видимо и от текста горе, ЕС продължава да е просто обект на американската хегемониална политика.
Фактът, че вече половин година САЩ не бързат да назначат посланик в ЕС, е пределно красноречив.
И Лайнен и Со и сега няма да рискуват да направят избора дали ЕС да не започне да решава самостоятелно въпросите на собствените си интереси и безопасност или да продължава да е на американски синджир и да затрупва със санкции неудобните за доскорошния хегемон страни, предизвиквайки конфликти (като в Беларус), които не може да реши по простата причина, че няма необходимата международна тежест. И лидерите му не могат да се разберат кой на кого е началник, както след казуса със столовете в Истанбул.
Рано или късно европейците ще трябва да се измъкнем от ролята на малък брат на реднеците.
Но тогава и ЕС, и Нато ще престанат да съществуват в този си вид.
Апропо - в логиката на описаното в Капитал "историческо единство" никак не се вписва много видимия американски опит за разцепление на ЕС чрез Трите морета, в които се плакнат единствено бившите соц + Австрия, за да не е много ачик заверата.
P.S. Войната с Китай се води на всички възможни фронтове. Дори лайфстайл списанието Vanity Fair се е захванало (и открило дори!) откъде тръгва к-вируса! Познахте от първия път! От лабораторията в Ухан, екзактли...Пък тя била и финансирана от Тръмп...
Може би, докато преценяват колко гола да е поредната звезда на следващата първа корица, търсачите на сензации са пропуснали да си поинтересуват с какво се занимават американските военни биологични лаборатории в 30 (!!) страни около Китай и Русия.
И с какво се занимават, наистина?
И с какво точно се занимават тези лаборатории, колега? Ти ходил ли си там, да ги видиш? И колкото и да се кефиш на авторитарни режими и диктатори, световна хегемония на Китай няма да доживееш. Аз също. Още мнооооого дълго време световен лидер ще бъдат САЩ. Свикни с тази мисъл, колкото и да те ужасяват капитализмът и свободните пазари. Социализмът отдавна се провали, и то с гръм и трясък.
А зад кого да застанем ние, 500 милиона европейци? Зад Путин, Ердоган или Лукашенко? Или зад Гурбангули Бердимухамадов? Аре няма нужда, мерси. Ако имаш други идеи, казвай да ги чуем.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.