САЩ и Русия се връщат към традиционната дипломация на великите сили

Конкретните ползи, които Джо Байдън и Владимир Путин извлякоха, са малки, но значими

Джо Байдън е бил на 12 години през 1955 г., когато Дауйт Айзенхауър и Никита Хрушчов проведоха в Женева първата двустранна среща на върха между лидерите на САЩ и Съветския съюз. Настоящият американски президент беше 42-годишен сенатор, работещ по контрола на оръжията, когато Роналд Рейгън за първи път седеше на диван с Михаил Горбачов в същия град, което се оказа първата стъпка към прекратяването на Студената война.

На 16 юни дойде ред на Байдън да се срещне с руския лидер Владимир Путин, който подкопа много от постиженията на следвоенния ред и възобнови някои от най-лошите съветски практики. Но въпреки че местоположението беше същото, сюжетът беше различен. Това не беше среща на върха между две суперсили, държащи съдбата на света в ръцете си. Нито беше опит за възстановяване на взаимоотношенията им, което Барак Обама се опита да постигне. По-скоро беше нещо малко по-неясно.

Целта на срещата беше да се управлява текущата конфронтация чрез засилване на червени линии, изясняване на правилата за ангажиране и измерване на слабостите на другия. Единствените конкретни споразумения, които постигнаха, бяха да се започне нов кръг от ядрени преговори и да се върнат посланиците на техните постове. Това са малки, но солидни печалби. Фактът, че това завръщане към дипломация предизвика облекчение, беше показателен за това колко трудни са отношенията им, откакто Русия анексира Крим и започна война в Украйна през 2014 г.

Срещата на върха беше отклонение от психодрамата на отношенията на Доналд Тръмп с Путин. Американски дипломати потръпват при спомена за пресконференцията в Хелзинки, на която Тръмп заяви, че няма причина да няма доверие на Путин. Този път нямаше съвместна пресконференция. Но след по-малко от 4-часова среща във вила от XVIII век Путин и Байдън знаеха каква е позицията на другия: кибератаките срещу жизненоважна инфраструктура са забранени, споровете за Украйна и Беларус не трябва да се разрешават с военни средства. Убийството на Алексей Навални, осъденият лидер на опозицията, би довело до опустошителни последици, но колкото и тежки да са нарушенията на човешките права, трябва да бъдат третирани отделно от сигурността. На езика на Iтудената война имаше повече от намек за разведряване.

Различен от Тръмп

Байдън промени дефиницията на отношенията, описвайки ги като състезание между демокрация и автокрация, представител на която тази седмица е Русия, но най-често е Китай. Той постави срещата си с Путин в контекста на подновеното единство на Г-7 и НАТО. Стилът и реториката му целяха да подчертаят колко различен е от Тръмп. Мантрата му е "да възстанови предсказуемостта и стабилността" в отношенията на САЩ и Русия, да създаде основа за колегиални, макар и състезателни, отношения вместо отношенията със Съветския съюз.

Путин говори за възстановяване на величието на Русия, като същевременно позволява на приятелите си да грабят нейните ресурси.

Проблемът беше, че човекът, който стоеше срещу него в Женева, не е лидер по съветски стил, ограничен от идеологията, партийната йерархия и най-важно - опитът от обща победа във Втората световна война.

Той е по-скоро продукт на съветския крах. Управлява клептократичен режим, доминиран от служби за сигурност, работещи с насилие. Това е режим, който се грижи повече за богатството, отколкото за идеологията и е зает със собственото си оцеляване, а не с глобалното съревнование със САЩ, да не говорим за интересите на руския народ. Процъфтява при безредие. Нахлува в съседни държави, отравя противниците си и води кибер- и информационна война срещу Запада. Путин говори за възстановяване на величието на Русия, като същевременно позволява на приятелите си да грабят нейните ресурси.

Генезисът на срещата

Опасността е, че на пръв поглед твърдата реторика на Байдън ще е заместител на тежки действия, а не техен предшественик. Генезисът на срещата на върха в това отношение може да покаже повече, отколкото истинският ѝ резултат.

През март, два месеца след встъпването му в длъжност, което съвпадна със завръщането на Навални в Русия и ареста му, Байдън нарече Путин убиец. Путин се усмихна, зловещо пожела на Байдън много здраве и предложи да се срещнат и поговорят по телевизията. От кабинета на Байдън отговориха, че президентът има по-добри неща за вършене през уикенда.

Няколко седмици по-късно Путин събра огромна армия на източната граница на Украйна. В същото време използва цялата мощ на своя апарат за вътрешна сигурност, за да смаже движението на Навални и да прочисти руската политика от значима опозиция. Някои дисиденти избягаха от страната. Путин задуши малкото останали независими медии, като ги набеди за "чуждестранни агенти", и изплаши рекламодателите им. За да изпратят послание до Вашингтон, руски мафиоти проникнаха в американски групи за защита на човешките права и мозъчни тръстове, който критикуват Путин.

Опасността е, че на пръв поглед твърдата реторика на Байдън ще е заместител на тежки действия, а не техен предшественик.

Руските военни активността до Украйна привлякоха вниманието на Байдън, и той предложи среща на върха. Екипът му се надяваше, че отстъплението пред суетата на Путин ще го накара да създава по-малко проблеми. В същото време се надяваха да провокират нов пример за демократична жизненост и глобално лидерство.

Байдън даде на Путин още една победа, игнорирайки възраженията на висшите си помощници, като отмени санкициите срещу една от фирмите зад газопровода Nord Stream 2, който Русия строи по дъното на Балтийско море до Германия, заобикаляйки Полша и Украйна. Байдън направи това като отстъпка не за Русия, а за Германия и реалността (тръбопроводът е завършен на 90%). И все пак Путин и президентът на Украйна Володимир Зеленски, които научиха за решението на САЩ от медиите, сметнаха, че това е голяма победа за Русия.

Путин сигнализира, че и той се "интересува от предсказуеми и стабилни" отношения, с което иска да каже, че САЩ трябва да стои далеч от руските дела и задния ѝ двор. С надеждата да очертае собствените си червени линии, той изпревари срещата на върха, като обяви движението на Навални за "екстремистко", заплаши Украйна, ако НАТО се приближи, и подкрепи Александър Лукашенко, беларуския диктатор, който миналия месец приземи принудително самолет на Ryanair, за да арестува противник на режима.

Ако Байдън трябва да намали напрежението с Русия, за да може да се съсредоточи върху по-належаща конкуренция с Китай, то Путин се нуждае от някакво разведряване със САЩ, за да се съсредоточи върху по-неотложните действия на потискане на активисти и възстановяването на империята си. "През последните няколко години Кремъл изглежда стигна до заключението, че не може едновременно да елиминира рисковете за своето управление у дома, като се бори срещу Запада с постоянно нарастваща икономическа цена", казва Андрей Кортунов, ръководител на мозъчния тръст Russian International Affairs Council.

Докато Байдън, подобно на Обама преди него, възприема Русия като разсейване, Путин гледа на САЩ и ценностите им като екзистенциална заплаха. "Ако Путин изпълни списъка с желания на Байдън, освободи всички политически затворници, оттегли се от Крим и Донбас, и отстъпи на Запада при други ключови моменти, това би довело до крах на съществуващия режим", казва Дмитрий Тренин, директор на Московския център "Карнеги". В пресконференцията си Путин се опита да оправдае репресиите си, като нарече политическите си опоненти американски агенти и посочи несправедливостите на САЩ - от престъпленията с оръжие до залива Гуантанамо.

Засега тактиката на Путин, изглежда, дава резултат. Напредъкът по ядрените споразумения и завръщането на посланиците придават легитимност на фалшив режим, който е готов да жертва животи, за да защити богатството и мощта си. Но предстои да видим дали срещата на върха и тези, които предстоят, ще направят режима на Путин по-малко опасен. Фиона Хил, която беше член на Съвета за национална сигурност при Тръмп, твърди, че клептокрацията на Путин се е превърнала в една от най-големите заплахи за сигурността на западните правителства заедно с осакатяващите кибератаки. "Трябва да покажем, че сме готови да държим линията с действия, а не само с думи. В противен случай просто каним Русия да се настани."

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ajsayder avatar :-|
    sim4o
    • - 2
    • + 3

    Все още остава неясно - защо на Байдън му трябваше да настоява за подобна среща?

    Пак хубаво, че не стана както в срещата с китайците в Анкоридж..

    П.П
    А за какво на Байдън му трябваше и Анкоридж?

    Нередност?
  • 2
    ajsayder avatar :-|
    sim4o
    • - 3
    • + 2

    "той изпревари срещата на върха, като обяви движението на Навални за "екстремистко", заплаши Украйна, ако НАТО се приближи, и подкрепи Александър Лукашенко, беларуския диктатор който миналия месец приземи.."

    1."Белоруският диктатор" е подлог - приземява самолети и извършва действие ..

    2.Нали АЗ ви обяснявах!
    Путин за нищо няма да ви отстъпи ..

    Що не слушате, квот пей радиото.. защо се натискахте за среща??
    Хубав анализ има в американски медии.
    Байдън и американските умнокрасивисти, си повярваха на собствената пропаганда.
    След като повече от година обвиняваха Тръмп, че воден "небалансирана и слаба политика" по отношение на Китай и Русия, теа си повярваха сами на глупостите.. И Байдън се разгорещи, сиромашкия , да се емне та да се развърти и да им покаже, да всите тръмпанари как се градяла била история и се изграждала била успешна международна политика.

    Но се оказа - че да се плюе по Тръмп е по-лесно, отколкото да се влезне в реалността..

    Нередност?
  • 3
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872
    • - 2
    • + 1

    Капитал през 1941 г сигурно би препечатвал Фьолкише беобахтер. Медиен ветропоказател.

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3
    • + 2

    Гл.т. на The Economist по темата е 100% предвидима. На Иконо - два пъти по-предвидима. По понятни причини.

    Напъните доскорошният хегемон да се изкара целия в бяло са тъжен слугинаж, най-малкото защото фактите за премълчаваните военни агресии на САЩ са десетки, пък и в това цветово чувствително време зад океана, Чичо Сам - целият в бяло, си е направо Kу Kлукс Kлан-изъм...

    Сериозно погледнато от срещата в Женева могат да се направят две същностни заключения:

    1. Адресатът на посланията на президентите бе коренно различен.
    Докато Путин се обръщаше към международната общественост, разяснявайки пределно достъпно позицията на страната си по основни проблеми, Байдън говореше със словесни клишета на своите си избиратели и се стараеше да се перчи и да ги убеждава, че е нъкмо обратния на Тръмп.
    За мен непрекъснатото и нескончаемо сравняване на Джоузеф с Доналд е някаква овече станала досадна остра форма на обсесия. Но нека с нея си се занимават от Американската психиатрична асоциация.

    2. Новият момент в поведението на ЮЕс делегацията беше неприкрития опит за внасяне на раздор във все по-стряскащите Америка стратегически отношения на Москва с Пекин, които са друга обостряща се обсесия на Вашингтон.

    Ако тръгнем от нея, много лесно ще си обясним защо на Байдън така изведнъж екстрено му притрябва среща с Путин, човек без душа и убиец според собствените му скорошни откровения.

    Причината е Китай.
    Първият подтик вероятно са публикуваните резултати на китайската икономика за първата четвърт на годината. Невиждан темп на растеж за цялата история на националната статистика! Ръстът на БВП спрямо същия период на м.г. е 14%, на индустрията - 25%, а на високотехнологичните отрасли - 31%. Т.е. моментът, когато Китай икономически ще задмине САЩ, ще настане не в края на десетилетието, както се смяташе, а след година-две.

    Вторият подтик са докладите на куп висши американски военни, че САЩ значително отстъпват на обединения стратегически потенциал на Русия и Китай.

    По темата има прекрасен анализ в Политико, който, обаче, никога няма да бъде препечатен на страниците на Капитал.

    https://www.politico.com/news/2021/06/14/us-officials-russia-links-china-putin-biden-jinping-494314

    Прекрасно е да може да се чете между редовете в изказванията на Байдън. А когато са видими и страховете му, цялата ЮЕс политика е просто прозрачна...

    Показателна е онази фраза на загриженост за Русия от изказването на Байдън, че след като тя има няколко хил. км. граница с Китай, който се стреми да стане първа икономическа и военна сила в света, защо й е да води студена войта със САЩ?

    Студена пот се е стичала по гърба на Джоузеф на 16 юни в Женева.

    Дано поне не се е простудил, че само това му е кусур...

    Нередност?
  • 5
    MilliVanilli avatar :-|
    MilliVanilli
    • - 1
    • + 1

    Валентин Вацев: Байдън е гордостта на американската медицина

    https://pogled.info/tv/alternativen-pogled/valentin-vatsev-baidan-e-gordostta-na-amerikanskata-meditsina.130885

    Нередност?
  • 6
    MilliVanilli avatar :-|
    MilliVanilli
    • - 1

    „На пресконференцията след срещата с руския президент Владимир Путин, президентът на САЩ Джо Байдън направи всичко възможно, за да посее раздор в руско-китайските отношения, заявявайки, че „Русия е в много трудна ситуация. Китай я смазва. "

    Предполага се, че Байдън се е стеснявал да говори подобни глупости по време на очната си среща с Путин. Ако го беше направил, Путин вероятно щеше да опровергае думите му директно. Защото такава неоправдана провокация има за цел да унижи логичността и последователността на преценките на руснаците и да разглежда една от най-могъщите държави в света като глупава страна“.

    Пекин не преувеличава: Байдън наистина се опита да изиграе китайската карта. Заместник-държавният секретар Виктория Нуланд индиректно потвърди, че Байдън е повдигнал китайската тема в разговорите си с Путин: „Президентът даде да се разбере, че Русия трябва сериозно да обмисли дали иска да увеличи зависимостта си от Китай, като вземе предвид очакванията на Пекин на световната сцена."

    След срещата на върха самият Байдън говори два пъти за Русия и Китай. Първо, в отговор на въпрос за Студената война между САЩ и Русия:

    "Мисля, че последното нещо, което той (Путин. - Ред.) иска сега, е Студената война. Няма да го цитирам тук, мисля, че е неподходящо, но нека задам риторичен въпрос: имате граница с Китай в много хиляди километри Китай се движи напред, обсебен от целта да се превърне в най-мощната икономика и най-силната армия в света.

    Вие сте в ситуация, в която икономиката ви се бори и трябва да действате по-агресивно, за да постигнете нейния растеж. А вие ... Е, не мисля, че той иска студена война със САЩ. "

    Тоест, Путин няма време за Съединените щати - той има нарастващ Китай до себе си. След това, вече на рампата на самолета, Байдън продължи мисълта си:

    "Русия сега е в много, много трудна ситуация. Китай я притиска. Тя отчаяно иска да остане световна сила. Всички вие пишете, и това е вярно: "Байдън вече даде на Путин това, което искаше: легитимност, възможност да застанат на световната сцена с президента на САЩ. "Те отчаяно искат ... да бъдат актуални.

    Те имат ... Те не искат да бъдат, знаете, както някои критици изтъкват и казват: „Горна Волта с ядрени ракети“. Важно е. Доколкото разбирам, това е важно за всички световни лидери, независимо къде се намират. За тях е важно как се възприемат, какво място в света заемат. Това е важно и за тях по отношение на вътрешната подкрепа. "

    Тук структурата е малко по-сложна: за Путин е важно да бъде един от световните лидери, защото това му осигурява подкрепа вътре в страната. Но Русия трябва да направи нещо с Китай - без помощта на Запада тук те не могат да минат?

    https://pogled.info/svetoven/rusiya-e-v-slozhna-situatsiya-baidan-razkri-svoyata-slabost.130932

    Нередност?
  • 7
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev
    • - 1

    САЩ и Русия прилагат долари и рубли с неограничени щети.
    Ако не е злокобната парична процедура, САЩ и Русия нямаше да имат сегашни дългове.
    САЩ и Русия страдат от неправилна употреба на пари и са с нарастващи щети. Актуалният техен проблем е спасение от катастрофална стопанска криза.
    Защо САЩ и Русия са със съдбовна парична грешка?

    Нередност?
Нов коментар