Последствията от продължителния спад на турската лира вече се усещат
Ердоган обяви "икономическа война за независимост", но не може да се справи с инфлацията
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Турската лира достигна ново историческо дъно през тази седмица, след като централната банка на страната намали за пореден път лихвите, а експерти смятат, че времето за извънредни повишавания на лихвените проценти бързо наближава. Президентът Реджеп Тайип Ердоган обаче продължи да защитава пътя, по който е поел, и отхвърли идеята за по-високи лихви. "Отхвърлям политики, които ще свият страната ни, ще я отслабят, ще обричат хората ни на безработица, глад и бедност", заяви пред журналисти той. Трима управители на Турската централна банка бяха уволнени от средата на 2019 г., но понижаването на лихвите продължава.
Върхът на обезценяването на лирата беше достигнат във вторник, когато тя падна с 15%. Въпреки това прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ) показват, че брутният вътрешен продукт (БВП) ще се увеличи с 9% през тази година. Нивото на държавния дълг към БВП е 40%, което е по-добре в сравнение с други икономики от подобен размер. Според експерти обаче нестабилността на валутата може да окаже силно влияние върху икономическото развитие.
Първият проблем, който идва на дневен ред от покачването на инфлацията, е все по-високите цени. Инфлацията достигна годишен ръст 20% през октомври по данни на Турския статистически институт. Поскъпването при хранителните продукти е достигнало 27%. Зависимостта на страната от внос на енергия и суровини означава, че поевтиняването на лирата води почти веднага до повишаване на цените за крайния потребител. Точно по тази причина консултантът Джейсън Тувей от Capital Economics прогнозира, че инфлацията "ще достигне 25-30% в следващите два месеца".
Това може да има огромно значение за Ердоган, който несъмнено мисли за изборите през 2023 г. Той е на власт вече повече от десетилетие, като един от главните му аргументи е икономическият просперитет на страната. По-високата инфлация и последвалата обществена реакция със сигурност ще имат влияние върху хората. Това не е добра новина за Ердоган, който вече изгуби Анкара и Истанбул на местни избори през 2018 г.
Лирата не е предпочитаната валута
В последните няколко години се наблюдава тенденция, при която турски граждани все по-често избират да внасят парите си в банки, но в чужди валути. Това се случва заради нестабилността на местната лира, а понижението на лихвите води до спад и на лихвите по депозитите в банките. Вече 55% от всички депозити в страната са в чужди валути, което прави 260 млрд. долара. Процентът през 2018 г. е бил 49.
Това създава притеснения, че може отново да се създаде ситуация, в която населението да изгуби доверие на банките. Ако това се случи и хората започнат да теглят спестяванията си, както стана през 2001 г. и 2018 г., последствията за целия финансов сектор ще бъдат сериозни. Правителството би могло да наложи лимити на теглене или да направи условията за теглене по-трудни за изпълнение, в случай че се стигне до този сценарий, но от Анкара вече отхвърлиха подобно предложение. Според Феникс Кален от Société Générale турският банков сектор не изглежда привлекателен. "От този момент нататък се притеснявам: бихте ли искали да запазите парите си в турска финансова институция", заявява тя пред Financial Times.
Турските банки не са имали проблеми с набирането на чуждестранна валута през последните години. Дори през последната сериозна криза за сектора през 2018 г. те се справиха добре и нямаха нужда да издават облигации в чужди валути. Според Хюсеин Севинч от рейтинговата агенция Finch "банките имат значителни буфери за ликвидност в чуждестранна валута, за да покрият кратко затваряне на пазара от около година". Ако кризата обаче продължи по-дълго, проблемите биха били сериозни.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.