Какво трябва да се знае за опасността от война в Украйна
Европа е изправена пред най-тежката криза от десетилетия, рисковете за България са основно икономически и политически
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Европа е изправена пред най-тежката си криза на сигурността след Втората световна война заради нараставащото напрежение между Русия и Украйна. Безпокойството не е само заради евентуалната перспектива за дълга, продължителна сухопътна операция на Москва, а и заради това, че Русия се стреми да раздели и дестабилизира Европа, включително и България, като иска да наруши баланса на силите на континента, да увеличи влиянието си и в някаква степен частично да си върне контрола (поне във военно отношение) над бившите съветски сателити от Варшавския договор, включително и България.
Защо се стигна до покачване на напрежението с Русия
Могат ли исканията на Русия да бъдат приети
Възможните икономически ефекти върху България
Каква е позицията на България
Има ли риск от нахлуване на руски войски в България?
Какво е мястото на Европа в преговорите Русия - САЩ
Какво ще предприемат западните държави и НАТО при открита руска инвазия в Украйна
Отговорът на Запада - тежки санкции
Защо се стигна до покачване на напрежението с Русия
Формалният повод е първоначалното струпване на 100 хил. руски войници и въоръжение по границата с Украйна още в края на миналата година, което увеличи притесненията, че Москва подготвя военна операция в бившата съветска република. В момента броят на военнослужещите вече е нараснал до 170-190 хил. души, твърдят западни разузнавания, което е около 60% от цялата руска армия, а обещаното изтегляне на практика не се случва. Москва също така очаквано отказа да прибере своите 30 хил. военнослужещи от Беларус след края на ученията там с аргумента, че има увеличаване на военната активност по линията на съприкосновение между украинската армия и сепаратистките сили в Донбас. Според последните данни на мисията на ОССЕ в момента вече има експоненциално нарастване на нарушенията на примирието между двете страни всеки ден. Западните специални служи твърдят, че Кремъл замисля различни варианти за провокации и операции под "фалшив флаг", с които да оправдае нахлуване в Украйна и да хвърли вината за това върху властта в Киев.Реалната причина за безпрецедентното струпване на руски сили е много по-глобална: става дума за поставеният ултиматум от Москва НАТО веднага да спре да се разширява на изток, Украйна и Грузия никога да не влизат в алианса, а също така да бъдат прекратени всички съюзнически активности в страните от Централна и Източна Европа, приети след 1997 г., където попада и България. Това означава да се променят принципите, на които се основава системата за сигурност в Европа. Тези принципи са заложени след студената война и признати от Русия, но сега вече не я удовлетворяват напълно, защото смята, че има промяна на геополитическата и социално-икономическата ситуация.
Могат ли исканията на Русия да бъдат приети
НАТО категорично отхвърли ултиматума, защото нарушава суверенитета на отделните държави и де факто връща сферите на влияние от времето на СССР, но струпването на руски войски до границата с Украйна доведе до началото на преговори между САЩ и Русия. Прийомът на Путин е познат от историята - вдигане на залозите по пътя на ескалацията и психологическо нагнетяване с цел влизане в преговори с партньора и получаване на сериозно отношение и отстъпки от негова страна. Доскоро всички искания и възражения на Русия бяха игнорирани, а сега вече им се обърна внимание.Възможните икономически ефекти върху България
Най-голямата опасност за България, а и за Европа, е при ескалация на конфликта Русия да спре напълно доставките на природен газ. Това ще доведе до скок на цената и огромни затруднения за енергетиката, индустрията и домакинствата. За кратък период алтернативи може да се намерят, но дългосрочното решение е диверсификация на енергийните източници и по-голяма електрификация. Русия по традиция е един от основните търговски партньори на България. Санкциите на ЕС срещу Русия заради анексирането на Кримския полуостров не засегнаха сериозно българския износ и загубите бяха по-скоро косвени - главно от пренасочване на стоки на други държави от съюза от Русия към България.Сега ситуацията може да е по-различна, ако мерките се окажат най-тежките, налагани досега. Забраната на руски банки да купуват чужда валута ще доведе до несигурност в изпълнението на договорите. Не трябва да се изключват и реципрочни икономически мерки на Москва срещу ЕС, които ще имат негативен ефект.
Каква е позицията на България
България се надява на дипломатическо решение на ситуацията. Политиците предпочетоха да бъдат пасивни по темата дори на последното съвещание на КСНС при президента, а външно министерство зае по-катрегорична официална позиция, едва след като руският парламент гласува предложение до Путин за признаване на сепаратистките "републики" Донецк и Луганск за независими квазидържави. Външният министър Теодора Генчовска и премиерът Кирил Петков определиха енергетиката като рисков сектор при допълнителна ескалация на конфликта, както и обещаха, че българските домакинства биха имали алтернативен избор, в случай че Русия спре доставките на руски природен газ.На фона на ескалацията на напрежението България ще ускори обучението на батальон с български войници и е готова да приеме части от други страни от НАТО в рамките на този батальон, който ще е под българско командване. България ще инвестира системно в наличните дефицити в българската армия, обещаха премиерът Кирил Петков и министърът на отбраната Стефан Янев. Външният министър Генчовска също обеща, че се използват всички дипломатически средства за деескалация на напрежението.
Има ли риск от нахлуване на руски войски в България?
Засега не. Членството на България в НАТО на етапа дава достатъчни гаранции срещу евентуална руска агресия, тъй като Москва едва ли ще рискува да провокира директен конфликт с участие на ядрени сили като САЩ, Великобритания и Франция. Въпреки това фактът, че съседна на нас държава не признава международно договорените граници и с помощта на армия окупира части от други държави, е повод за сериозно притеснение.
Засега не е ясно какви са реалните планове на българското правителство за увеличаване на възпиращите способности, ако конфликт между Украйна и Русия все пак избухне. На практика българската бойна група няма как да стане готова преди лятото. В момента в страната ни са разположени испански изтребители Eurofighter, които извършват съвместен еър полисинг с българските МиГ-29. На базата на двустранно споразумение с Румъния и договореностите по линия на НАТО обаче българското небе може да бъде защитавано и от американските и италиански изтребители, разположени на територията на северната ни съседка.
В България също така тренират на ротационен принцип неголеми подразделения от Сухопътните сили на САЩ в Европа, като в скоро време се чака механизирана рота от бойни машини Stryker. Американска батальонна бойна група, оборудвана с аналогични бойни машини ще бъде разположена в района на Констанца, Румъния в непосредствена близост до страната ни и при нужда бързо може да бъде използвана за подсилване на отбраната в Североизточна България. За съжаление слабо звено при евентуална по-голяма ескалация би се оказала българската акватория в Черно море, тъй като военноморските ни сили са в окаяно състояние, а НАТО има ограничени възможности да ни помогне със свои кораби заради ограниченията на Конвенцията от Монтрьо.
Какво е мястото на Европа в преговорите Русия - САЩ
Остава впечатлението, че Европа не желае да се позиционира като голям играч в преговорите. На думи желае да участва в тях, но на практика страните в съюза още не са постигнали ясно заявено съгласие дори какви санкции да бъдат наложени на Русия. Притеснително е, че големите страни като Германия и Франция първоначално нямаха категорични позиции, докато Полша и страните от Прибалтика искат техните интереси да бъдат зачитани. В крайна сметка обаче Берлин и Париж втвърдиха тона, а френския президент Макрон в момента се очертава като най-работещия директен комуникационен канал към Владимир Путин. Както и да се развие сегашната ситуация, в Брюксел има реален страх, че Европа върви към най-тежката си криза в областта на сигурността от десетилетия.Какво ще предприемат западните държави и НАТО при открита руска инвазия в Украйна
При всички положения алиансът няма да рискува и да се намеси пряко, рискувайки да бъде въвлечен в трета световна война с употреба на ядрено оръжие. Това обаче не пречи Украйна да получи военнотехническа подкрепа и обучение. При по-мащабна ескалация на конфликта със сигурност може да се очаква голяма бежанска вълна към съседните държави - по различни оценки от поне 1 млн. души.
Със сигурност ще има превантивно разполагане на по-големи войскови подразделения на алианса по границите с Русия, Беларус и Украйна с цел възпиране на руския военен експанзионизъм. Съединените щати ще изпратят още свои сили в Европа, най-вероятно и още самолетоносачи освен изпратената в Адиратическо море бойна група на самолетоносача "Хари Труман". Със сигурност ще има също така милитаризация на Черно и Балтийско море, което ще създаде сериозни рискове за цивилното корабоплаване и гражданската авиация в тези райони, дори и съюзниците да не бъдат въвлечени в конфликта. Неслучайно черноморският флот на Руската Федерация също взе участие в изненадващо организираното учение на руските стратегически ядрени сили.
Всичко това неминуемо ще провокира вътрешнополитически проблеми в държавите, управлявани от по-пацифистки настроени партии или от сложни коалиции (като например България), в които участват формации с прикрита и не толкова прикрита проруска насоченост. За САЩ подобно развитие също може да бъде проблем, защото Пентагонът ще трябва да отклони военни ресурси към Европа и по този начин да оголи по-приоритетния си азиатския фронт, където Китай системно заплашва да извърши инвазия в Тайван. В настоящата криза официалната власт в Пекин открито взе страната на Русия.
Отговорът на Запада - тежки санкции
Потенциална инвазия на Русия в Украйна повиши перспективата Западът да наложи нови санкции на Москва, които вероятно ще са най-тежките досега. Военният конфликт ще се усети на редица пазари - от цените на петрола, газа и пшеницата през доларовите облигации на различни страни до сигурните активи. САЩ и ЕС все още не са постигнали съгласие за точните мерки, като Германия настоява да не се налагат такива върху енергийния сектор, защото енергийните доставки за Европа ще бъдат сериозно застрашени. Финансовите мерки вероятно ще бъдат свързани с това руски банки да бъдат блокирани при извършването на доларови транзакции. Белият дом също така вече предупреди американските производители на чипове да се подготвят за нови ограничения върху износа за Русия, ако Москва атакува Украйна.Дали обаче ще бъдат ефективни зависи от единната позиция на Запада. ЕС не бърза с окончателното решение и залага на дипломацията, защото почти всички икономики в съюза ще платят висока цена, като се започне от тази на Германия. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен повдигна завесата за част от подготвяните санкции. Тя обяви, че Русия ще бъде отрязана от достъпа до международните финансови пазари и лишена от възможността за достъп до основни експортни стоки. Мерките ще влязат в сила само при руска инвазия. САЩ също са подготвили първоначален пакет от санкции срещу Русия, в който е включена забрана на американските финансови институции да обработват транзакции за големи руски банки.
