Берт-Ян Раусен: ЕС не бива да допуска зависимост от вноса на храни, както е с енергията

Берт-Ян Раусен

© Личен архив Ruissen

Берт-Ян Раусен

Берт-Ян Раусен е нидерландски евродепутат от групата на консерваторите и член на комисиите по земеделие и по рибарство в Европейския парламент.


В началото на войната той се обърна към Европейската комисия с настояване Европа да предприеме допълнителни мерки, за да се подсигури срещу продоволствена криза заради спрения внос на храни и торове от Украйна и от Русия. В писмото се предлага да се замести рекордно поскъпналите изкуствени торове с оборски, за да се гарантира реколтата, да се подпомогнат финансово най-засегнатите сектори. Както и да се въведе забрана за строителството на слънчеви панели върху обработваема земя, за да се даде на фермерите повече място за посевите им.


Раусен е сред противниците на Зелената сделка в Европейския парламент, като смята плановете за постигане на въглеродна неутралност на европейската икономика до средата на века, за нереалистични. Завършил е ботаника и преди да се заеме с политика е бил съветник в нидерландското министерство на земеделието.




Г-н Раусен, войната в Украйна изглежда ще засегне както бъдещата реколта, така и износа на зърнени култури и торове от Украйна - един от световните лидери в експорта на зърно и торове. Как ще се отрази това европейската сигурност?


- Гледам сериозно на предупрежденията за намаляване на реколтата и селскостопанските продукти от Украйна. Според мен това създава сериозни рискове за недостиг на храни и за изключително високи цени на храните в Европа, Северна Африка и Близкия изток. Европейските фермери могат да компенсират част от недостига, но трябва да им се даде възможност да го направят. Смятам, че нарушените доставки ще засегнат най-вече пазарите на храни в Северна Африка. В ЕС намаленото предлагане може да доведе до продължаващо по-високи цени на храните, което е много лоша новина за хората с ниски доходи.


За да помогна в намирането на решение, предложих план от десет лесни за осъществяване действия за увеличаване предлагането на храни в ЕС. Основната идея да спре регулацията за задължително оставяне на земя под угар, което бързо ще увеличи с 5 процента обработваемата земя в ЕС. Щастлив съм, че това беше възприето от Европейската комисия. Смятам и че изкуствените торове трябва да може да бъдат заменени с оборски тор, но сега това е ограничено от европейските регулации. Европейската комисия проучва въпроса.


Специалните обстоятелства изискват специални мерки, за да можем да гарантираме достатъчно достъпна храна. Сега не е моментът за въвеждане на допълнителни ограничения в земеделието.


В началото на войната някои рафтове в супермаркетите се изпразниха, но недостигът бързо беше възстановен. Цените обаче продължават да се покачват. Някои обвиняват за това рекордните цени на енергията, която поскъпна рязко още преди войната, но други предупреждават, че най-лошото тепърва предстои и ще се отрази и на наличността на храна. Какво мислите за този проблем и кога ще разберете дали Европа ще се сблъска с продоволствена криза?


- Със сигурност инфлацията, дължаща се на паричната политика на ЕЦБ и енергийните проблеми, оскъпяват всички видове продукти. Но трябва да се знае и че фермерите също плащат високи цени за фуражи, гориво и торове. Те продължават да произвеждат нашата храна, благодарение на по-високите пазарни цени за повечето продукти.


Някои страни произвеждат достатъчно храна за населението си и не внасят селскостопански продукти от Украйна, други са пряко засегнати от смущенията в износа. Какъв трябва да бъде подходът при гарантиране на продоволствената сигурност - национален или европейски?


- Мисля, че ЕС трябва да се грижи за своите селскостопански производители сега повече от всякога и не бива те да се товарят с повече изисквания и разходи. Аз не смятам, че е подходящо сега да се въвеждат целите на Зелената сделка за използване 25% от земеделската земя за биологично земеделие или намаляването наполовина на използваните торове, за да се щади климатът. Тези цели биха могли да означават по-ниско производство при по-високи разходи и може би дори да претоварят пазара на био храни. Нашата група иска задълбочена оценка на въздействието за тези цели.


Същото важи и за рибарството. В Нидерландия значителна част от рибарите спряха риболова поради рекордната цена на бензина. ЕС разрешава да се отпуска държавна помощ, но нидерландското правителство отказва. Така че сега те ловят по-малко морски език - основен вид риба, осигуряваща доходите им. Не е сега моментът да натоварваме още повече рибарския сектор със затваряне на части от морето за риболов заради изграждане на нови ветропаркове.


Европейската комисия още през март предложи допълнителни пари за фермерите и дерогация от някои зелени мерки, но оттогава не чуваме много за това как ЕС ще осигури хранителните си доставки. Смятате ли, че предприетите досега мерки са достатъчни и какво още трябва да се направи?


- Мерките не са достатъчни. От помощта от 500 милиона евро около 300 млн. идват от кризисен фонд, който се плаща от самите фермери. Така че от това голяма полза няма да има. За мен парите за тази помощ трябва да се намерят някъде другаде в бюджета на ЕС.


Берт-Ян Раусен: ЕС не бива да допуска зависимост от вноса на храни, както е с енергията

© Личен архив Ruissen


Освен това ЕС трябва да следи отблизо производството и устойчивостта на нашите земеделски производители. ЕС никога не трябва да става зависим от вноса на храни, както се случи с енергията от Русия например. Би било изключително неразумна политика да се замени зависимостта от Русия със зависимост от някои страни производителки на храни.


Ето защо трябва да разгледаме отблизо въздействието на стратегиите от фермата до трапезата за екологизиране на европейското селско стопанство: ако това намалява производството и увеличава зависимостта - както прогнозират някои експерти - трябва сериозно да ги преразгледаме.


Вие предлагате да се забранят соларните паркове върху земеделски земи, но ЕС същевременно се бори с недостиг на енергия и се надява, че възобновяемите енергийни източници могат да осигурят неговата енергийна независимост. Как да изберем кой тип сигурност трябва да бъде приоритет и как да комбинираме и двете?


- Сигурен съм, че може да има интелигентни синергии за целите за по-устойчива енергия и осигуряване на производството на храни. Например слънчеви панели над полета със свободно отглеждани пилета, върху конюшни или вятърни турбини по ливадите. Това, което предлагам, е временно да се забранят соларните паркове, където те биха отнели обработваемата земя.


Смятам, че това е разумно, защото все още има толкова много други места за слънчеви панели. Например покривите. Европейският парламент трябва да даде добър пример, като постави слънчеви панели върху собствените си сгради!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията: