Русия е изправена пред най-големия икономически колапс при Путин

Цената на тези мерки, които се очаква и да се разрастват, ще е висока. Те ще струват свиване с около една десета на руската икономика през тази година, вероятен спад и през следващата, което може да изтрие ръста за последните 15 години. Прогнозите на различните институции варират, но в общи линии предвижданията са потреблението през тази година да намалее с 14%, инвестициите - с 20%, а вносът на чуждестранни стоки - с внушителните 50% спрямо миналата. Единствената положителна новина за Русия е, че износът, предимно на суровини като петрол, газ, въглища и метали, се очаква да се понижи само с 2%.

Краткосрочните рискове

В края на април управителят на Руската централна банка Елвира Набиулина прогнозира тежка рецесия, покачване на цените и предстоящи сътресения на пазара на труда. "Предлагането се свива по-значително от търсенето, което засилва инфлационния натиск", каза тя. Позицията й е в пълен контраст с изявленията на президента Путин, че икономиката се справя успешно със санкциите.

Подобно на много развиващи се икономики, зависещи от износа на суровини, Русия е имала други сривове преди: БВП спадна с 3% по време на пандемията през 2020 г. и 7.8% през 2009 г. след световната финансова криза. Сега обаче рецесията ще е най-тежката след разпада на Съветския съюз. Отговорът на Москва следва политиката й към предишни кризи - Путин прехвърля цената на икономическия срив върху населението. Това се случи през 2014 г. след наложените санкции заради анексирането на Крим. Кремъл се стремеше да защити бюджета и остави жизнения стандарт да спадне на фона на високата инфлация. От 2013 г. до началото на тази година разполагаемите доходи на руснаците са спаднали с около 8%. Експертите очакват тази година да се понижат с още толкова.

В отговор на сегашните санкции Кремъл отново се фокусира върху стабилизирането на финансовата система и бюджета, а не върху доходите. Сривът на рублата беше овладян с капиталов контрол, който практически не дава възможност на руснаците да купуват валута свободно. Най-големите износители в Русия, включително компаниите за нефт и газ, сега са длъжни да превръщат 80% от валутните си приходи в рубли, което допълнително подкрепя местната валутата. Банковата система пострада от износа на капитали и ще отпуска по-малко кредити през следващите месеци, но изглежда като цяло стабилна.

Износът осигурява финансиране за войната

Въпреки че голяма част от валутните резерви на Русия остават замразени, страната все още генерира около 1 млрд. долара на ден от своя износ на енергия. Русия спря да публикува подробна месечна търговска статистика, но данните на нейните търговски партньори могат да се използват, за да се разбере какво се случва. Те предполагат, че Москва има рекорден търговски излишък, тъй като вносът намалява значително, а износът се забавя. В началото на май Китай съобщи, че износът на стоки за Русия е намалял с над една четвърт през април в сравнение с година по-рано, докато вносът от Русия е нараснал с над 56%. Германия отчете 62% месечен спад на износа за Русия през март, а вносът й се понижи с 3%.

Като се сумират тези потоци през осем от най-големите търговски партньори на Русия, Economist оценява, че руският внос е намалял с около 44% след инвазията в Украйна, докато износът е нараснал с около 8%. Вносът се срина отчасти защото санкциите срещу Руската централна банка и изгонването на някои кредитори от междубанковата мрежа за съобщения SWIFT затрудниха потребителите и фирмите да купуват западни стоки.

Руският износ обаче изненадващо се запазва, включително този към Запада. Санкциите засега не ограничават продажбите на петрол и газ, а скокът в цените на енергията допълнително увеличи приходите за Кремъл. В резултат анализаторите очакват търговският излишък на Русия да достигне рекордни нива през следващите месеци. Институтът за международни финанси смята, че през 2022 г. излишъкът по текущата сметка, който включва търговията и някои финансови потоци, може да достигне 250 млрд. долара (15% от миналогодишния БВП), което ще е над два пъти резултата от 2021 г.

Дори ако ЕС приеме предложението за забрана на руския петрол, ембаргото ще се прилага толкова бавно, че вносът на петрол в Европа от Русия ще спадне само с около 20% тази година. Пълното въздействие на тези санкции ще се почувства едва в началото на 2023 г., а дотогава Путин ще натрупа милиарди, за да финансира войната си.

През първите четири месеца на годината разходите за отбрана на Москва са се увеличили с близо 40% според предварителни данни на финансовото министерство, в които влизат първите 9 седмици от войната в Украйна. За целта са изразходвани 26.4 млрд. долара, почти половината от военния бюджет за цялата година. Средствата може да са и доста повече, тъй като някои разходи за войната се осчетоводяват не за отбрана, а по други бюджетни пера.

Дългосрочни предизвикателства

Кремъл дава вид, че се справя с текущите проблеми, но руската икономика е изправена пред няколко дългосрочни предизвикателства. Първото е, че не всички санкции са започнали вече да нанасят щети. Финансовите оказаха незабавен ефект и принудиха Русия да наложи капиталов контрол, но технологичните ограничения ще се усетят с течение на времето.

Производственият сектор на Русия едва започва да усеща трудностите при купуването на западни компоненти. Бъдещото производство на енергия в Русия ще бъде ограничено от невъзможността за снабдяване със западно оборудване. Сектори като телекомуникационната инфраструктура ще бъде почти невъзможно да се надградят, ако настоящите санкции се прилагат стриктно. Всички сектори, които разчитат на напреднали технологии, особено на микроелектрониката, ще се сблъскат с огромни закъснения и ще трябва да произвеждат второкласни продукти. Това ще има дългосрочно въздействие върху способността на Русия да внедрява цифрови технологии както в гражданския, така и в отбранителния си сектор.

Управителят на Руската централна банка посъветва компаниите да се адаптират. "Руските производители ще трябва да търсят нови партньори, логистика или да преминат към производство на продукти от предишни поколения", казва тя. На практика Набиулина признава това, което други около Путин не смеят - страната няма да има потенциал за технологично развитие.

Разчитането на технологии от предишно поколение означава, че руските предприятия трудно могат да се надяват да са глобално конкурентни. Въпросът е къде ще продават технологично стара продукция освен в Русия. Тъй като ръстът на БВП се осигурява от технологичния напредък, това означава, че страната няма да разполага с достатъчен иновативен потенциал.

Второто предизвикателство е, че западните санкции могат да се усилят. Администрацията на американския президент Джо Байдън е разработила санкциите си така, че да не причиняват смущения в текущия поток на енергия от Русия към света. Обяснението е голямата зависимост на Европа от руския газ, макар че по-реално е Белият дом да се притеснява от високите цени на бензина в страната. САЩ засега не налагат санкции, които биха ограничили руския износ за трети страни. Ако обаче бъдат предприети такива мерки, приходите от износ на Русия ще се сринат.

Путин предприе рационална стъпка, договаряйки преди началото на Зимните олимпийски игри в Пекин нови енергийни договори с китайския си колега Си Цзинпин. От една страна, това е начинът Москва да има силен партньор на геополитическата сцена, но от друга, Кремъл ще е по-малкият играч в тези отношения и ще се превърне в постоянен доставчик на суровини за втората по големина икономика в света. Проблемът за Путин е, че за снабдяването на Китай с газ и петрол с количества като тези за Европа ще е нужно изграждането на много тръбопроводи, а това може да отнеме десетилетие.

Третият риск за икономическата стратегия на Кремъл е потискането на жизнения стандарт да доведе до нарушаване на политическото статукво. През последното десетилетие руснаците толерираха постоянно унижение без значителни политически протести заради репресиите на Москва. Този път темпът на спад в стандарта на живот ще бъде по-сериозен от преди, а ще последва и десетилетие на икономически срив. Така важният въпрос е дали руският елит и населението са готови да платят тази цена.

Дългосрочните предизвикателства за Русия са предупреждение и за западните компании. Те не трябва да разчитат, че краят на войната ще доведе до вдигането на санкциите срещу Русия, особено наложените от САЩ. Новите големи проекти в страната ще бъдат твърде рискови за години напред, а от лошия бизнес климат най-много биха пострадали европейските компании, особено германски и френски, които присъстваха сериозно в Русия.