Хърватия получи одобрение за еврозоната от лидерите на ЕС, следващата цел е Шенген

Хърватският премиер смята, че страната може да стане част от Шенгенското пространство едновременно с приемането на еврото

Още в петък рейтинговата агенция Moody's съобщи, че започва преразглеждане на кредитния рейтинг на страната в положителна посока.

Васил Минков

Още в петък рейтинговата агенция Moody's съобщи, че започва преразглеждане на кредитния рейтинг на страната в положителна посока. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Лидерите на страните от Европейския съюз очаквано дадоха на последната си среща зелена светлина на влизането на Хърватия в еврозоната, каквито бяха официалните препоръки на ЕЦБ и Европейската комисия. Страната беше приета в т.нар. "чакалня на еврозоната" през 2020 г. заедно с България, а тази година получи положителни становища от институциите на съюза. Загреб от месеци се подготвя в началото на 2023 г. да замени куната с евро и очакваше формалното потвърждение от Европейския съвет. Сега властите в Хърватия се надяват да постигнат и следващата цел към европейската си интеграция - присъединяване към Шенгенското пространство.

Хърватия влиза в еврозоната с много желание и малко помощ

Еврото е част от европейската мечта, а сега тази мечта става реалност за Хърватия, написа в Twitter председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. На 1 юни ЕК и ЕЦБ дадоха положителни оценки за напредъка на Хърватия по критериите за членство в еврозоната, но стана ясно, че България не отговаря на условието за ценова стабилност.

Предстои на 12 юли финансовите министри на ЕС формално да приемат 3 законодателни предложения, които да позволят на Хърватия да стане двадесетият член на еврозоната, след като последно Литва се присъедини през 2015 г. Хърватия е страната, прекарала най-кратко време в чакалнята за еврото наред със Словения, като минималният задължителен престой е 2 години, посочва Total Croatia News. Литва например изчака 11 години в ERM II, преди да приеме единната валута, а Латвия - 9 години.

Следваща стъпка към евроинтеграция

Още в петък рейтинговата агенция Moody's съобщи, че започва преразглеждане на кредитния рейтинг на страната в положителна посока, обяви SeeNews. Според Moody's приемането на еврото ще има значителни положителни последици за кредитния профил на Хърватия. Членството в еврозоната ще намали дела на държавния дълг на Хърватия, деноминиран в чуждестранна валута, от над 70% в момента до близо нула, тъй като този дълг е почти изцяло в евро, посочва агенцията. Това ще има положително въздействие върху фискалната сила на правителството, тъй като премахва риска от нарастване на дълга в случай на девалвация. Приемането на еврото вероятно ще стимулира икономическата интеграция и преките чуждестранни инвестиции в Хърватия и ще подкрепи растежа. Способността на хърватските институции да подготвят страната за еврото само две години след присъединяването към ERM II подкрепя оценката на Moody's за тяхната ефективност и сила, казва още агенцията.

Ускореният път на Хърватия към европейска интеграция продължава със следващата цел - влизане в Шенгенското пространство. Премиерът Андрей Пленкович обяви, че тази седмица Съветът на ЕС ще внесе предложение в Европейския парламент за приемане на страната в зоната без граничен контрол от 1 януари, а одобрение трябва да бъде получено и от всички страни членки. Пленкович е оптимист, че само след 6 месеца Хърватия ще влезе едновременно в еврозоната и в Шенген. Останалите страни, които са част от ЕС, но не и от Шенгенското пространство, са България, Румъния, Кипър и Ирландия.