Защо сделката между Северна Македония и България носи проблеми

Изглежда, че тя проправя пътя за присъединяването на Северна Македония към ЕС. Но няма да направи нищо подобно

Министерство на външните работи.
Министерство на външните работи.
Министерство на външните работи.    ©  Министерство на външните работи.
Министерство на външните работи.    ©  Министерство на външните работи.
Темата накратко
  • Радостта от споразумението вероятно ще бъде краткотрайна.
  • То ще попречи на кандидатурата на Скопие за членство в ЕС и ще натрупа проблеми за други страни, които се надяват да се присъединят.
  • Сделката също така създава тревожен прецедент.

Изглеждаше като страхотна новина от Западните Балкани. На 19 юли Северна Македония, която тръгна към ЕС през 2001 г., най-накрая започна преговори за присъединяване. Две години пътят ѝ към членство беше блокиран от България. През юни Франция, която тогава заемаше ротационното председателство на Съвета на ЕС, измисли предложение за излизане от задънената улица. То беше прието от парламентите и на двете страни. Но радостта вероятно ще бъде краткотрайна. Споразумението ще попречи на кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС и ще натрупа проблеми за други страни, които се надяват да се присъединят. Какво включва сделката и защо има вероятност да се провали?

Типично за Балканите, корените на проблема са комплексни. След като османците биват прогонения от региона през 1912 г., територията, известна сега като Северна Македония, е завладяна от Сърбия. Чувствайки се измамени, българите я окупират през двете световни войни. Но през 1944 г. тя става Македонска република, част от новосъздадената комунистическа държава Югославия. Когато Югославия се разпадна през 1991 г., Гърция оспори правото на новата държава да се нарича Македония, твърдейки, че има изключителни права върху името (което се споделя от регион в Северна Гърция). За да сложи край на кавгата, през 2018 г. страната се съгласи да се нарича Северна Македония. Гърция се отказа от съпротивата си срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС и НАТО; тя се присъедини към военния съюз през 2020 г. Но същата година България пое щафетата в ЕС. Нейните лидери твърдят, че македонският език е просто диалект на българския, че македонската "нация" всъщност се състои от хора, които първоначално са били българи, и че републиката е фалшива конфекция, създадена от комунистическите лидери на Югославия. Днешните македонци, твърдят те, крадат българската история.

Компромисът, предложен от Франция, изглежда отвори задънената улица. Но външността може да бъде подвеждаща. От една страна, сделката официално внася историческите спорове между страните в преговорната рамка на ЕС. За разрешаването им вече работеше комисия от български и македонски историци. Но сега, според сделката, освен ако македонците не се съгласят с тълкуването на българските си колеги, процесът на присъединяване - върху който всяка страна-членка на ЕС, включително България има право на вето на всеки етап - няма да продължи напред. Една голяма пречка е личността на Гоце Делчев, революционен анти-османски лидер, прославян и от двете страни като национален герой.

Съгласно сделката Северна Македония също така трябва да промени конституцията си, за да отговори на българските искания: официално признаване на съществуването на (малобройно) българско малцинство в страната, както и други предполагаеми защити на правата на малцинствата. Така след символичното откриване на преговорите с ЕС миналия месец, процесът незабавно спря и няма да бъде възобновен, докато не бъдат направени конституционните промени. Въпреки че македонският парламент се съгласи, конституционните поправки изискват мнозинство от две трети и осигуряването на такова изглежда изключително трудно. Проучванията на общественото мнение в Северна Македония показват, че френската сделка е крайно непопулярна и опозицията предлага референдум за нея.

Споразумението също така създава тревожен прецедент. Процесът на присъединяване към ЕС обикновено включва оценка на силата на икономиката на кандидата и неговите политически, съдебни и бюрократични институции. Но сега, в случая със Северна Македония, в процеса са включени тайнствени исторически спорове, датиращи от 10 век. Хърватия, която е членка на ЕС, може да се окаже също толкова жестоко настроена към балканските държави, които не са членки. През май Хърватската академия на науките и изкуствата представи списък с отстъпки, които настоява правителството да изисква от Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, ако те желаят да се присъединят към блока. След време Полша може да отправи подобни искания към Украйна.

Спорът между България и Северна Македония беше смущаващ за лидерите на ЕС. Руската инвазия в Украйна внесе нова спешност в геополитиката на региона: Украйна получи официален статут на кандидат за ЕС без всички условия, които държавите от Западните Балкани трябваше да изпълнят. Това увеличи желанието на блока да намери решение. Правителството на Северна Македония прие френската сделка, защото отчаяно се нуждаеше от добри новини, за да подкрепи намаляващите си ресурси. За това какво цели българската политика, Никола Димитров, бивш външен министър на Северна Македония, казва, че целта ѝ е "втора българска държава". След като не успява да завладее страната в миналото, България използва членството си в ЕС като "лост, за да се опита да постигне това", казва той. ЕС беше създаден, за да разрешава спорове между своите членове. Сега рискува да ги задълбочи.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    shtekman avatar :-|
    shtek
    • - 1
    • + 1

    Америка за България --> България за Америка

    Нередност?
  • 2
    meruduja avatar :-(
    meruduja
    • - 2
    • + 2

    Защо няма посочен автор на статията?

    Нередност?
  • 3
    lvr1411673376377706 avatar :-|
    Slavtcho Gueorguiev
    • + 1

    До коментар [#2] от "meruduja":

    Защото статията е от Economist. Статиите в Economist нямат подписан автор.

    Нередност?
Нов коментар