Аз съм Джорджа

Това би направило Мелони не само първата жена - премиер на Италия, но и първия лидер на страната от партия, чиито корени могат да бъдат проследени назад до фашисткото движение на Бенито Мусолини. Второто е част от обяснението защо възходът й буди притеснения както в Италия, така и сред европейските й партньори.

"Първо Италия и италианците"

Само преди четири години "Италиански братя" (име, което идва от първия стих на италианския химн) беше маргинална партия, спечелила едва 4% в парламентарните избори. Сега е водеща сила с 24% пред лявоцентристката Демократическа партия на бившия премиер Енрико Лета с 23%. Когато се прибавят очакваните проценти на коалиционните партньори на Мелони - популистката "Лига" на Матео Салвини с 14% и "Форца Италия" на Силвио Берлускони с 8% - изглежда, че десницата се е запътила към убедителна победа и парламентарно мнозинство, което на теория да й позволи да управлява пълен петгодишен мандат. Комичната бъркотия в лявоцентристкото пространство, където една партия поставя условие, че ще се съюзи с втора само ако трета не участва или кандидатът за премиер е друг, пречи на формирането на силна коалиция и още повече улеснява задачата на десния блок.

Изстрелването на "Италиански братя" от периферията на италианската политика до висшия ешелон се дължи на един човек - Джорджа Мелони. "Тя е най-добрата и най-способната във формацията. Тя е политическо животно и без нея партията не би била там, където е сега", посочва Джована Реанда, политически кореспондент на лявото Radio Radicale и критик на Мелони.

Дете на майка от Сицилия и баща от Сардиния, който напуска семейството, когато тя е малка, Мелони израства в работническия римски квартал "Гарбатела" и интересът й към политиката се събужда още на 15-годишна възраст, когато се присъединява към "Италианското социално движение", неофашистка формация, основана през 1947 г. от бивш министър на Мусолини. "Тя беше истински активист, твърда, борбена, тази, която държи мегафона и води демонстрациите", спомня си Карло Фиданза, евродепутат от "Италиански братя", който познава Мелони от началото на 90-те.

Това е началото на политическа кариера, която през 2006 г. я изпраща в парламента като депутат, а две години по-късно, едва на 31 години, тя става най-младият министър в италианската история. Парадоксално този, който я кани в правителството и в голямата политика, е Силвио Берлускони. През 2012 г., когато десницата се раздробява под натиска на финансовата криза и секс скандалите около Берлускони, Мелони се отделя и основава "Италиански братя". Сега формацията на някогашния й ментор Берлускони е младши партньор във водената от нея дясна коалиция.

За успеха на Мелони помагат както харизмата й и опитите й да изчисти токсичния имидж на партията си, така и фактът, че "Италиански братя" беше единствената партия, която остана опозиция на "правителството на националното единство" на Драги, което й позволи да действа като магнит за всички, несъгласни с управлението.

Въпреки усилията да изкара партията си от крайнодесния ъгъл, Мелони твърди, че е "в мир с фашизма" и не се дистанцира еднозначно от него. В автобиографията си Il sono Giorgia ("Аз съм Джорджа") тя пише, че е наясно как навлиза в политическо минно поле: "Ние сме деца на нашата история. Както и при всички други нации извървеният от нас път е сложен, много по-сложен, отколкото мнозина биха искали да се знае." И добавя: "В живота ми няма нищо, за което трябва да се извинявам. Но в две от три телевизионни дискусии трябва да говоря за история, а не за актуална политика." Тя предупреждава своите съпартийци да се въздържат от крайни изказвания и най-вече да не правят т.нар. римски поздрав - жест с изпъната ръка, наподобяващ нацисткия поздрав. Но мнозина се питат защо една партия, която иска да се представи за умерена и да не бъде свързвана единствено с фашистката носталгия, включва в партийните си листи правнуците на Дучето и има за лого стилизиран пламък в цветовете на италианското знаме, вечен огън, който фигуративно гори на гроба на Мусолини.

"За това, че Мелони стигна толкова далеч, отговорност носят всички, които я легитимираха - от медиите, които определят Салвини и Мелони за дясноцентристи, през Берлускони и Грилини, които й дадоха власт, до дезориентираната левица, която я подцени", казва пред Deutsche Welle испанската журналистка Алба Сидера, която от дълго време следи десните партии в Италия. "Мелони не е произлязла от нищото. Тя от години се подготвя да стане министър-председател."

Сега тя влиза в кампанията с лозунга "Първо Италия и италианците" и дава на избирателите това, което искат да чуят - семейни ценности, обещания за нови работни места и твърди послания срещу престъпността и миграцията. "Идентичността на партията в голямата си част е свързана с постфашистките традиции. Но платформата й смесва тази традиция с някои мейнстрийм консервативни идеи и неолиберални елементи като свободната бизнес инициатива", обобщава пред France 24 Пиеро Игнаци, почетен професор от Университета в Болоня и изследовател на "Италиански братя".

По социалните теми Мелони е традиционалист и консерватор и се представя за гарант на семейството и националната идентичност. Тя е против еднополовите бракове, иска да затвори италианските пристанища за пристигащите от Либия мигранти и да забрани даването на гражданство на родени в страната деца на мигранти. Предлага създаването на безплатни детски градини и въвеждането на 400 евро месечна помощ за семейства. В икономическата политика се преплитат либерализъм (ниски данъци, инвестиции в инфраструктура) и протекционизъм (подкрепа за национализиране на големи части от индустрията, включително летища и жп компании).

Кой се страхува от Джорджа Мелони

Перспективата за премиер като Мелони след авторитетното и стабилизиращо управление на Драги разбираемо буди опасения. Още повече на фона на три преплитащи се кризи - войната в Украйна, енергийната спешност и нарастващата инфлация. Към тях се добавят и тревогите около внушителния размер на италианския дълг (над 150% от БВП) и способността на следващото правителство да получи от ЕС пълния полагащ се дял на Италия (над 200 млрд. евро) от възстановителния фонд на ЕС. Очертаващата се бъдеща крайнодясна коалиция в Италия би била притеснителна не само от гледна точка на финансовата стабилност, но и на политиката на Рим към войната в Украйна, която би могла да застраши крехкото единство в ЕС по темата.

Салвини, Мелони и Берлускони (отляво надясно) твърдят, че триото им е солидно. Но сблъсъците вероятно предстоят Източник: Reuters

По отношение на възстановителния план на Италия "постигнатото дотук е лесната част," казва пред сп. Economist Франческо Грило, директор на тинк-танка Vision, който следи изпълнението на програмата. Анализът показва, че от поставените от Брюксел 96 цели, които правителството на Драги е изпълнило, всички без три включват създаване на административна рамка за инвестиции. До момента реално са похарчени едва 2-3 млн. евро, или под 0.0015% от цялата сума. До 2026 г. правителството, свикнало да прави около 15 млрд. евро капиталови инвестиции годишно, ще трябва да се справя с близо 50 млрд. Което би било предизвикателство дори за "Супер" Марио, както е известен Драги.

Задачата може да се усложни допълнително от това, че има вероятност новото правителство да настоява за промени във вече договорената с Брюксел схема за инвестиране на средствата. Мелони вече намекна за това, а в програмата на партията й е записано, че иска да изхарчи голяма част от европейските средства за построяване на мост, свързващ Сицилия и континенталната част.

Успокоението е, че по отношение на бюджетната дисциплина засега Мелони излъчва правилните сигнали и вече публично предупреди съюзниците си, че плановете им трябва да бъдат фискално издържани - точно каквото искат да чуят бюджетните наблюдатели в Брюксел и пазарите на облигации - което хвърля съмнения върху исканията на Берлускони за увеличаване на пенсиите и настояванията на Салвини за намаляване на данъците.

Всъщност вътрешните боричкания в коалицията може да се окажат най-голямата спирачка срещу това тя да свърши големи бели. Като Мелони ще бъде гаранция срещу бюджетна вакханалия и проруски завой (тя демонстрира твърда подкрепа за Украйна и силен прозападен и атлантически уклон, докато Салвини и Берлускони имат симпатии към Владимир Путин), а партньорите й и особено Берлускони няма да позволяват твърде силни сблъсъци с Брюксел, които биха могли да застрашат средствата от възстановителния фонд и да изолират Италия в ЕС.

"Ако се надявате Мелони да поведе революция - срещу "Европа" или "естаблишмънта" - най-вероятно ще бъдете разочаровани. Дали тя ще дразни и ядосва елита на ЕС, както го прави [унгарският премиер Виктор] Орбан? Възможно е. Но дали съюзниците й - и най-вече Берлускони - ще й позволят да поеме по този път?", пита реторично журналистът Франческо Боргоново в материал за десния сайт Unherd. И всъщност голяма част от страховете около задаващото се италианско правителство може да се окажат пресилени, просто защото ръцете му ще са твърде заети - и вързани.

Източник: Reuters