Турция продължи да ограничава кредитите за бизнеса

• Да бъдат компании с нетен износ - тоест износът им да надвиша вноса;
• Да разполагат с активи над 15 млн. турски лири, или около 835 хил. долара;
• Да подлежат на независим одит;

Председателят на Истанбулската индустриална камара Ердал Бахчиван критикува новата кредитна политика, защото създава проблеми на фирмите, които се опитват да получат достъп до финансиране.

Недоволство

Представители на Съюза на камарите и стоковите борси в страната също изразиха недоволство спрямо подхода на централната банка да се бори с валутните проблеми в страната. Притесненията на местните производители и бизнеси са, че разходите за производство нарастват, а компаниите, които не са нетни износители, ще се финансират при по-високи лихви.

Ограниченият достъп до финансиране на местните бизнеси за сметка на по-големите фирми износители, които се очаква да получат валутни плащания и да върнат тези средства, на теория може да помогне за справяне с обезценяваща се национална валута. Но в Турция заемите на фирмите, които не получават изгодно финансиране, също трябва да бъдат погасени. Поради това се наблюдава скок в краткосрочните заеми от чужди банки.

Сюлейман Сьонмез, президент на Конфедерацията на Турското предприемачество и бизнес, в интервю пред вестник Dünya заяви, че обещаните от Фонда за гарантиране на кредити 150 млрд. лири все още не са предоставени на компаниите, които според него са движещата сила зад производство, инвестиции и заетост. Бизнесът се нуждае от финансиране поради растящите производствени разходи, но, от друга страна, кредитирането подхранва и без това високата инфлация в страната.

Търговският дефицит на страната продължава да се увеличава - вносът е нараснал с почти 40%, а износът - с 20% към полугодието. Trading Economies изчислява, че търговският дефицит за периода е малко над 51 млрд. на година, като се очаква до края на годината да нарасне с още 4 млрд. Планът за нарастване на износа с 15% през тази година трудно ще бъде изпълнен дори и с облекчените условия за кредитиране на износителите заради войната в Украйна и страха от рецесия.