Турция шокира пазарите с намаление на лихвата въпреки инфлацията от 80%

"Още един идиотски ход", коментира Тимъти Аш, старши стратег за нововъзникващи пазари в BlueBay Asset Management. "Нелеп ход. Очевидно те имат пари в джобовете си от Русия и Персийския залив и смятат, че могат да намалят лихвите + да задържат лирата", написа в Twitter експертът.

Турското правителство демонстрира промяна на дипломатическите отношения към няколко богати на петрол държави от Персийския залив, поправяйки обтегнатите преди това връзки, за да привлече така необходимите инвестиции. Освен това Анкара стана отворена за руския бизнес и търговия въпреки санкциите на Запада след руската инвазия в Украйна.

В изявлението на Турската централна банка от четвъртък се казва, че комисията очаква "процесът на дезинфлация да започне" и че има сигнали за "загуба на инерция в икономическата активност", пише CNBC.

Инфлацията в Турция за юли се повиши до 79.6% на годишна база, най-високата от 24 години, тъй като страната се бори с растящите разходи за храна и енергия и дългосрочната неортодоксална стратегия на президента Реджеп Ердоган за паричната политика. Преди пет години турската лира се търгуваше срещу 3.5 за долар, а сега е над 18.

Сривът на лирата продължава Преглед на оригинала

Изненадващото решение на централната банка по-малко от година преди изборите показва решимостта на властите да изпълнят обещанието на президента Реджеп Ердоган през юни, че намаляването на лихвите ще продължи. То идва три седмици след като централната банка ревизира прогнозата си за инфлацията за тази година с почти 18 процентни пункта нагоре. Финансовата институция прогнозира, че инфлацията ще достигне връх от около 85% тази есен, преди да приключи годината на ниво от около 60% - 12 пъти над целта.

Тежък удар върху домакинствата

Ръстът на потребителските цени удари тежко турците, като шансовете ситуацията да се подобри скоро не са големи на фона на войната в Украйна, високите цени на енергията и храните и рязкото поевтиняване на лирата. Турция се радваше на бърз растеж през предходните години, но Ердоган не пожела да затегне паричната политика (реално управлява централната банка чрез своите икономически послания) през последните няколко години, за да охлади икономиката и да овладее нарастващата инфлация, като определи лихвените проценти като "майката на всяко зло".

Благодарение на изключително разхлабената парична политика, турската икономика започна да расте с рекорден темп след пандемията и продължи да поддържа един от най-бързите ръстове сред страните от Г-20. Централната банка обаче предупреди за "известна загуба на инерция в икономическата активност" в началото на третото тримесечие, отбелязва Bloomberg .

Миналия месец бизнес условията за турските производители се влошиха най-много от май 2020 г. Производството и новите поръчки записаха най-слабото си представяне след първата вълна на коронавирусната пандемия.

Резултатът от нестандартната икономическа политика е падаща валута и много по-малка покупателна способност за обикновения гражданин. Лирата е загубила 26% от стойността си спрямо долара от началото на годината и 80% през последните пет години.

Ердоган инструктира централната банка на страната, която според анализатори не е независима, последователно да намалява лихвите по заемите през 2020 и 2021 г., въпреки че инфлацията продължаваше да нараства. Управителите на финансовата институция, които бяха против, бяха уволнени. До пролетта на 2021 г. централната банка на Турция е имала четирима различни управители за две години.

Капиталов контрол

Ердоган планира да стимулира растежа, като се фокусира върху износа и заетостта в рамките на определяния от него "нов икономически модел". Но рисковете са много, тъй като кризата с разходите за живот се превръща в заплаха за популярността на президента година преди изборите.

Турското правителство в момента използва набор от нетрадиционни методи, за да се опита да подкрепи лирата, повечето от които включват изразходване на значителни валутни резерви или блокиране на заеми в лири на компании, за които се смята, че държат твърде много чуждестранна валута. Много икономисти предупреждават, че подобни мерки не са устойчиви.

Вероятно предстоят още проблеми за Турция, пише базираната в Лондон Capital Economics в бележка до своите клиенти. "Този най-нов ход може да бъде спусъкът за още една валутна криза", пише Джейсън Туви, старши икономист на компанията за развиващите се пазари. "Ясно е, че Турската централна банка приема инструкциите на президента Ердоган, чиито неортодоксални възгледи са в основата на правителствения "нов икономически модел" на ниски реални лихвени проценти", каза Туви, добавяйки, че "външната позиция на Турция остава изключително лоша".

Страната, която е на ключов икономически и политически кръстопът между Изтока и Запада, приютила милиони бежанци от Близкия изток и Южна Азия и с втората по големина армия в НАТО, също така страда от нарастващ дефицит по текущата сметка, "големи краткосрочни външни дългове и опасно ниски валутни резерви", пише Туви. "Ако Турската централна банка трябва да продължи да намалява лихвите през следващите месеци, подозираме, че ще се стигне до по-рестриктивен капиталов контрол."