Русия задвижи "референдумите" за анексиране на четири части от Украйна

"Вотовете" бяха осъдени от Запада като незаконни, ЕС готви нови санкции срещу Москва

"Референдумите" бяха обявени, след като Украйна този месец си върна големи части от своята територия в контранастъпление седем месеца след нахлуването на Русия

Кирил Кирчев

"Референдумите" бяха обявени, след като Украйна този месец си върна големи части от своята територия в контранастъпление седем месеца след нахлуването на Русия © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Поглъщайки четирите области, Русия може да оправдае военната ескалация като необходима за защита на нейната територия.
Кримският републикански институт за политически и социологически изследвания вече публикува очакваните резултати.
Полша и балтийските държави настояват за по-строги санкции срещу Кремъл.

Русия започна в петък "референдуми" в контролирана от нейните войски части от Украйна, които се очаква да използва, за да оправдае анексирането на четири региона - Донецк, Луганск, Херсон и част от Запорожие. "Вотовете" бяха широко осъдени от Запада като нелегитимни и бяха определени като формален повод за незаконно анексиране.

Сергей Гайдай, украинският губернатор на Луганска област, коментира пред Reuters, че в контролирания от Русия град Биловодск ръководител на местно предприятие е казал на служителите, че референдумът е задължителен и тези, които откажат да гласуват, ще бъдат уволнени и имената им ще бъдат дадени на службата за сигурност. Според Гайдай в Старобилск руските окупационни власти са забранили на населението да напуска града до вторник, а въоръжени групи са били изпратени да претърсват домове и да принуждават хората да участват в "референдума".

Четирите региона - Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област, където гласуването ще се провежда от петък до вторник, съставляват около 15% от територията на Украйна. "Референдумите" бяха обявени светкавично преди два дни, след като този месец Украйна си върна големи части от своята територия в Харковска област, провеждайки първото голямо контранастъпление седем месеца след нахлуването на Русия. След като руският президент Владимир Путин разпореди във вторник частична мобилизация за набиране на 300 хил. войници, Москва, изглежда, се опитва да си върне отново инициативата в конфликта.

Украйна твърди, че Русия възнамерява да представи резултатите от референдума като знак за обществена подкрепа и след това да ги използва като повод за анексиране, подобно на превземането на Крим през 2014 г., което международната общност не признава и до момента.

Оправдание за самозащита

Чрез включването на четирите области в състава на Руската федерация Москва може да оправдае и настоящата военна ескалация като необходима за защита на нейната територия. В сряда Путин заяви, че Русия ще "използва всички средства, с които разполага", за да се защити, очевидно имайки предвид ядрените оръжия. "Това не е блъф", заплаши той.

Изходът от референдума в полза на Русия се смята за неизбежен. Гласуването в Крим през 2014 г., критикувано от международната общност като манипулирано, завърши с официален резултат 97% в полза на анексирането.

"Вече са известни не само датата, но и резултатите от тези референдуми", казва пред европейския сайт на закрития в Русия вестник "Новая газета" политическият анализатор Станислав Белковски.

В ДНР около 94% при избирателна активност 86% ще са "за" присъединяване към Русия, в ЛНР - около 93% при избирателна активност 87%, в Херсонска област - 80% при 72% избирателна активност, и в Запорожие - 87% при 83% избирателна активност.

Тези данни бяха разпространени от Кримския републикански институт за политически и социологически изследвания (РИПСИ). Като се има предвид, че във въпросните региони не са правени (и няма как да са при бушуваща война) реални социологически изследвания, става ясно, че данните са изпратени там от администрацията на президента Путин.

Резултатът се планира да бъде обявен светкавично - в нощта на 28 септември. След това най-вероятно ще има промяна в правния статут на операцията срещу Украйна. "Мисля, че в началото на октомври тя ще стане CTO - специална антитерористична операция, провеждана на собствена територия. Подобна схема вече се проведе в Северен Кавказ", казва Станислав Белковски.

"Референдумите" бяха осъдени от световни лидери, включително от президента на САЩ Джо Байдън, генералния секретар на ООН Антонио Гутериш и френския президент Еманюел Макрон, както и от НАТО, Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). ОССЕ, която наблюдава изборите, каза, че резултатите няма да имат правна сила, тъй като не са в съответствие с украинското законодателство или международните стандарти. При провеждането им няма да има независими наблюдатели, а голяма част от предвоенното население де факто е избягало.

Русия от своя страна вече смята Луганск и Донецк, които заедно съставляват района на Донбас, частично окупиран от Москва през 2014 г., за независими държави. Украйна и Западът приемат всички части на Украйна, в които има руски сили, за незаконно окупирани. В момента Русия не контролира напълно нито един от четирите региона, като само около 60% от Донецка област е в нейни ръце. През последните дни силите на Путин също така бяха изтласкани от селището Билохоривка, с което загубиха и пълния контрол над Луганска област.

"Ястребите" в ЕС настояват за по-строги санкции срещу Русия

В резултат на ескалацията на войната "ястребовите" държави от ЕС настояват за нови строги мерки срещу Русия, например изваждане на повече банки от мрежата за съобщения Swift и забрана на вноса на диаманти. Полша и балтийските страни, които са сред тях, настояват за новите санкции, които да бъдат насочени към луксозните стоки и ИТ сектора, киберсигурността и софтуерната индустрия на Русия.

Официални лица обаче коментират пред Financial Times, че ще бъде трудно да се намери консенсус между всичките 27 държави. Унгария от своя страна отсече, че изобщо не иска нови санкции.

Основната цел на Европейската комисия е да прокара трудно постигнатото споразумение на страните от Г-7 за ограничаване на цената на руския петрол. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви в сряда, че са необходими нови санкции в отговор на решението на Русия да започне частична мобилизация и "референдуми" за анексиране на части от Източна Украйна.

Потенциален нов набор от наказателни мерки, който би бил осмият, все още не е официално внесен за обсъждане между служители на ЕК и представители на страните-членки. Очаква се в него да влезе законодателство за прилагане на тавана на цената на руския суров петрол, разширяване на санкционираните лица и мерки, насочени към ИТ, киберсигурността и софтуерната индустрия на Русия, казват служители.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан обяви на частна среща на своята партия "Фидес" в сряда, че съществуващите санкции на ЕС срещу Русия трябва да бъдат отменени, твърдят местни медии. Въпреки тези индикации за вътрешно противопоставяне дипломати в Брюксел посочват, че Будапеща досега е подкрепяла всички кръгове от ограничения срещу Москва и че осмият вероятно ще има значително по-слабо въздействие върху унгарската икономика от петролното ембарго.

"Не знам дали ще стигнем много далеч с обявяването на нови санкции без подходящи консултации", казва служител на ЕС относно коментарите на Фон дер Лайен, добавяйки, че постигането на консенсус ще бъде трудно преди срещата на лидерите на ЕС в Прага след две седмици.