Правото на вето в ЕС става остър проблем на външната политика

В тази връзка министрите по европейските въпроси разглеждаха възможността за активиране на преходните клаузи на ЕС - механизъм, който позволява на страните да преминат от гласуване с единодушие към гласуване с мнозинство в Съвета, без да е необходимо да променят договорите на ЕС. Според работен документ на Съвета, с който брюкселското издание на Политко разполага, "няколко делегации са отворени или желаят да обмислят използването на преходните клаузи", но "поради силно политически чувствителния характер на този въпрос () показват, че ще им трябва допълнително време, за да отговорят."

Отново според документа Германия подкрепя използването на преходни клаузи, докато други страни като Франция, Дания, Швеция, Холандия и Италия приемат идеята за преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство, но само по определени въпроси на външната политика. В по-малка степен подкрепа се изразява и от някои делегации по въпросите на данъчното облагане, енергийната политика и недискриминацията. Идеята е преходната клауза за обща сигурност и отбрана да се прилага само за граждански аспекти и да не бъде приложима за решения с военни или отбранителни последици.

Парагаф 22

Клаузите Passerelle (т.нар. преходни клаузи) са механизми за по-гъвкаво и бързо вземане на решения в ЕС, но досега не са използвани. Заложени са като възможност при създаването на Лисабонския договор, макар някои от тях да бяха съгласувани още преди него. Най-често преходните клаузи се споменават като средство за заобикаляне на единодушието при решенията на Съвета, преминавайки към гласуване с квалифицирано мнозинство.

Интересният момент, е че държавите трябва да гласуват единодушно, за да активират преходна клауза и да премахнат правилото за единодушие. С други думи - страни като Гърция и Кипър, които се страхуват от санкции срещу корабната индустрия, биха могли да блокират подобна промяна в правилата. Унгария, която иска отмяна на енергийни санкции срещу Русия, също. Дипломати казват, че пътят напред може да бъде чрез предоставяне на гаранции или изключения (т.нар. "Opt-out" опция) , така че техните основни национални интереси да бъдат защитени.

Външната политика доминира разговора

Правилото за единодушие за всяко външнополитическо решение доведе до удължени преговори по въпроси като санкциите срещу Русия. Унгария също използва правото си на вето, за да блокира дори привидно непротиворечиви външнополитически ходове, като призива на ЕС да назначи докладчик на ООН за руските нарушения на човешките права. А към момента външнополитическата позиция на ЕС е от важно значение за сигурността на региона.

Германският канцлер Олаф Шолц в реч за бъдещето на съюза през август призовава за мащабно разширяване на ЕС - но само след значителни промени във функционирането на блока. Шолц застъпи тезата, че членовете на ЕС трябва да вземат повече решения с мнозинство вместо с единодушие, което в миналото позволяваше на отделните държави да налагат вето върху ключови политики. Това не е първият път, когато той се застъпва за тази идея.

По време на посещението си в Киев заедно с лидерите на Франция, Италия и Румъния през юни германският канцлер също призова за реформи в ЕС, за да се улесни приемането на нови членове: "ЕС трябва да модернизира своите структури и процеси на вземане на решения. Невинаги ще може да се реши всичко единодушно, дори ако днес процедурата изисква това", каза канцлерът тогава.

Подобни позиции са заявявани и от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, включително в годишната си реч за състоянието на Съюза, от френския президент Еманюел Макрон, а по-рано и от бившият италиански премиер в оставка Марио Драги.