Има ли защо ЕС да се притеснява от Джорджа Мелони

Нищо ново под слънцето. Подобни миграции към консервативни десни партии в Европа е имало винаги при икономически кризи. Левите либерали винаги се опитват да оправят нещата с изсипване на пари от хеликоптери. И това винаги води до галопираща инфлация. Сега е същото. Преди избори всички политици са многословни и сипят щедри обещания. След кат мине вота, изтрезняват и следват евангелието. Това важи особено силно за Италия, където е отбелязан рекодр с кабинети еднодневки.

Не коментирам текста, защото имам ограничения да чета Капитал. Коментирам темата, хващайки се за изнесеното като заглавие явно водещо съждение.

И има, и няма от какво да се притеснява Брюксел.
Казвам Брюксел, защото ЕС съвсем не се отъждствява с брюкселската чиновническа армия.

Все по-напредващите усилия на този назначен състав на еврокомисията фон Лайнен да превърне ЕС в Съединени европейски щати е в абсурдно противоречие с Договора от Маастрихт и измененията му от Амстердам и Ница, които го дефинират като съюз на независими държави с обща икономическа политика.
И чудно защо тези неща не се виждат!

В този смисъл победата на пронационалните партии на онзиденшните избори в Италия е връщане към основополагащите принципи на ЕС. И в този ред на мисли - да, победата на съюза на десни партии е определена заплаха за федеративната линия на фон Лайнен & Со.

От друра страна италианските избори уникално приличат на българските - водещ е принципът на махалото. След едните електоратът се хвърля на вратовете на другите и така ги джурка през един - два избора.

Така беше с Берлускони, така беше със Салвини. Единствено Джорджа е още девствена в изпълнителната власт.
Но също такива политически девственици в БГ бяха и Слави Тр, и Киро П, и Асен В, а стана като маймуната, когато се качи на стълбата: светна им д-то и видимо изпълнителна власт скоро няма да видят.

Вероятността италианците бързо да разлюбят десния триумвират е голяма, защото по основни политики трите партии заемат диаметрално различни становища: за продължаването на антируските санкции, за войната в Украина, за китайските инвестиции, за енергийната политика и пр.

Всъщност това е успокоението и надеждата на брюкселската камарила, че италианците бързо ще се разочароват от Силвио, Матео и Джорджа, защото ще им е трудно да излязат с единни мерки по тези изключително същностни теми. И ще ги заменът с европослушните Драги, Ренци и Конте (евентуално).

А не стана ли същото и в БГ, когато орелът, ракът и щуката (и сценаристите) след две-три седмици на гребена на народната любов за шест месеца политексперименти бяха хвърлени в политическото блато?

Съществената разлика между италианското и българското политическо махало е, че на Апенините все са намират национално отговорни политици, които да натискат за интересите на италианците.
Такива в БГ ги има само в Червената книга на изчезналите видове.
Май последният там е Стефан Стамболов, защото страницата с Тодор Живков е откъсната по политически причини...