Протестите в Иран прерастват в съпротива срещу религиозната диктатура

Властта в Техеран заяви, че ще се "справи решително" с тях, което вероятно означава засилване на насилието

Протестите започнаха с желание за повече свободи за жените, но може да прераснат в такива против режима в страната

Антон Чепилски

Протестите започнаха с желание за повече свободи за жените, но може да прераснат в такива против режима в страната © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Протестите започнаха на 16 септември заради смъртта на Махса Амини.
Правителството въведе по-строги закони и наказания в "Закона за хиджаб и целомъдрие" през август.
Достъпът до интернет в страната бе ограничен и нарочно спрян в дадени региони.

Вече повече от седмица в Иран текат протести за повече свободи за жените в страната. Репортажи, споделени в социалните мрежи, сочат иранчанки като инициатори на демонстрациите, в които те горят своите хиджаби и скандират "справедливост, свобода и без задължителен хиджаб", както и "смърт за диктатора", наричайки така Али Хаменей, върховния лидер на Иран.

Напрежението в Иран се следи внимателно не само защото там управлява тежка религиозна диктатура, но и защото азиатската държава е сред от най-близките съюзници на Русия в региона. Руските войски и финансираните от Иран части се сражават заедно в Сирия, а Техеран наскоро достави голямо количество бойни дронове, които вече се използват срещу Украйна.

Причината за протестите, които се появиха сякаш от нищото, бяха съмненията за полицейска бруталност на "моралната полиция" в Иран, която доведе до смъртта на 22-годишната активистка за човешки права Махса Амини. Младата иранчанка от кюрдски произход е била арестувана в автомобила на брат й, когато двамата са отивали на семейно събиране в столицата Техеран. Тогава тя е била насилствено изкарана от автомобила за нарушаване на закона за носене на хиджаб и според очевидци е била жестоко бита с палка в полицейския фургон. След като е откарана в болницата, е изпаднала в кома, а впоследствие е починала от травмите.

"Трагичната смърт на Махса Амини и обвиненията в изтезание и малтретиране трябва да бъдат незабавно, безпристрастно и ефективно разследвани от независим и компетентен орган, който да осигури, че нейното семейство ще може да получи достъп до справедливост и истината. Органите на реда трябва да спрат да таргетират, малтретират и задържат жени, които не спазват правилата за носенето на хиджаб", заяви в прессъобщение Нада ал Нашиф, действащият върховен комисар за човешките права на ООН.

Протестите се разрастват като горски пожар из цялата страна. Те са най-масови в гъсто населените региони и големите градове - столицата Техеран, Орумие, Гонбад-е Кавус, Керманшах и Амол. Но огънят на недоволството вече изглежда да е подпалил и досега мирни и тихи региони - за първи път има репортажи за протести и в южната част на страната от представители на работническата класа в градове като Пакдащ и Еслам Шахр, както и в по-рядко населени райони като остров Кешм и Персийския залив. В крайбрежния град Ношахр поне четири автомобила на органите на реда са били запалени от протестиращите през изминалата седмица.

Размириците в страната предизвикаха остра реакция на властите в Иран. Полицията беше изпратена да разпръсква протестите, което е довело и до поне 41 жертви от страна на протестиращите в различни градове. Рязко е бил спрян и мобилният интернет в страната - мярка, която бе използвана и на вълненията през 2019 г., за да затрудни самоорганизацията на протестиращите.

Демонстрациите в Иран продължават и в момента, заплашвайки да прераснат в антиправителствени.

Неморалната полиция

Масха Амини, чиято ненужна смърт предизвика сегашните вълнения, е поредното име в дълъг списък с жени, които в последните седмици са жертви на зачестила брутална репресия от страна на властите в Техеран. Тя е свързана с новите правила за облеклото на жените под името "Закон за хиджаб и целомъдрие", наложени от твърдолинейния президент на Иран Ибраим Раиси през август тази година.

Законът предвижда все по-тежки наказателни мерки за нарушителите. За жени, които пускат свои снимки без хиджаб в интернет например, е предвидено лишаване от някои социални права и свободи от 6 месеца до година.

Властите в страната смятат да въведат и камери за следене в градския транспорт и градовете с използване на лицево разпознаване, за да могат да бъдат идентифицирани нарушителките на закона.

"Правителството на Иран отдавна си играе с идеята да внедри лицево разпознаване за хората, които нарушават закона. Режимът там комбинира брутални "старомодни" мерки на тоталитарен контрол, облечени с нови технологии. Голяма част от населението на страната в момента е в базата данни за национални биометрични данни, тъй като все повече административни услуги са зависими от биометрична идентификация. По този начин държавата има достъп до всички лица, знаят и къде могат лесно да ги намерят", коментира за The Guardian Азаде Акбари, изследователка в университета в Твенте, Холандия.

Задължителният хиджаб и "моралната полиция"

След Ислямската революция през 1979 г. правителството в Иран наложи задължителен дрескод, изискващ жените да носят на публичните места забрадка и широкоскроени дрехи, които да прикриват техните фигури.

"Моралната полиция" - официално известна като Gasht-e Ershad, има задачата да наблюдава и гарантира, че жените спазват правилата за облеклото си. Представителите на тази служба имат правото да спират всяка жена и да оценят на място дали тя е правилно облечена, дали показва твърде много коса или дали носи твърде много грим. Наказанията за нарушаване на закона включват глоба, затвор или публично биене с камшик.

Спрян интернет

Една от най-ефективните мерки на иранското правителство в ограничаването на информация е спирането или намаляването на трафика в мобилните мрежи. Около 90% от жителите на Иран използват мобилен вместо кабелен интернет, като според официална статистика на правителството има 10.6 млн. интернет потребители чрез доставчици и 84.1 млн. мобилни потребители. Това прави и налагането на контрол над информацията много по-лесно.

Според NetBlocks, организация за киберсигурност и управлението на интернет, интернетът в Иран в момента е под най-сериозната репресия от ноември 2019 г., когато отново имаше множество протести на недоволство в страната. Мобилните мрежи са спрени, има накъсвания в услугите в протестиращи райони, както и последната достъпна социална мрежа Instagram е била с блокиран достъп за всички потребители през последните дни. В Иран отдавна е спрян достъпът до платформи като Facebook, Twitter и др., но през последната седмица е бил силно ограничен и достъпът, на места и блокиран, до приложения като Skype, Linkedin и Whatsapp.

Реакцията на правителството

В официално изказване на Раиси от тази събота пред иранските медии той заявява, че правителството трябва да се справи бързо и ефикасно с нарастващите протести, които нарече бунт и които в момента текат в 31 области в страната.

Изглежда, че подходът на правителството ще е да приравни гражданското недоволство от закона за облеклото с умишлен метеж, свързвайки го и с протестите сред кюрдски общности извън страната, които демонстрират с портрета на Амини и призовават за свалянето на режима в Иран.

Очакваното решение е срещу демонстрантите да се изправят все повече сили за сигурност, които да използват все по-брутални методи за потушаването на недоволството.