Къде да отидат украинските бежанци

Че ще се стигне до този момент, бе пределно ясно и администрацията заслужено търпи критика за закъснелите действия. Подготовката трябваше да започне много по-рано. Реално само високият интерес на някои хотели към новата програма за настаняване и започналата тенденция част от бежанците да се завръщат в обратно в Украйна спасява операцията от пълен крах, тъй като в най-добрия случай държавните бази могат да приемат не повече от половината бежанци от хотелите по морето. При това не е съвсем ясно дали всички са годни за нормално пребиваване.

Ситуацията с бежанците всъщност за пореден път говори за лошата форма на българските институции, обезкръвени и изпразнени от мотивация и експертиза след десетилетното управление на ГЕРБ. Те се сработват много трудно въпреки усилията на кризисния щаб, не всички ведомства искат да съдействат и да предоставят базите си за бежанци, а и общинските власти далеч не са проактивни.

Щабът за бежанците е зает с работа на терен, организация, комуникация с различни институции и оттук насетне вземане на обосновани решения Фотограф : Nadezhda Chipeva

Бежанци или туристи

Последните данни от Агенцията по бежанците към сряда, 25 май, сочат, че малко над 59 хил. украинци (от общо малко на 97 хил. в страната) са настанени в хотели - основно във областите Бургас, Варна и Добрич. Щабът е провел анкети, за да разбере настроенията сред тях. Накратко, "повечето предпочитат да останат където са и в момента, но когато няма такава възможност, има разбиране, че трябва да бъдат преместени", казва председателят на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева.

Какви са "възможностите" седмица преди крайния срок все още не е окончателно ясно.

Първоначалните настроения на администрацията бяха да осигури алтернативно настаняване на украинските бежанци основно във ведомствени бази като почивни станции, бази за отдих на работници и др. Бързо стана ясно обаче, че тези места няма да покрият нуждата - в най-добрия случаи става дума за около 35 хил. легла, при това няма информация за състоянието им.

"С новата програма държавата продължава да помага и на засегнатия сектор от ковид, защото преди много туристи идваха от Украйна и Русия, а сега това няма как да се случи"

Олена Шопова

от сдружение "Мати Украйна" и член на щаба

Едва преди седмица беше решено програмата за настаняване в хотели и къщи за гости да продължи и през лятото, но с намален бюджет от 15 лв. на ден на бежанец с включени три хранения. "Ние никога не сме затваряли този вариант твърдо. От една страна, държавата е длъжна да осигури подслон на хората по директива, но, от друга, ключова е и интеграцията. Една част от ведомствените бази са в изолирани места и там те трудно биха се вписали и почнали работа", казва Красимира Величкова, която е съветник на вицепремиера Калина Константинова и е част от кризисния щаб за бежанците. "С новата програма държавата продължава да помага и на засегнатия сектор от ковид, защото преди много туристи идваха от Украйна и Русия, а сега това няма как да се случи", казва Олена Шопова от сдружение "Мати Украйна", която също е член на щаба.

Отношението на хотелиерите към новата програма е различно, като от голямо значение е локацията на самия хотел и дали той е резервиран от началото на лятото или не. Част от хотелите в големите курорти, особено тези с по-висока категория и с дългогодишни отношения с туроператори, настояват държавата бързо да премести украинците от обектите им с надежда да ги запълнят с туристи, въпреки че заради войната чартърните програми са несигурни. Има хотели, които чакат първите си туристи всеки момент и са силно изнервени от мудните действия на държавата.

От думите на Маргита Тодорова, зам.-председател на съвета на директорите на "Албена", става ясно, че ще има прегрупиране - бежанци, настанени в хотелите на по-задна линия, ще могат да останат, а тези на първа линия ще трябва да си доплатят или да се преместят в другата зона. В момента в курорта има 1400 украински бежанци, като 150 от тях са заявили, че искат да бъдат наети на работа.

От курорта Слънчев бряг бяха доста по-ултимативни. "По-голяма част от хотелиерите са на позицията да посрещат гости. На 1 юни ние ще освободим хотелите си от тези хора", казва Елена Иванова, член на управителния съвет на Съюза на частните собственици в Слънчев бряг. Това особено важи за обекти на първа линия, като хотелите имат договори с туроператори и резервации за сезона и ако не успеят да ги изпълнят, би могло да търпят негативи и през следващия сезон. Според Иванова не е изключено хотели в покрайнините на курорта да се възползват от новата програма, но тя не можа да назове конкретен обект.

Очакванията на хотелиерите в курорта като цяло са за наближаващ хаос с релокацията на бежанците. Иванова заяви, че никой от страна на държавата не е посочил досега място и график, по които те ще бъдат извозени.

Според данните на щаба към 25 май обаче интересът към новата програма е добър - общо 359 хотели и къщи за гости с капацитет над 25 хил. легла са заявили, че искат да продължат да настаняват бежанци. Записването ще продължи до 27 май и е възможно броят им да нарасне още. Сред тях са както по-малки обекти в морските общини, така и места в други градове из страната. Макар 15 лв. на ден да не звучи много, приходът от стая за двама на седмица е 210 лв. - повече, отколкото по-нискокатегорийни обекти биха получили, ако разчитат само на уикенд заетост, какъвто често е случаят в градовете и по-малките курорти.

В крайна сметка благодарение на програмата места за настаняване в хотели ще има поне за половината бежанци.

"Различни обекти кандидатстват по новата мярката за настаняване - от много големи хотели до къщи за гости с по 9 легла"

Красимира Величкова

съветник на вицепремиера Калина Константинова и част от кризисния щаб за бежанците

Останалите - по градове, села и паланки

Сценарият за преместването на останалите са ведомствените бази. Планирано е те да осигурят 35 хиляди легла, като по твърденията на щаба става дума за бази основно около морето, но не само. Оттам не предоставиха точен списък с обекти, но дадоха примери:

Министерският съвет ще отдаде три бази в Слънчев бряг, МВР ще предостави бази за отдих в Созопол, Пазарджик и т.н. "Това са места, в които служители ходят през лятото, така че условията там са горе-долу като в хотелите. Има и планински примери - бази в Пампорово и Боровец, както и такива с по-базови условия, но нашата амбиция е приоритетно да настаняваме около и в големите градове и в базите с по-добри условия", казва Величкова. Такива има в почти всички градове - София, Варна, Бургас, Перник, Ямбол, Пазарджик, Казанлък, Несебър, Созопол.

В бройката влизат почивни станции, общежития (като например това на МОН в Разград), спортни бази (използва се например базата "Ветрен" в Бургас), центрове за обучения, в които може да се преспива. Отделно са налични и всички държавни санаториуми.

И все пак някои бази се нуждаят от ремонти, които няма как да станат бързо, а от щаба продължават да искат от различните министерства справки. Уви, не всички ведомства и държавни компании са показали желание да предоставят станциите си за бежанци вместо на служители, макар и Министерският съвет да ги задължи със свое решение.

Транспортът на украинците, които трябва да бъдат преместени, пък ще става със съдействието на областните управи на съответните региони, които трябва да организират превоза с автобуси или влакове.

Общините не разполагат с много

От щаба коментираха и възможностите за осигуряване на общински бази и жилища, но всъщност те са доста малко. От големите градове единствено Бургас разполага с общински бази в жк "Меден рудник" и кв. "Ветрен". "Те са нови и много добре поддържани", казват от общината в отговори за "Капитал". От там добавят, че в Бургас и региона има близо 50 хил. украинци, като общината помага при настаняване, за документи, при кандидатстване на работа. "Осигуряваме безплатни курсове по български за деца и възрастни, за да могат по-бързо да се социализират. Голяма част от децата вече посещават детски градини и училища", казват от кметството.

Пловдив пък използва сградата на Младежкия център, Дома за стари хора, звено "Майка и бебе", Центъра за временно настаняване, сградата на бившата Белодробна болница "Кудоглу". Болницата сега е в ремонт, който трябва да приключи до края на май, като общо базата разполага с 53 стаи с по три легла.

Община Варна, където е концентрирана друга голяма част от бежанците, пък въобще няма собствени бази, в които могат да бъдат настанени бежанци. "Ако имаше такава налични, щяха да се ползват още при първата вълна", обясни секретарят на общината Нора Момчева за "Капитал". От Столичната община не отговориха на въпросите на медиата за това дали и къде се настаняват бежанци в момента.

По думите на Красимира Величкова пък в столицата се ползват най-вече центрове за настаняване, в които има също възможност за престой и преспиване - такива с добри условия има в "Драгалевци" например.

Друга надежда на щаба - да се ползват общински жилища, не изглежда особено оптимистична. Във Варна няма свободни такива, в Пловдив също определят общинския жилищен фонд като "крайно недостатъчен". В Бургас нещата звучат по-добре, като от общината казват, че предоставят временно убежище на украински граждани в такива жилища.

А парите?

Новата програма ще изисква съществен бюджет. Сумата 15 лв. важи както за частните, така и за държавните обекти. При общo 60 хил. души сметката е около 900 хил. лв. на ден или 27 млн. лв. на месец.

Средствата за бежанците са основно по две линии. Единият източник са средства от неизпълнени проекти по европрограми, които могат да се пренасочат в помощ на бежанците. Очертава се това да са близо 90 милиона евро, които по новия инструмент Care, ще бъдат опаковани в нови проекти, за които ще се пускат процедури по Закона за обществените поръчки.

"България за пръв път повече е давана пример, отколкото да се налага да следваме чужд опит. Пример за това е, че нашата държава изгради най-добрата регистрационна система за временна закрила. Отделно публично-частното партньорство с хотелите също е механизъм, който се доказа като много успешен. Определено има държави с много добри социални мерки, от които можем да заимстваме някои модели", Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците Фотограф : Надежда Чипева

"Средствата от кохезионните програми могат да подкрепят спешни мерки като изграждане на центрове или приюти за бежанци; както и мобилни болници, канализация и водоснабдяване", обясни в интервю за "Капитал" ръководителят на генерална дирекция "Реформи" в ЕК Марио Нава. Още финансирането може да осигури и незабавна подкрепа в областта на заетостта, образованието и социалното включване. По-конкретно това могат да са обучения, езикови курсове, консултиране, психологическа помощ, правна подкрепа и достъп до услуги като грижи за деца, здравни и социални услуги и др.

"ЕК ни дава гъвкавост по инструмента Care, но това не значи, че ние веднага може да почнем да се разплащаме - трябва да се разпишат програмите и това отнема време, а и механизмите и бюрокрацията остават същите", казва Красимира Величкова.

Друго перо са част от средствата, вече получени от ЕС за антиковид мерки по програмата React EU - общо 148 млн. евро. От тях вече 100 млн. евро са похарчени целево за подкрепа на бизнеса, а остатъкът от 48 млн. евро ще бъдат насочени към нуждите на бежанците, пояснява Красимира Величкова.

Допълнителни средства ще бъдат предоставени на държавите - членки на ЕС, и по фонд "Убежище, миграция и интеграция" чрез удължаване с една година периода на изпълнение на програмите за 2014 - 2020 г. и осигуряване на достъп до неизразходвани суми. Фондът за европейска помощ за най-нуждаещите се (FEAD) също може да подкрепи мерки за осигуряване на храна и основна материална помощ като облекло и хигиенни продукти по думите на ръководителя на дирекцията "Реформи" в ЕК.

Ще останат ли?

Украинците бягат от война, която заплашва пряко живота им - те не са икономически бежанци и е видно желанието им да се върнат в страната си, когато конфликтът свърши. Някои от тях вече го правят - по данни от щаба има отрицателен поток на бежанци обратно към Украйна, като, ако преди тук са идвали по около 2000 души на ден, сега те намаляват с по 200 - 300 на ден. От друга страна, независимо как ще се развие войната в Украйна, ще е нужно време за възстановяване на страната. Някои украинци вероятно ще предпочетат да останат в ЕС, дори и да могат да се върнат обратно в родината - както например много босненци останаха в Австрия след войната, припомня Международният институт за развитие на миграционните политики (ICMPD) в своя статия.

Вълната пристигащи бежанци е изпитание за всяка от държавите - членки на ЕС, а всъщност повечето от тях имат сравнително кратък опит с приемането на мигранти. Затова и хаотичните действия на България не са прецедент. Страната обаче може и трябва да използва летните месеци, за да потърси решения и средства за по-трайното уреждане на оставащите тук, възможностите им за работа и цялостна интеграция в общество, което не е задължително и само приятелски настроено към тях. Важно е обаче показаната в началото на бежанската вълна добра гражданска енергия да надделее и да бъде надградена и с мобилизация на държавата. Без това шансът покрай помощта за нуждаещите се да помогнем и на себе си ще бъде напълно пропилян.

По темата работи и Калина Горанова