Геополитическият рекет на Ердоган

Вече има индикации, че турският държавен глава готви поредна офанзива, като повече подробности за нея се чакат през следващите дни. Отслабването на руското военно присъствие в Сирия заради Украйна също така ще даде възможност на Турция отново да активизира действията си и в провинция Идлиб. Там са съсредоточени последните противници на сирийския президент Башар Асад, чиято армия няма да е толкова ефективна без руската сухопътна и особено въздушна поддръжка.

Покрай политическия покер с Швеция и Финландия държавното ръководство на Турция със сигурност отново ще повдигне въпроса да й бъде предоставена модерна натовска система за противовъздушна отбрана. В контекста на руската инвазия в Украйна използването на руските зенитни комплекси С-400 очевидно трудно би могло да се случи, което е добре дошло за основния противник на сделката в лицето на САЩ. За да смекчи позицията си в НАТО, Ердоган вероятно ще настоява страната му да бъде върната в проекта за стелт изтребители F-35 или поне за сключването на мащабна сделка за най-новото поколение изтребители F-16 Block 70 и модернизация на съществуващите турски бойни самолети до последната модификация.

Казусът с модернизацията на турската бойна авиация ще увеличи напрежението със съседна Гърция, чийто премиер Кириакос Мицотакис миналата седмица посети САЩ и изрази готовност страната да се включи в програмата F-35 и призова американските конгресмени да преосмислят решението си да продадат изтребители на Турция. В отговор Ердоган обяви, че Мицотакис е нарушил двустранните договорености и вече не съществува за него.

Натиск по море

Другият силен лост на Турция е опцията да отваря и затваря Босфора и Дарданелите за военно корабоплаване - както за руски, така и за натовски флотилии. Това става по силата на т.нар. Конвенция от Монтрьо, която регулира достъпа през проливите в мирно и военно време. В момента Анкара не позволява на Русия да подсили черноморския си флот с кораби от други региони, но от друга страна негласно не допуска и западните военноморски сили с аргумента да не се провокира ескалация на конфликта. Възможността Турция да регулира достъпа до Черно море на практика й дава теоритична възможност да помогне или да попречи за деблокирането на търговското корабоплаване от Одеса и другите украински пристанища. От това зависи решаването на проблема с износа на милиони тонове украински зърнени култури, които в момента са блокирани и чието деблокиране би могло да предотврати задаващия се проблем с изхранването на бедните държави в Третия свят.

Перспективата за глад в развиващите се страни също е геополитически коз в ръцете на Ердоган. Последствията от войната в Украйна може да отприщят поредна миграционна вълна от Африка и Близкия изток към Европа, а Турция отново вероятно ще е основната буферна държава. Така и в този случай "кранчето" за потока от бежанци отново ще е в ръцете на Анкара. За подобна перспектива предупреди и полският президент Анджей Дуда по време на Световния икономически форум в Давос. "Ако се окаже, че се стигне до глад в Северна Африка, и Испания, и цяла Южна Европа ще имат огромен проблем с миграцията", обяви той пред световния политически и бизнес елит.

Ердоган има възможност да играе активна роля и по линия на провокираната от руската инвазия енергийна криза на Стария континент. В момента държавите от ЕС трескаво търсят алтернативи на руския петрол и газ, а най-близките и естествени източници са на територията на Северна Африка. През последните години Турция има силни позиции в раздираната от дългогодишна гражданска война Либия, чието нормализиране може да бъде поне първоначално решение на проблема с горивата и газа за Европа.

Тук отново става дума за индиректен дуел с Русия, която подкрепя силите на самопровъзгласилия се военачалник ген. Халифа Хафтар, биещ се на страната на алтернативната власт в Бенгази. Турция обаче успя да обърне хода на гражданската война в Либия, като застана на страната на официалното правителство в Триполи, изпращайки му подкрепления в жива сили и военнотехническа помощ, включително прочулите се през последните три месеца въоръжени бойни дронове "Байрактар". Проблемите на Русия по време на украинската кампания и нуждата да изтегли повечето си ветерани, биещи се в чужбина, ще позволят на Ердоган да играе още по-активна роля при "омиротворяването" на Либия и последващата експлоатация на въглеводородните ресурси в недрата й.

И все пак ще видим ли Швеция и Финландия в НАТО

Всичко това са лостове, които Турция най-вероятно ще задейства в средносрочен план, едва след като приключи актуалния политически шантаж с приемането на Швеция и Финландия в НАТО. В сегашния контекст Западът и САЩ вероятно ще са готови за по-големи отстъпки, тъй като искат максимално да скъсят времетраенето на т.нар. "сива зона" между подаването на кандидатурите им и ратификацията на договора, в която защитата по линия на прословутия чл. 5 за взаимна защита не работи. "Турция има пълното право да блокира приемането на Швеция и Финландия в НАТО", коментира Ахмет Ердъ Озтюрк, преподавател по политически науки и международни отношения в лондонския университет "Метрополитън". И обобщава: "Трудно е да се предвиди бъдещата позиция на Турция, тъй като тя се основава предимно на вътрешнополитически процеси. Трябва да помним, че Ердоган променя политиките си, за да спечели следващите избори."

"Турция винаги е била твърдо за разширяването на НАТО, както се вижда в случая с прибалтийските републики, Полша, Унгария, Румъния, България, както и Словения, Словакия, Черна гора, Македония, Хърватия, Албания и дори Грузия. Сега обаче ситуацията е различна", коментира Мурат Ерсавджъ, бивш посланик на Турция в Ирландия, Оман, Австралия и Белгия. Според него в страната му много силно е застъпено мнението, че "Швеция помага на враговете на Турция" и това оказва огромен натиск върху правителството.

Въпреки последните шумни развития по темата обаче експертите смятат, че преговорите могат да продължат с по-малко публичност и да постигнат благоприятен резултат при отстъпки от двете страни. "Най-вероятният изход остава Финландия и Швеция много скоро да се присъединят към алианса. Ердоган е лидер, склонен да се пазари, и цената, която ще плати заради блокиране на двете скандинавски страни - нещо, което провокира дълбок гняв сред западните съюзници - многократно би превишила ползите по отношение на вътрешната подкрепа", обобщава Гарет Мартин, директор и преподавател в Трансатлантическия политически център към Американския университет във Вашингтон.