НАТО вече приема Русия за "директна заплаха"

След вчерашния меморандум с Турция алиансът ще покани Швеция и Финландия да станат пълноправни членове още сега

Срещу приемане в НАТО Швеция и Финландия се ангажират да отговорят на претенциите на Анкара в сферата на сигурността, свързани с дейността на кюрдски паравоенни формирования и организации, които администрацията на Ердоган свързва с дейността на проповедника в изгнание Фетхуллах Гюлен.

Момчил Милев

Срещу приемане в НАТО Швеция и Финландия се ангажират да отговорят на претенциите на Анкара в сферата на сигурността, свързани с дейността на кюрдски паравоенни формирования и организации, които администрацията на Ердоган свързва с дейността на проповедника в изгнание Фетхуллах Гюлен.

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Русия представлява пряка заплаха за нашата сигурност." Буквално това ще бъде записано в новата стратегическа концепция на НАТО, която ще бъде одобрена по време на лидерската среща на страните - членки на алианса, провеждаща се днес и утре в Мадрид, потвърди тази сутрин генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг. Старата концепция датира от 2010 г. (т.е. четири години преди анексирането на Крим) и в нея Русия все още фигурира като стратегически партньор на алианса.

В документа ще бъде споменат и Китай, макар и не като противник. "Трябва да вземем предвид последствията за нашата сигурност заради това, че Китай инвестира сериозно в нови съвременни военни способности, ракети с голям обсег, ядрени оръжия, а също така се опитва да контролира критична инфраструктура, например 5G мрежите в собствените ни страни", уточни Столтенберг.

Отбранителният съюз се подготвя за най-голямото подсилване на своята колективна европейска отбрана от времето на студената война. На директно подчинение на върховния главнокомандващ преминават военни формирования с висока степен на бойна готовност с численост около 300 хил. души. До момента въпросните сили, наречени NATO Response Force (NRF), включваха около 40 хил. души и през следващите месеци предстои да се увеличат почти 8 пъти.

Според Столтенберг нарастването на въпросните бойни формирования, готови бързо да се включат във военна операция, трябва да е факт още през следващата година. Те ще останат на територията на съответните натовски държави, от чиито въоръжени сили ще дойдат, но ще имат за задача да защитават точно определени страни, ще тренират на тяхна земя и ще работят за постигане на максимална оперативна съвместимост с местната армия.

Осемте бойни групи за предно разполагане, развърнати в държавите по източния фланг на алианса, вече няма да са с размер на подсилен батальон (до 1000 души) и в повечето случаи числеността им ще нарасне до полк (1500-2000 души) или дори до бригада (3000-5000 души). Към всяка от тях ще бъдат зачислени точно определени бойни формирования от рамковите държави в НАТО, които ще тренират на ротационен принцип "на терен", така че да са запознати с потенциалния театър на бойните действия в съответните "фронтови" държави, ако се стигне до реална военна ескалация. По източния фланг на алианса също така предварително ще бъдат разположени бойна техника, боеприпаси и други военновременни запаси, така че бойната готовност и отбранителните способности да могат да нарастват максимално бързо.

Швеция и Финландия влизат в алианса

По време на срещата в Мадрид лидерите на 30-те натовски държави ще вземат историческото решение за приемане на Швеция и Финландия в алианса. Това става възможно в последния момент на базата на официалното споразумение, подписано вчера между двете северноевропейски страни и Турция. С документа Швеция и Финландия се ангажират да отговорят на претенциите на Анкара в сферата на сигурността, свързани с дейността на кюрдски паравоенни формирования и организации, които администрацията на Ердоган свързва с дейността на проповедник в изгнание Фетхуллах Гюлен.

Подробности за точното съдържание на меморандума не бяха оповестени вчера, но бяха публикувани днес. Паралелно официални представители на САЩ също така обявиха, че страната не е поемала ангажименти във връзка с вдигането на турското вето в НАТО. Предстои обаче да се види дали американският Конгрес няма да задвижи на по-високи обороти проектосделката за продажба на 40 изтребителя F-16 Block 70 на Анкара, както и 80 модернизационни пакета за по-стари модели бойни самолети от този тип.

"На срещата на върха ще вземем решение да поканим Швеция и Финландия да станат членове и това това става безпрецедентно бързо", коментира днес Столтенберг. На практика това ще е най-скоростното разширяване в историята на алианса - двете държави подадоха кандидатури в средата на май и ще получат одобрение осем седмици по-късно. След официалната покана обаче подлежи на ратификация в парламентите на 30-те настоящи държави членки, което може да отнеме няколко месеца. По време на въпросния преходен период водещи държави в НАТО поеха двустранни ангажименти в сферата на отбраната по отношение на Швеция и Финландия, които в максимална степен да компенсират все още неактивираната клауза за взаимна защита по линия на чл. 5 от Вашингтонския договор.