Войната | САЩ обмисля да изпрати на Украйна HIMARS-боеприпаси с обсег 150 км

До момента стандартните управляеми боеприпаси GMLRS за HIMARS, които Украйна получаваше от САЩ и страните - членки на НАТО, можеха да поразяват цели на разстояние до максимум 80-90 км. Също така те се произвеждат в неголеми количества, недостатъчни за интензивността на настоящия конфликт - от порядъка на 5000-6000 бройки на година. В контекста на войната отбранителната корпорация Lockheed Martin е поела ангажимент бързо да удвои индустриалния си капацитет, но не е ясно кога точно това ще стане реалност.

Освен всичко друго украинският президент Зеленски и неговата администрация от месеци отправят апели за предоставяне на по-далекобойните тактически ракети ATACMS, които се изстрелват от същите установки и могат да унищожават обекти на разстояние до 300 км. САЩ обаче отказват да го направят, тъй като се опасяват, че подобна стъпка ще бъде изтълкувана от Русия като пряко въвличане на Запада във войната и може да доведе до ескалация, включително и с употреба на тактическо ядрено оръжие. Също така Пентагонът предпочита да съхрани запасите си от далекобойните ATACMS, за да може да ги използва при евентуално паралелно избухване на военен конфликт с Китай заради Тайван или внезапно възобновяване на "замразения" конфликт между Северна и Южна Корея.

Нов живот за старите ракети

Не така обаче явно стоят нещата с GLSDB, алтернативно разработени от Boeing и SAAB. Първите количества от тях може да бъдат доставени на Украйна още през пролетта на 2023 г., се твърди в документ, видян от журналист на Reuters и чиято достоверност е била потвърдена от трима души, запознати с плана. Новият боеприпас обединява в едно авиационната бомба с малък диаметър от типа GBU-39 (SDB) с ракетния ускорител M26, като и двата компонента присъстват в големи количества във военния инвентар на САЩ.

GLSDB се насочва с GPS, може да действа в условията на радиоелектронни смущения и се използва при всякакви метеорологични условия. Бомбата GBU-39, която функционира като бойна глава на GLSDB - има малки, сгъваеми крила, които й позволяват да планира над 100 км., ако бъде пусната от самолет. Системата може да се използва за поразяване бронирани превозни средства, се твърди на уебсайта на SAAB.

Ракетният ускорител M26 от своя страна по принцип е проектиран в далечната 1977 г. и е предназначен да задвижва старите неуправляеми касетъчни боеприпаси за HIMARS и M270. До момента от него са произведени около половин милион бройки, голяма част от които все още се съхраняват във военните складове на САЩ и държавите - членки на НАТО. Това се случва дори след приемането на конвенцията за забрана на касетъчните оръжия и демонтирането на бойните им глави. При трансформирането на боеприпаса в GLSDB на мястото на касетъчната бойна глава чрез специален адаптер се прикрепя планираща управляема бомба от типа GBU-39, която представлява прецизен боеприпас с GPS-насочване.

Важното нещо в случая е не само наличието на огромно количество вече складирани ракети-носител М26, но и цената на бомбата, която струва само около 40 хил. долара (за сравнение - цената на един "умен" артилерийски снаряд от типа M982 Excalibur е на стойност близо 113 хил. долара). Допълнително предимство е, че тя също е продукт на Boeing, което на теория би позволило на щатския отбранителен гигант бързо да увеличи производството и да постигне икономии от мащаба. САЩ също така вече разполагат с огромни запаси от бомби GBU-39, останали след края на 20-годишната война в Афганистан, които сега могат да влязат в употреба.

Всичко това превръща завършения GLSDB боеприпас в евтина алтернатива на използваните в момента от Украйна оригинални самонасочващи се муниции за HIMARS и M270. Въпреки че на този етап оръжейните компании едва смогват да задоволят нарасналото търсене след началото на война, Boeing и SAAB смятат, че могат да започнат да снабдяват Киев с GLSDB в началото на 2023 г., макар и с не твърде високо темпо. По принцип и корпорацията Lockheed Martin, която е оригиналния производител на HIMARS, също работи върху свои по-далекобойни боеприпаси, наречени ER GMLRS и PrSM, с обсег съответно 150 и 499 км. За 2023 г. обаче е планирано съвсем скромно производство от тях, и то само за вътрешноамериканска употреба, като армията на САЩ е поръчала само 110 бройки от PrSM. Сигурно е също така, че те ще струват в пъти повече в сравнение с преработените стари неуправляеми "планиращи ракетни бомби" на Boeing и SAAB.

Военната индустрия се задъхва

Заради изпращането на HIMARS в Украйна и интензивните бойни действия там САЩ също така започва да се опасява от известен недостиг на боеприпаси, тъй като военновременните им запаси постепенно започват да намаляват. Кризата в Украйна също така сериозно е повишила търсенето на произведени в Америка оръжия и боеприпаси, като това е особено валидно за източноевропейските съюзници на Вашингтон. Въпросните държави, намиращи се близо до зоната на конфликта, значително са увеличили поръчките си, тъй като изпращат на Киев голяма част от старото си съветско въоръжение. При това положение алтернативата, която представлява GLSDB, може да се окаже перфектния план Б за дългосрочно снабдяване на Украйна с боеприпаси за най-ефективната й оръжейна система до момента.

Въпреки че първите няколко експериментални единици GLSDB боеприпаси вече са произведени, все още има много логистични пречки пред официалното сключване на договор за масово производство. Например планът на Boeing предполага Пентагонът да се откаже от детайлизиран преглед на ценообразуването, който би гарантирал на американската армия, че ще сключи възможно най-изгодната сделка. Споразумението също така ще изисква най-малко шест поддоставчика да ускорят доставките на свои компоненти и услуги, за да може да се стигне до бързо производство на оръжейната система.

"Става въпрос за получаване на голямо количество на ниска цена", коментира за Reuters Том Карако, експерт по въпросите на въоръжението и сигурността в Центъра за стратегически и международни изследвания. Той твърди, че форсираното искане за получаване на повече оръжия възможно най-скоро може да се обясни именно с намаляващите американски запаси от боеприпаси. Наличностите "намаляват спрямо нивата, които сме свикнали да поддържаме, и със сигурност спрямо нивата, които ще ни трябват, за да възпрем конфликт в Китай", обобщава ситуацията Карако.