Войната в Украйна | НАТО ще намалява зависимостта от авторитарни държави

Затова в момента алиансът обсъжда изпращането на още модерни системи за противовъздушна отбрана на Украйна, включително евентуално и модерните американски ПВО установки Patriot, както и още зенитни ракети и резервни части. Запитан директно дали може да се стигне до разполагането на системи Patriot в зоната на бойните действия, Столтенберг не отхвърли тази опция, уточнявайки, че "дискусията тече в момента" и че изпращането на военна помощ се извършва на двустранна основа на базата на решенията на отделните страни от алианса.

За подобна възможност започна да говори през последните дни правителството на Полша, след като Германия предложи да развърне установки Patriot в страната заради инцидента с падналите зенитни ракети, убили двама поляци край полско-украинската граница. Вместо да приеме офертата, властта във Варшава поиска германските зенитни установки да бъдат изпратени директно в Украйна - вариант, който федералната република за момента нито приема, нито директно отхвърля. Засега правителството в Берлин предлага да изпрати на Киев само допълнителни мобилни зенитни оръдия Gepard, които успешно се използват за отразяване на атаки с дронове камикадзе. В контекста на тази тема бившият руски президент Дмитрий Медведев коментира, че ако в Украйна бъдат разположени зенитни установки Patriot, те и обслужващият ги персонал ще бъдат легитимни цели за Русия.

Според генералният секретар Столтенберг обаче на този етап е по-важно Киев да получи резервни части, ремонтно обслужване и муниции за наличните натовски ПВО системи, които Киев вече е получил, като например американско-норвежките NASAMS, германските IRIS-T и по-старите испански Hawk. "Русия използва брутални атаки с ракети и дронове, за да "потопи" Украйна в мрак и студ тази зима. Президентът Путин се опитва да превърне зимата в оръжие. Да принуди украинците да замръзнат или да избягат. Той се опитва да сломи волята на смелите украински хора. И да разедини всички нас, които ги подкрепяме", коментира ситуацията Столтенберг.

Според генералния секретар атаките на Путин срещу цивилната украинска инфраструктура показват, че той се проваля на бойното поле. "Има хиляди градове, има стотици енергийни съоръжения. Разбира се, няма начин всички те да бъдат защитени едновременно. Но това е и причината да увеличим усилията си и да призовем съюзниците да предоставят още помощ. А след това да се опитаме да смекчим ефекта с едновременно осигуряване на електрически генератори, гориво и резервни компоненти", обобщава Столтенберг.

Украйна е изпитание и за военната промишленост

По време на натовския форум в Букурещ отново присъства и украинският външен министър Димитро Кулеба. Този път той призова не само за изпращането на още и по-голяма военна помощ за страната му, но и за генерално увеличаване на производствения капацитет на западния военнопромишлен комплекс. "Докато водим битките днес, трябва да мислим как ще се сражаваме утре", коментира той пред онлайн изданието Politico. С това постави на масата резонния и изключително сериозен въпрос, че отбранителните корпорации в натовските държави все още работят в мирновременен режим и съответно не могат да задоволят експоненциално нарасналото в резултат на войната търсене на оръжие и боеприпаси.

Много стратези на Запад също вече предупреждават, че съюзническите сили, включително и САЩ, постепенно започват да посягат и към неприкосновените си военновременни запаси, което може да застраши тяхната бойна готовност при евентуално избухване на паралелен голям военен конфликт - например опит от страна на Китай да си върне Тайван със сила или подновяване на замразените преди повече от половин век бойни действия между Северна и Южна Корея.

"Последния път, когато присъствах на министерска среща на НАТО, дойдох с три думи: оръжия, оръжия и оръжия", коментира в този контекст Кулеба. "Този път, макар горният призив все още да стои с абсолютно същата острота, ще го конкретизирам, като уточня, че имаме нужда от противовъздушна отбрана, танкове и производствени линии", допълни той. Украинският първи дипломат обобщава, че натовските лидери трябва да станат реалисти и в по-малка степен да разчитат на непредвидими партньори. Което отново връща разговора към отбелязания в началото фундаментален проблем за трудните "бракове по сметка" на Запада с авторитарни режими и проблемите, които те пораждат в случай на криза от мащабите на войната в Украйна.