Войната | Контраударите на Украйна "доближават" Москва

От трета страна, настоящите украински контраудари дотолкова разширяват обхвата на потенциално застрашените руски мишени, че в него най-вероятно вече попада дори районът на Москва. Базите край Саратов и Рязан се намират на 600 - 700 км от Украйна, приблизително толкова е и разстоянието до руската столица от най-североизточната част на страната. От няколко седмици също така неофициално се твърди, че Киев е във финалната фаза от разработката на тежък дрон камикадзе с боен радиус от поне 1000 км. На практика едва ли скоро ще видим реален удар по цел(и) в Москва, но самата идея, че такъв наистина може да бъде извършен, радикално ще промени усещането за войната в руското общество и ще наложи превантивното предприемане на допълнителни мащабни отбранителни мероприятия.

Сателитни снимки на руски стратегически бомбардировачи на пистата в авиобаза "Енгелс" край Саратов Източник: Reuters

За да неутрализира подобни потенциални заплахи, руската армия би трябвало да върне от фронта (или да намери от друго място) огромно количество зенитно-ракетни комплекси (ЗРК). Това от своя страна обаче ще създаде нова стратегическа дилема, защото би направило войските на първа линия по-уязвими за атаки от въздуха и би развързало ръцете на украинската бойна и щурмова авиация.

Също така подобен ход би лишил руските сили от алтернативни способности за нанасяне на удари по наземни цели - през последните месеци окупационните войски се опитаха да компенсират недостига на съвременни "умни" оръжия, като използваха класическите съветски противосамолетни системи С-300 и за удари по украинската пехота и цивилна инфраструктура. Вероятно точно този ход на руските генерали е оставил без ПВО някои военни бази по-навътре в страната. Твърденията са че, че на фронта в Украйна са изпратени дори системи С-300, предназначени да охраняват втория по големина руски град, Санкт Петербург.

Със "съветски" дронове срещу Путин

Показателно е също, че ударите с дронове от понеделник, макар и по-скоро малки като мащаб, явно в някаква степен са успели да разстроят цялостните способности на руските ВВС да обстрелват ефективно украинската енергийна инфраструктура. Веднага след атаките срещу авиобаза "Енгелс" край Саратов и Дягилево край Рязан в "широкото" Подмосковие бойната авиация на Москва беше вдигната по тревога и все пак изстреля няколко десетки крилати ракети срещу Украйна. Този път обаче единици от тях успяха да пробият все по-уверено действащата и ефективна украинска ПВО, като в района на столицата Киев дори нямаше нито едно успешно попадение. Всичко това може да е индикация както за недостатъчна подготовка и паническо преминаване към "план Б" в резултат на атаките с дронове, така и за все по-сериозно проблеми с руските "умни" боеприпаси, които постепенно намаляват и биват заменяни с не толкова точни по-стари ракети от "златните" години на СССР.

Интересно е също така точно какви може да са "новите" дронове камикадзе, с които Украйна потенциално заплашва противникови цели в може би най-значимите райони от европейската част на Русия. Според руски авиационни експерти армията на Киев най-вероятно е модифицирала стари съветски безпилотни разузнавателни самолети Ту-141 "Стриж" или Ту-143, така че да се използват при камикадзе мисии на големи дистанции. За целта разузнавателното оборудване най-вероятно е премахнато и на негово място е поставен експлозив. Ориентировъчният "полезен товар" на гореописаните дронове е около 75 кг, а дистанцията на полета им - около 1000 км за Ту-141 и около 200 км за по-скромния му "родственик" Ту-143, който по съветско време е използван както за разузнаване, така и като тренировъчна мишена за ВВС. Според публикацията на New York Times, цитираща неназован висш украински държавен служител, Киев действително стои зад ударите от началото на седмицата, като едната от атаките е била координирана с помощта на диверсионен екип от специалните части, който е бил в близост до поразената авиобаза.

Безпилотен апарат от типа Ту-141 беше именно мистериозният дрон, който се разби край хърватската столица Загреб в първите дни на руската инвазия. По онова време така и не стана ясно дали апаратът от съветско време е руски или украински. През лятото пък бяха регистрирани два опита за украинска атака с Ту-143 срещу цели в руския град Курск. И двата безпилотника обаче бяха свалени от руската ПВО. Така че най-вероятно при успешния удар срещу авиобазата в Курск от този вторник отново е използван "по-скромният" Ту-143.

САЩ се дистанцират

Украинските удари с дронове в "дълбокия руски тил" също така създават сериозен потенциал за допълнителна ескалация на конфликта, затова още в сряда САЩ побързаха да се разграничат от "инцидентите" и да подчертаят, че с нищо не са подпомогнали Киев за подобни операции. Пред журналисти във Вашингтон държавният секретар Антъни Блинкен препотвърди решимостта на страната си да предоставя на Украйна военното оборудване, от което се нуждае, за да се защитава, но същевременно подчерта, че Белият дом нито е насърчавал, нито е подпомагал технически украинците да нанасят удари в самата Русия. Украйна от своя страна никога досега не е потвърждавала официално, че стои зад подобни атаки. "Руснаците много често пушат там, където е забранено да се пуши", отново иронизира ситуацията украинският военен министър Олексий Резников.

Запитан дали САЩ биха попречили на Украйна да разработва бойни способности за удари на далечно разстояние, американският му колега Лойд Остин коментира във вторник: "Краткият отговор е не. В никакъв случай няма да направим това." Преди дни авторитетният вестник The Wall Street Journal излезе с публикация, че в стремежа си да ограничи ескалацията на войната официален Вашингтон не просто не дава на Киев далекобойни ракети ATACMS с радиус 300 км, но е поставил ограничение в реактивните системи HIMARS, така че да не могат да обстрелват цели в Русия дори със стандартните боеприпаси. До момента САЩ не са дали категоричен отговор дали това е така. "От съображения за оперативна сигурност не коментираме публично конфигурацията на системите, предоставени на съюзници и партньори", коментира по този повод говорителят на Пентагона бригаден генерал Патрик Райдър.