Войната | Защо "натовските" МиГ-29 са по-добрият избор за армията на Украйна в момента
Преминаването към F-16 би отнело поне няколко месеца, с които Киев не разполага. Екссъветските изтребители, предоставени от Полша и Словакия, ще осигурят въздушна поддръжка за пролетната контраофанзива срещу руските окупатори
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- През следващите няколко седмици Полша и Словакия ще подсилят авиацията на Украйна с 20 - 30 модернизирани изтребителя МиГ-29.
- В замяна Словакия вероятно ще закупи от САЩ 12 нови щурмови хеликоптера Bell AH-1Z Viper на една трета от цената им.
- Полша би могла да получи използвани F-16 от Нидерландия или Eurofighter-и от Великобритания.
В навечерието на дълго отлаганата решителна контраофанзва срещу руските окупационни сили Украйна е напът да получи качествено нови бойни способности, които най-вероятно ще увеличат шансовете й за успех. Докато "стара" Европа и САЩ продължават да се двоумят дали е безопасно да дадат на Киев модерни западни бойни самолети, миналия четвъртък, 16 март, полският президент Анджей Дуда неочаквано потвърди, че четири бойни самолета МиГ-29 от военновъздушните сили на страната ще бъдат предадени на Киев "в рамките на следващите няколко дни". Още няколко машини ще бъдат предоставени на Украйна, като в момента те "биват подготвяни и обслужвани", допълва той. Най-вероятно в крайна сметка Киев ще получи между 12 и 20 машини, които ще бъдат предоставени в рамките на следващите 4 до 6 седмици. За нещо подобно намекна преди няколко дни и полският премиер Матеуш Моравецки.
В момента Полша разполага с около 30 функциониращи модифицирани изтребителя МиГ-29, модернизирани със съвременна авионика по стандартите на НАТО. Бойните самолети, които ще отидат в Украйна, най-вероятно ще бъдат заместени от 12-те южнокорейски леки изтребителя FA-50 Fighting Eagle, които се чака да бъдат доставени през лятото на тази година. По повод изявлението на полския президент говорителят на американския съвет по национална сигурност Джон Кърби обяви, че позицията на САЩ за неизпращане на F-16 за Украйна за момента остава непроменена.
Само ден по-късно подобно изявление направи и словашкият премиер Едуард Хегер. Той официално декларира, че правителството на страната му единодушно е взело решение да предостави на Киев всичките си 13 боря МиГ-29, които бяха свалени от въоръжение и не летят от миналия август. "Процесът по предаването на тези изтребители е тясно координиран с Полша, с Украйна и, разбира се, с други съюзници", уточни Хегер.
По-малко от седмица по-късно стана ясно също така, че Словакия ще бъде щедро компенсирана заради въпросната помощ. В сряда словашкият министър на отбраната Ярослав Над обяви, че страната му е получила предложение от САЩ да придобие 12 нови щурмови хеликоптера Bell AH-1Z Viper срещу една трета от реалната им стойност, която е около 1 млрд. долара. Вместо това Братислава ще трябва да плати разсрочено около 340 млн. долара в рамките на 3-4 години, като останалата част от производствените разходи ще бъдат покрити от американска страна. Освен това пакетът включва 500 противотанкови ракети Hellfire, както и обучение на летателния състав и наземните техници.
В четвъртък пък министър Над изненадващо обяви също така, че първите 4 броя словашки МиГ-29 вече са предадени на Украйна.
Така на практика Словакия ще получи военна помощ на стойност около 660 млн. долара в замяна на своите МиГ-29 и зенитно-ракетните комплекси С-300, които предостави на Киев в първите месеци на руската инвазия. Всичко това е шумна плесница по бузата на всички скептици, които твърдят, че съюзническите държави, подкрепящи Киев с военна помощ, няма да бъдат компенсирани за това.
Полша и Словакия дават своите МиГ-ове. България е пас...
Така на практика България ще се окаже последната държава в НАТО, която упорито отказва да се сбогува със своите МиГ-29, независимо че след началото на руската инвазия в Украйна техническото им обслужване става все по-драматично, камо ли пък да ги даде на Киев. Последното за пореден път беше потвърдено от президента Румен Радев във вторник, който се зарече, че докато управлява неговото служебно правителство, "България няма да предоставя на Украйна своите изтребители, нито своите зенитно-ракетни комплекси, нито танкове и бронетранспортьори".
Изявлението на Ярослав Над нагледно опровергава тезата на служебния министър на отбраната Димитър Стоянов, че вече е отминало времето на "триъгълните сделки" с предоставяне на съветско въоръжение за Украйна срещу компенсации със западно, тъй като натовските държави снабдяват Киев директно. По всичко личи, това не важи в сферата на бойната авиация, където съюзниците и най-вече САЩ още се колебаят дали да изпратят западни изтребители и в частност F-16 - не толкова защото това е "червена линия" за Русия, а по-скоро защото е твърде сложно логистично начинание и (пре)обучението на достатъчно на брой бойни пилоти и механици ще трае месеци, може би дори повече от година. За съжаление Киев се нуждае от повече бойни самолети не в някакво необозримо бъдеще, а тук и сега, за да може да проведе успешно своята пролетна контраофанзива.
Носталгичното вкопчване на българския президент Радев в МиГ-29, както и странната му и на пръв поглед "пацифистка" реторика по повод войната в Украйна най-вероятно в някаква степен връзват ръцете и на неговия служебен военен министър да намери някакъв приемлив "план Б" за съхраняването на българската изтребителна авиация до идването на новите F-16. Първата партида от осем американски изтребителя трябва да бъде доставена у нас през 2025 г., но заради недостига на обучени пилоти ще достигне първоначални оперативни способности най-рано през 2027 г., а пълни бойни - 2-3 години по-късно. Българското Министерство на отбраната проведе разговори за предоставяне на "заместващ" тип изтребители с Франция, Швеция и Израел, но не постигна видим успех и сега е принудено да организира обществена поръчка (в настоящата ситуация по-скоро обречена на неуспех) за ремонт на двигатели за МиГ-29.
Интересното е, че Словакия се намира в аналогична ситуация като България и също в момента чака своите новопроизведени F-16 Block 70 да пристигнат през 2025 г. Това обаче не й пречи още сега да изпрати всичките си МиГ-29, да делегира защитата на въздушното си пространство на своите съседи в лицето на Чехия и Полша, докато трае преходният период, и да капитализира помощта си за Украйна - не само политически, но и военнотехнически.
Желание да компенсират съюзнически държави, които предоставят свои изтребители на Киев, демонстрираха също така държави като Великобритания и Нидерландия - съответно с бойни самолети Eurofighter Typhoon Tranche 1 и F-16 MLU. В настоящата ситуация обаче F-16 е по-вероятно да отидат за попълване на словашката или полската авиация, която вече оперира такъв тип самолети. Британските Eurofighter-и най-вероятно ще останат не особено желани (включително и за българската страна, ако по някакво чудо все пак реши да даде своите МиГ-29) заради огромните оперативни разходи при използването им и сложната логистика, която ги прави не особено добра опция за "заместващ" изтребител.
Защо Украйна се нуждае от изтребители точно сега
При всички положения изпращането на словашките и полските МиГ-29 в Украйна ще бъде по-бърза и ефективна военна помощ в сравнение с обещания за F-16 след 6, 12 или повече месеца, когато изходът от предстоящата контраофанзива вече ще е ясен. На практика в момента Киев не просто може да получи още 20 - 30 изтребителя, с които неговите бойни пилоти са свикнали да летят. На практика това са машини, модернизирани по стандартите на НАТО, и най-вероятно ще са далеч по-пригодени да използват западния тип авиационни боеприпаси като противорадарните ракети AGM-88 HARM или "планиращите" боеприпаси JDAM, които представляват обикновени бомби с голяма мощност, конвертирани в "умни".
Всъщност именно JDAM е най-новото "оръжие чудо", което наред със западните танкове и бронирани бойни машини има потенциал да помогне на украинската армия да обърне хода на войната през пролетта и лятото. На практика то представлява относително евтина в сравнение със smart-оръжията добавка към стандартните авиобомби под формата на сгъваеми крила, стабилизатори, GPS-насочване и инерционна навигация. С тяхна помощ боеприпасът може да измине допълнително разстояние между 30 и 80 км (в зависимост от типа) от точката на пускане и да порази целта с отклонение от порядъка на 5 - 10 метра. Така JDAM може да нанася удари почти с прецизността на вече легендарните HIMARS, но с многократно по-голяма мощност и на няколко пъти по-ниска цена (от порядъка на 25 - 30 хил. долара при 168 хил. долара за ракета от типа М31).
Що се отнася до силата на разрушителния ефект, този тип боеприпаси често биват приемани като много евтина алтернатива на далекобойните крилати ракети Tomahawk, всяка от които в момента струва приблизително 2 млн. долара. Също така, за разлика от боеприпасите за HIMARS, приспособленията за конвертиране в JDAM са бързи и лесни за производство - още през 2017 г. Boeing са правили по около 130 броя на ден. По този начин до началото на 2020 г. в САЩ са произведени над 430 хил. подобни планиращи "умни" бомби с обсег до 80 км, част от които в момента потеглят към Украйна.
За да може обаче тя да се възползва от тях, бойната й авиация трябва да разполага с колкото може повече изтребители, съвместими с въпросния тип боеприпаси. Като гореспоменатите словашки и полски МиГ-29, които до няколко седмици ще започнем да виждаме в украинското небе.
2 коментара
ЕС/Нато (което видимо е едно и също) да се оправя както намери за добре.
Тъй като имам син, а и познавам достатъчно други синове на мобилизационна възраст, проблем ми е българската позиция на реално съвоюваща страна по отношение прокси войната на САЩ с РФ в Украина.
Според трактовките на съществуващото международно право БГ е съвоюваща страна заради отдаването на една от воюващите страни на необявени количества български боеприпаси и въоръжение и превръщането ѝ в логистична база за транспортиране през територията ѝ и складиране на въоръжения и разполагане на военни части на трети, съвоюващи страни.
При това БГ си е самоналожила тези действия, тъй като няма договор за военна помощ с Украина, а и Украина не е член на нито един от съюзите, в които участва БГ, което по тази линия би могло да ангажирало страната ми.
Българското съучастие в прокси войната в Украина не се основава на двустранен или многостранен договор, а е политическо решение, сходно на решението на правителството на проф. Богдан Филов от март 1941 г. за обвързване с тогава изглеждащият вечен Райх. Накрая - отново - БГ се оказа във война с победителите...
Тъй като помня червеното знаме със сърпа и чука, което се вееше навсякъде с повоод и без, не ми се ще отново подобно знаме - дали на Идриската дивизия или с 5 златни звезди - да потиска и децата ми.
Когато числата говорят – боговете мълчат. САЩ ще предоставят на Словакия 12 нови щурмови хеликоптера AH-1Z “Зулу Кобра” срещу 13 изтребителя МиГ-29 и един дивизион С-300 (вече унищожен), срещу около 1 млрд. долара. Поради „щедростта“ на американците, те ще поемат 2/3 от сумата и Братислава ще плати „само“ 340 млн. долара. Тоест, 13 изтребителят МиГ-29 струват 660 млн. долара или по 50 млн. на парче. На пръв поглед звучи като страхотна сделка, но е кон за кокошка. България има 11 изтребителя МиГ-29, които да стават за нещо и още наполовина на толкова „разфасовани“. Ако ги продадем при същия курс ще вземем 550 млн. долара или не можем да платим и 1/3 от втората партида F-16V (тя е за 1.6 млрд. долара). С други думи ще жертваме ЦЯЛОТО си модерно ПВО за по-малко от 3 нови изтребителя! The worst deal of all deals, както би казал Доналд Тръмп.
При поляците се говори с пожелателни думи „може би“, „вероятно“, но и те са поръчали оръжие от Чичо Сам за години напред, част от което вече оперират с него. Докато ние също с тези пожелателни думи си чакаме платените F-16V някъде през 2025 г. А дотогава – кучета ни яли! И е по-добре, че не сме в кюпа.
Отговорът защо американците не искат да дават F-16 е комплексен. 1 - Ще отнеме 1 година за създаването „наполовина“ боеготови пилоти, а дотогава патакламата може да е свършила. 2 – За да влязат по-рано в бой F-16ките трябва да са пилотирани от щатски и полски пилоти, което вече започва съвсем да размива линиите за директен конфликт с руснаците. 3 – Има достатъчно балъци с МиГ-29 в Европа, което поставя въпроса за какво да се трудят американците и да си дават резервните изтребители.
За JDAM-ER се смях много, приятели военни като искат доза хумор си отварят статиите на тази тематика в Капитал. Сравнението с крилата ракета „Томахоук“ е безумно – нерде 80 км обсег, нерде 2 000 км. Освен това, обсегът зависи от височината на пуск, та тези 80 км се постигат при големи такива, с което изтребителят става автоматична мишена за руските далекобойни прехващачи и зенитки. Комплектите за конверсия са различни за различните видове JDAM и посочената бройка на производство включва всички модели. Стандартните GPS муниции включват опашни стабилизатори за управление + самонасочваща се глава. При ER добавяме още един модул - този със сгъваеми крила. JDAM-ER е на въоръжение най-вече в Южна Корея (която няма да дава нищичко!) и Австралия и в ограничени количества (под 2 хил. бройки) във ВМС на САЩ. Та тепърва ще се произвеждат нови комплекти и ще се пращат бомбите. Добрата новина – те се правят сравнително бързо и затова в комбинация с цената са предпочитания избор за американците, пред намаляващия брой M31-ци.
Но за тяхното ползване трябват изтребители – плачът за такива показва, че ВВС на Украйна вече издъхва. А и да не забравяме, че не всички полски и повечето словашки МиГове не са годни за летене. Та ще се правят кръвосмешения, за да се поддържа една нова и то непълна ескадрила.
И за финал – последната държава, която разчиташе на wunderwaffe да печели война завърши разделена на части с окупационни войски от четири държави. Разликата между Германия тогава и Украйна сега е, че втората не е толкова хомогенна като състав и най-вероятно няма да видим последващо обединение след 50 години.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.