🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

ГЕРБ се разбърза да сменя директори на болници, а "конкурсите" са обвити в скандали

Няколко новоназначени членове на бордове имат пряка връзка със здравния министър или директно с управляващата все още партия

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Въпреки че разполагаше с предостатъчно време досега, точно през март, непосредствено преди изборите, здравният министър проф. Костадин Ангелов се разбърза да инициира пълна смяна на бордовете и на изпълнителните директори на всички държавни болници. По принцип смените се налагат заради приетите още миналата година поправки в закона за публичните предприятия. Те изискват в държавните болници, санаториуми и психиатрични клиники, общо 65 на брой, да влязат представители на държавата и независими членове и така клиниките да имат по-прозрачно управление. Тогава обаче управляващите се отказаха да правят промени с обяснението, че в епидемията не е удобното време. Е, сега все още има епидемия, но времето изведнъж се оказа особeно удобно - малко преди настоящото правителство да бъде заменено от нов или служебен кабинет.

Случващото се настина буди асоциации с "окопаване" на ГЕРБ във властта, което даде повод и на лидера на БСП Корнелия Нинова да съобщи вчера за бързото кадруване в държавните болници. А управляващите имат няколко причини да бързат. Първата е, че предстои финансиране за възстановяването на здравния сектор след кризата със средства от еврофондовете и те трябва да бъдат усвоени от "правилните" хора. Не по-малко важно за бетонирането на хора на ГЕРБ и досегашните им партньори в ключови клиники обаче е и фактът, че годишно само от здравната каса болниците получават над 3 млрд. лв. за лечение по клинични пътеки и лекарства. Те са и едни от дружествата, които провеждат най-много обществени поръчки. Специално в държавните болници е ясно, че кръговете на голяма част от доставчиците по традиция гравитират около управляващите.

Смените на бордовете, изисквани от закона, по принцип би трябвало да донесат повече прозрачност и професионализъм в управлението на болниците и онези директори, които са влошили финансовото състояние на клиниката или са уронили репутацията й, да понесат отговорност. Това със сегашните конкурси едва ли ще се случи.

За сметка на това кадровите рокади в момента имат друг ефект - в публичното пространство цари пълна тишина около третата вълна на епидемията, която е много по-силна от предходната. През ноември миналата година, в пиковия момент на втората вълна, системата се претовари при 7200 хоспитализирани. Клиниките бяха пълни, а лекарите алармираха за тежкото положение ежедневно пред медиите. Сега обаче, при близо 11 хил. болни в клиниките и тотална липса на легла, оплаквания няма. Очевидно смените в директорските кабинети слагат спирачки пред изявленията за случващото се в момента в сектора.

Правителствена болница остава със същия директор

Въпреки лошото управление и скандалът с опитите за източване на здравната каса изпълнителният директор на болница "Лозенец" проф. Спасов отново е спечелил конкурса за поста си в конкуренция сам със себе си.

В борда на болницата, която отново бе избрана за правителствена в края на миналата година, пък за независим член е избрана досегашният член на борда и главен счетоводител на болницата Веска Рушкова, която явно трябва да контролира сама себе си.

Министърът на здравеопазването е принципал на болницата, след като Министерският съвет я прехвърли първо на Софийския университет, а след това на здравното министерство. Тя е и единствената ведомствена болница към самото здравно министерство, независимо, че то упражнява правата на собственик и в другите държавни болници.

В края на миналата година разследване на журналистката Миролюба Бенатова в предаването "Алтернативата" разкри силно обезпокоителни факти: над 100 души, преминали на профилактични прегледи през болница "Лозенец" през ноември и декември миналата година по линия на платеното от работодателите им допълнително здравно застраховане, без да знаят са отчетени като лежали в болницата и приети по спешност с емболии и тромбози на долните крайници. Така болницата е получила незаконно 400 хил. лв. от здравната каса.

Преди назначената от касата проверка болницата обявила, че става въпрос за техническа грешка и ще върне доброволно взети от НЗОК 238 хил. лв. Журналистката уточни, че преди проверката още болница "Лозенец" е признала, че за 65 души е допусната техническа грешка, без да се уточнява каква, и са надвзети 238 667 лева, които болницата връща "на добра воля".

Според отчета й за първото тримесечие на миналата година болница "Лозенец" е една от най-задлъжнелите - с приходи по линия на здравната каса от 2.4 млн. лв. и общо 3.5 млн. Приходи и задължения от над 27 млн. лв., като 23 млн. от тях са просрочени. До миналата година болницата получаваше субсидия от 50-60 млн. лв. годишно, за да лекува депутати, министри, държавни служители и техните семейства. Само за сравнение - най-голямата болница в държавата по това време беше с приходи от около 80 млн. лв.

Бивш депутат в борда

В хода на конкурсите ще стане ясно, че освен множество верни държавни служители, в бордовете са се промъкнали безработни бивши депутати от управляващата коалиция. Такъв е случаят с борда на плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски", в който като представител на държавата е изпратен досегашният депутат от ВМРО д-р Калин Поповски.

Според здравните сайтове той и семейството му стопанисват частна акушеро-гинекологична клиника, но вероятно след края на мандата той се е почувствал част от държавата и вече е част от борда на държавната болница.

Масови конкурси с един кандидат...

В повечето болници кандидатстващите за директори са се състезавали сами със себе си, като липсата на конкуренция на места е резултат от безспорния авторитет на директора - като например проф. Карен Джамбазов (УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив) или проф. Асен Балтов ("Пирогов"), или пък на притеснение, че изборът е предизвестен. Така след конкурсите, които текат и в момента, на поста си остават повечето изпълнителни директори, но има и фрапиращи примери на това как управляващите предпочитат верни на ГЕРБ кадри, вместо доказани професионалисти.

И политически назначения

Специално в столицата тези примери са три - детската болница, националната онкологична болница и университетската болница "Царица Йоанна - ИСУЛ".

За директор на педиатричната болница "Проф. Иван Митев" беше назначен д-р Благомир Здравков, дотогава реаниматор в детската клиника на "Пирогов", който кандидатства срещу д-р Димитър Русинов, досегашен директор на болницата, който на конкурса се оказа втори, и още двама други лекари от педиатричната болница.

Д-р Русинов работи в болницата от 1987 г. и е вероятно най-добрият детски нефролог в България, но се оказа класиран на второ място. От своя страна д-р Здравков стана известен на широката общественост през 2019 година, когато актьорът Владимир Карамазов стана лице на кампанията на лекарския съюз "Добрата дума лекува" и се снима с проф. Костадин Ангелов и д-р Здравков, като уточни, че това са докторите в неговия живот, негови приятели, спасители и пазители. Оттогава близостта между д-р Здравков и министъра е ясна. В клиниката готвели протест, но се притеснявали от последствията и го оставили за след изборите.

В онкологичната болница срещу бившия здравен министър на ГЕРБ д-р Стефан Константинов, който заема поста от 2017 г, се изправи като конкурент дългогодишният завеждащ клиниката по онкохирургия проф. д-р Панайот Куртев, неоспорим професионалист. Професорът бе един от предводителите на протеста срещу директора и здравното министерство през есента. Тогава Константинов се оказа един от първите директори, който се съгласи линейките да карат ковид болни от цяла София в онкологията. Тогава екипът излезе на протест, младите лекари стриймваха във фейсбук ситуацията в болницата и в крайна сметка отделението бе ограничено само до заболелите от ковид онкопациенти. Въпреки това, обаче, мерките бяха такива, че половината персонал и много пациенти преболедуваха коронавируса.

Видно от заповедта на министъра по време на конкурса, който провежда здравното министерство, проф. Куртев не е имал достатъчно познания за онкологията и д-р Константинов е спечелил отново.

Още по-скандален е случаят в ИСУЛ, където от борда отпадат двама изключително известни лекари и председатели на най-многобройните дружества по специалности - на кардиолозите и на хирурзите. Според новите правила не би могло двама лекари от една болница да бъдат в борда и според източник на "Капитал" от болницата това е било причината чл. кор. проф. д-р Асен Гудев изобщо да не се кандидатира отново. Той е председател на дружеството на кардиолозите, дългогодишен национален консултант по кардиология и изключителен специалист. "Капитал" не успя да се свърже по казуса с проф. Гудев и с досегашния директор на болницата проф. Коруков, но им предоставя думата за становище, ако решат.

За независим член на борда на болницата се е кандидатирала проф. Златица Петрова, която дълги години оглавява Изпълнителната агенция за медицински одит, сега - за медицински надзор. Според източници на "Капитал" тя е отстранена, защото нямала необходимия стаж. Проф. Петрова е започнала кариерата си в ИСУЛ като анестезиолог, университетски преподавател е и има три специалности - по анестезиология и интензивно лечение, клинична токсикология и здравен мениджмънт, и не е преставала да работи от 1979 г. Така в борда засега е избран Борислав Първанов.

И малко лично отношение

В случая с ИСУЛ обаче недостоен за директор се оказва и досегашният управляващ болницата проф. д-р Бойко Коруков. Проф. Коруков е известен коремен хирург, който отпреди 10 ноември работи в ИСУЛ. Той става неин директор през 2006 г. до 2013 г., след това не кандидатства за директор и отново е на поста от 2018 г. по лична покана на здравното министерство. В този момент болницата е с 10 млн. лв. просрочени задължения, които Коруков стопи и увеличи заплатите на целия персонал.

Според хирурзи, с които "Капитал" разговаря, здравният министър проф. Ангелов е имал лична вражда с проф. Коруков и искал непременно да го смени. Първата причина била, че проф. Коруков открито не го подкрепил за ректор на Медицинския университет миналата година, а освен това му отказал да го назначи за секретар на хирургическото дружество. Така професорът отпада от управлението, освен ако не обжалва резултатите от конкурса.

В случая той е заменен със заместник-директора по административните въпроси на "Майчин дом" Любомир Пенев, който е икономист и се занимава с обществените поръчки и снабдяването на клиниката и е известен с луксозния си автомобилен парк. В една от най-благодатните специалности - акушерството и гинекологията, при които има най-много частни доплащания за раждане, избор на екип и проследяване и при приходи от 20 млн. лв., според отчета й в Търговския регистър през 2019 г. болницата има 4 хил. лв. печалба при 32 хил. предишната година и постоянно натрупана загуба от 3.6 млн. лв.

Пенев е потомствен директор на болници и представител на т.нар. династии в сектора - той е син на дългогодишния директор на белодробната болница "Св. София" Любчо Пенев и на д-р Мария Екимова, управляваща ДКЦ на педиатричната болница. Съпругата на Пенев, пък, е заместник-директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Неиздържалият конкурса партиен лидер*

Въпреки почти сигурното преизбиране на повечето досегашни директори, в конкурсите има и един случай на действащ директор, който не успява да се класира, въпреки цялостното желание на здравното министерство.

Това е водачът на листата на ГЕРБ в Ямбол д-р Димитър Рунков, който управлява болницата от началото на миналата година без да се е явявал на конкурс и в нарушение на закона. Той беше назначен първо като прокурист, а от средата на годината и като изпълнителен директор на клиниката. Причината е, че скоро се предвижда да започне строеж на нова болница.

Ямболската болница беше една от най-добре управляваните болници, въпреки че е разположена в множество сгради от миналия век. На сегашния конкурс заедно с Рунков се явява и управлявалият болницата 10 години от 2010 до 2020 г. д-р Панайот Диманов. Една от точките в конкурса е стратегия за управление на болницата. На нея д-р Диманов получава оценка под 4.50, въпреки че целият град е наясно със способностите му. Д-р Рунков пък представя такава работа, че комисията не я одобрява и прекратява конкурса, тъй като няма участник, който да продължи на следващ етап. Така неиздържалият конкурса д-р Рунков продължава да управлява болницата и има вероятност да стане народен представител.

*Статията е допълнена в 17:35 ч.

Все още няма коментари
Нов коментар