Здравеопазване

Чл.-кор. проф. д-р Асен Гудев: Няма директор, уволнен за лоши лечебни показатели

Специалистът по вътрешни болести и кардиология, член-кореспондент на БАН, пред "Капитал"

Десислава Николова

Чл.-кор. проф. д-р Асен Гудев © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Проф. Асен Гудев, дмн, член-кореспондент на БАН, е роден през 1960 г. в София. Завършил медицина в Медицинския университет - София, през 1986 г., специалист по вътрешни болести и кардиология. Специализирал във Великобритания, Австрия и Германия. Доктор на медицинските науки (2006 г.), професор по кардиология (2008 г.), Fellow of Europen Society of Cardiology, FESC, Fellow of American College of Cardiology, FACC. Председател на дружеството на кардиолозите в България 2010 - 2012 г. и за мандата 2020 - 2022 г.

Ръководител на клиниката по кардиология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ", национален консултант по кардиология 2014 - 2019 г.

От началото на годината екипите на държавните болници се вълнуват от избора на директори по нови правила, какво се случва в тях?

Според бащата на мениджмънта Питър Дракер болницата е една от най-комплексните структури в човешката дейност. Трудно ми е да си представя, а и не само на мен, че по новия закон в бордовете масово медицинското съсловие се подменя от юристи и икономисти без необходимата квалификация в този процес. Законът за публичните предприятия не поставя никакви специфични изисквания за квалификацията на тези юристи и икономисти - членове на бордовете. Формално адвокат с практика по бракоразводни дела може да се озове в ръководството на болница. Същото важи и за икономистите. У нас икономическото образование има профили - икономика на транспорта, на туризма, аграрикономика и т.н. Но аз не знам да има профил икономика на здравеопазването (healthcare economics). Това е твърде сложна наука и се опасявам, че у нас експертизата по нея е крайно недостатъчна. Станалата масова магистратура по здравен мениджмънт, която е изискване за заемане на управленски пост в здравната система, според мен е силно компрометирана. Това е любимото платено обучение на много университети, не само медицински. Надали има друга страна по света с толкова много специалисти и хабилитирани по здравен мениджмънт. И в същото време всички се съгласяват, че организацията на здравеопазването у нас е нещо крайно неефективно.

Неприятно ми е да го констатирам, но напоследък повечето от лекарите не се занимават с проблемите на болните, а с турбуленциите в здравеопазването. Това създава напрежение, системата е в едно нестабилно състояние, липсва обществена енергия да се развива медицината в правилна посока, а всичко това се отразява негативно върху пациентите. Аз например не искам да бъда лекуван от лекари, които не мислят за моето здраве, а се занимават с проблеми, които са вън от основната им дейност.

Изпълняват ли болниците функциите си реално, след като основното им деление е на печеливши и губещи?

Популярната за управление Norman Kaplan balance score card постулира четири компонента, необходими за устойчивото развитие на една структура. Тя трябва да отчита задоволеността на клиентите, в случая с болниците - пациенти, инвестиране в развитие на персонала, усъвършенстване на функциониране на структурата и, разбира се, финансовите резултати. За съжаление моделът на управление отчита само последния елемент. Практически нямаме обективна система да отчитаме мнението на пациентите.

Грубо казано, моделът на управление на българските болници е една екселска таблица - приход-разход-баланс, и се говори за губещи и печеливши болници, а вътре в самите болници - за губещи и печеливши клиники, вместо да говорим за това доколко вложените средства водят до подобрение на здравните показатели на нацията, какъв е ефектът от лечението.

Във всички договори за управление на болниците акцентът е постигането на финансов резултат. А в същото време болниците продължават да трупат дългове, а здравните показатели на нацията не се подобряват, а се влошават. До голяма степен причината за това е, че ние оставаме зависими от модела Fee for service - заплащане срещу услуга, базирано изключително на обема дейност. Всички опити да се коригира заплащането на болниците в зависимост от тежестта на пациента, като например въвеждането на диагностично свързани групи например, при които се отчитат всички заболявания на пациента и тежестта на състоянието му, срещнаха съпротива и не можаха да бъдат осъществени.

Българските болници зависят изцяло от обема дейност и затова непрекъснато има увеличаване на броя на хоспитализациите и опит това да се контролира с неадекватни средства като въвеждане на лимити, задължителен минимален престой и др.

Неуспехът на опитите да се въведат модели за справедливо заплащане доведе до тенденцията за свръххоспитализации. Това по някакъв начин подменя основните базови ценности в здравеопазването. За съжаление ние възпитахме поколения лекари, които да мислят за това как да се реализират повече клинични пътеки, а не как да лекуват тежко болни.

Очевадно при този модел са подменени основните цели на болницата, аз имам усещането, че е подменен предметът на дейността на болницата, защото няма директор, уволнен за лоши лечебни показатели, или пък насърчаван, когато са постигнати добри лечебни резултати.

Една болница трябва да бъде преди всичко лечебница, а в университетските болници е изключително важно да бъдат и училище, а не нещо друго - строителна площадка например.

Освен това авторитетът на една болница би трябвало да се гради на това колко национални консултанти, председатели на дружества и други изтъкнати специалисти работят в нея. Тоест лидерството е важно. Това ентусиазира младите лекари, защото те стават част от школа, от традиция в медицината. Опитът на тези специалисти е важен за дългосрочната стратегия за развитието на болниците съгласно модерните тенденции в медицината, а не за решаването на злободневни проблеми. Пример в това отношение е Турция, която изгради модерна болнична мрежа, защото субсидира обучението на своите водещи специалисти в чужбина и остави тези иноватори да имат решаващ глас в развитието на здравната им система. Познавам редица колеги от Турция и Гърция на водещи позиции в европейското кардиологично и други научни дружества. При сегашната ситуация това е почти невъзможно да се случи у нас.

За съжаление българската медицина е тръгнала по пътя на българските медии. Ако има класация, сравнима с тази за свободата на словото, вероятно ние ще бъдем отново на 120 място. Процесите на комерсиализация и профанизация в здравеопазването се засилват и в един момент това ще има трайни последици върху здравните показатели на нацията. Страхувам се, че след като убихме духа на медицината в болниците, сега сме на път да унищожим и тялото.

Научи ли болничната система уроците си от ковид кризата и какви са те?

Кризата с COVID-19 показа много от слабостите ни - как липсват основни, важни специалности, а вероятността подобни пандемии да се повторят е много голяма. И ако утре има нова пандемия с нов вирус, ние надали ще реагираме по-ефективно, отколкото се случи. Оказа се, че на нас ни липсва добрият стар интернист, широкопрофилният лекар, който може да се справя с много състояния, липсват анестезиолози, липсват пулмолози, липсват инфекционисти, липсата на сестри е просто пословична и всичко това е, защото години наред се инвестираше в така наречените печеливши пътеки. Няма никакъв анализ за това от какви специалисти има нужда страната, какво да бъде продължаващото медицинско обучение. Решението на проблема се вижда най-вече в закупуване на нова апаратура, а за подготовка на необходимите специалисти, които да работят с нея, изобщо не се говори, а това изисква планиране и време. Нагледахме се на детски площадки в села, в които няма деца, и стадиони, където няма младежи, а сега ще гледаме апаратура, без да има подготвени лекари и другите необходими специалисти - лаборанти, техници, които да работят на нея.

Как може да се излезе от този омагьосан кръг?

Науката и образованието трайно губят позиции в българските болници. Не става въпрос само за конкретни медицински познания, но най-вече за изграждане на ценностна система, базирана на състрадание, емпатия, отдаденост. Това не се учи от учебници. Особено опасен е този процес в университетските болници. Когато аз бях студент, имаше клинични колегиуми, на които се събираха по 150 - 200 души. Опасявам се, че това време вече е безвъзвратно отминало. Медицината като наука и практика е на прага на революция. Все повече ще навлизат персоналната медицина, изкуственият интелект и машинното обучение. Всичко това ще изисква подкрепяща среда, ясна система за продължаващо медицинско обучение и професионално развитие на лекарите. За съжаление наложеният и утвърден модел, базиран на оборот на клинични пътеки, влиза в конфликт с тези процеси. Вместо да се опитаме да спрем процесите на комерсиализация, профанизация и дехуманизация на медицината, реално наблюдаваме затвърждаване на този порочен модел. Казано с медицински жаргон - състоянието хронифицира и става резистентно на лечение. Една от последиците от това е, че вместо да имаме знаещи и заможни лекари, допуснахме появата на алчни и невежи хора в професията.

Интервюто взе Десислава Николова