Преговорите за здравеопазване: Разяснителна кампания за ваксините и край на болниците - търговски дружества

В тематичната група се разбраха и за безплатни лекарства за деца, спешна помощ до 1 час в цяла България, мандати за началниците на клиники и още

Продължаваме промяната
Продължаваме промяната
Продължаваме промяната    ©  Продължаваме промяната
Продължаваме промяната    ©  Продължаваме промяната
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Спешни мерки за преструктуриране на Спешна помощ през следващата година, преосмисляне на заплащането на лекарите и медицинските сестри, прекратяване на регистрацията на болниците като търговски дружества, нови начини за специализация и насърчаване на младите лекари, както и забрана за лекарите да работят като управленци на две места - например началник на клиника и завеждащ катедра, или пък управител на частен център.

Около тези приоритети се обединиха преговарящите от "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". В рамките на дискусия от над пет часа те подготвиха споразумение за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки в сектора. Те се разбраха още за намаляване на броя на леглата в болниците до 5.3 на 1000, както е в ЕС при около 7-9 на 1000 в момента.

От "Продължаваме промяната" преговорите водеше Асен Василев, в тях участваха Виолета Лорер и доц. Антон Тонев, а като експерт бе поканен председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. От БСП в преговорите се включиха проф. Георги Михайлов, доц. Георги Йорданов и проф. Бойко Коруков. ИТН се представляваше от д-р Ивайло Христов, проф. Андрей Чорбанов и д-р Иван Лютаков. ДБ бяха представени от д-р Александър Симидчиев, д-р Таня Андреева и Катя Панева.

Битката с COVID-19

Групата за преговори се разбра да има разяснителна кампания за ползата от ваксините и да се организират мобилни групи за поставяне на ваксини на възрастни хора, хора в отдалечени райони и малцинствени групи.

Преговарящите отхвърлиха идеята на ИТН за откриване на ковид болници и се спряха на идеята на БСП за задължително разделяне на потоците болни в болниците, а също така да се потърси помощта на БЧК и студентите от Медицинските университети за ускоряване на ваксинацията.

БСП дори предложи задължителна ваксинация за лекари, учители и работещи в хранителни заведения.

Приета беше идеята и да се направи национално епидемиологично проучване, като даже беше приета идеята за проучване на Т-клетъчния имунитет на проф. Чорбанов, въпреки че е много скъпа.

Д-р Иван Маджаров предложи 45-те клиники и болници по инфекциозни болести да се поддържат като студен резерв и да се разгръщат при следваща вълна.

Преговарящите се обединиха около това да има протоколи за лечение на COVID-19, съобразени с държавите с най-ниска смъртност, но спазването им да е по преценка на лекуващия лекар. Ще има и национален ковид кризисен щаб, както и регионални щабове.

Краткосрочни приоритети

До края на 2022 г. трябва да е заработило електронното пациентско досие и да се структурира националната информационна система, за да има контрол върху средствата, решиха още преговарящите.

След това всички се обединиха около това, че клиничните пътеки трябва да бъдат оставени само като измерител на качеството, а за заплащане да бъдат въведени диагностично-свързани групи, като за тях ще има пилотни проекти и всички ръководства и гайдлайни с консултации от чужбина трябва да са готови до декември 2022 г.

Преговарящите отделиха дълго време на това дали Агенцията по медицински надзор да бъде изведена от структурата на здравното министерство, дали да стане държавна към парламента или национална - към правителството. ИТН настояха тя да бъде отделена и в крайна сметка като приоритет беше записано ефективно преобразуване на агенцията за намаляване на ненужните разходи и увеличаване на качеството за потребителите и ефективността за държавата.

Асен Василев също коментира, че не може одитиращият качеството в лечебните заведения орган да бъде подчинен на здравното министерство.

Д-р Маджаров предложи и беше прието да има законодателни промени, които да повишат ефективността на етичните комисии на съсловните организации.

Финансовата комисия ще разгледа въпроса дали да се изпълнява Законът за здравето, в който е записано, че 1% от акцизите от цигари и алкохол ще се насочват за профилактични програми.

Преговарящите се обединиха около това, че на базата на капацитета и потребностите трябва да се анализира и да се смени модела на заплащане не само на инфекциозните отделения, но и на педиатричните звена, болниците в труднодостъпни райони и родилните отделения чрез бюджет 2022.

След това преговарящите отделиха дълго време за дискусия дали трябва лекарствата за децата до 14-годишна възраст да бъдат напълно безплатни, което беше предложението на БСП. Д-р Иван Маджаров каза, че това ще доведе до тълпи пациенти пред лекарските кабинети и призова да не превръщат лекарите в носители на цялата отговорност и освен това допълни, че педиатрите не получават никаква такса за преглед и лечение на децата.

В крайна сметка по предложение на д-р Таня Андреева от ДБ беше записано, че лекарствата за деца ще се покриват 95% от НЗОК, а останалите средства ще се плащат от родителите, за да не се получи така, че тези лекарства да не се ползват или да се ползват от друг от семейството. Взе се решение още педиатрите и общопрактикуващите лекари с деца в листата да получават от НЗОК потребителска такса за тях.

Беше прието още до края на 2022 г. да бъде извършен анализ за нуждите от национална детска болница.

В Бюджет 2022 ще бъде записано и исканото от лекарите увеличаване на средствата за превенция и профилактика.

С промени в здравната карта по предложение на ИТН до края на 2022 г. броят на леглата в България ще намалее до 5.3 на 1000 души, както в ЕС.

Промяна в модела на болниците и здравната каса

По предложение на БСП и ИТН преговарящите записаха, че болниците, които ползват обществен ресурс трябва да се преобразуват от търговски дружества в организации с нестопанска цел, като това ще важи и за частните болници, ако искат да работят със здравната каса.

След това преговарящите отделиха време да обсъждат как да се промени рамката за заплащане на труда на медиците и стигнаха до национална рамкова система за формиране на възнагражденията, базирано на минимална почасова ставка и надградена с пари за допълнителна квалификация и извършена дейност.

Болниците пък ще бъдат финансирани на база на единна категоризация.

Д-р Ивайло Христов от ИТН настоя да има тристепенен контрол - от принципала, от обществото и от персонала, като директор и началник на отделение, например, трябва да се избират от персонала. Това обаче не бе прието, а остана само общественият контрол върху лечебните заведения.

В закон ще бъде уточнено минимално и максимално съотношение между заплащането на лекарите в болниците, ползващи обществения ресурс и бонусите им и тези на останалите специалисти, като първоначалното предложение е то да не бъде повече от 1 към 20.

След това беше обсъдено лекарите да имат право само на един договор със здравната каса, като в крайна сметка това ще се решава с промени в закона за лечебните заведения.

Беше прието решение лекарите все пак да могат да работят на повече от едно място, но да не могат да бъдат завеждащи клиника, управители в медицински център и завеждащи катедра в университета, а да имат само един пост. В болниците пък ще има мандатност от два мандата за управление на болница, клиника или отделение, като по този начин се разруши феодализмът в някои болници.

Тепърва ще се обсъжда и дали да се въведе тристълбов модел на здравно осигуряване. Целта на новите модели на финансиране обаче ще бъде да няма доплащане от страна на пациентите при лечение в обществените болници.

Особен акцент всички поставиха върху оптимизирането на Спешната помощ и създаване на условия всеки пациент да стига до 1 час до болница, която може да му окаже пълна помощ и да го излекува, особено при животозастрашаващи състояния, като инфаркт и инсулт. Осъвременената структура на спешна помощ трябва да бъде готова до юни 2022 г.

Системите за специализация на младите лекари ще се уеднаквят с тези в ЕС, като за зачисляване за специализация ще има национален изпит веднъж или два пъти годишно.

Ще има и промени в лекарствената политика с цел подобряване на достъпа на гражданите до медикаменти, медицински изделия и лечебни храни, както и законодателни инициативи при консултации с фармацевтичния съюз и асоциациите.

Все още няма коментари
Нов коментар