Операция "Страх" остави Варна без голяма частна болница

Единственият опит за мащабна частна инвестиция във Варна започна с покупката на недовършен мол през 2015 г. от част от собствениците на тогава българската верига частни болници "Сити клиник", но сградата беше скоростно продадена след две години.

За да отвори нова болница, за нея трябва да има потенциални пациенти, което се определя от комисия по здравната карта, в която влизат двама души - директорът на регионалната здравна каса и директорът на регионалната здравна инспекция, местното подразделение на Министерството на здравеопазването. По принцип те трябва да разрешат съществуването на новата болница, преди тя да поиска лиценз от здравния министър, да й определят бюджет и лимит за прием, а впоследствие - да я контролират как лекува и ползва парите на здравната каса и държавата.

Във Варна има две големи държавни болници, само че докато едната - бившата окръжна и единствена спешна болница "Света Анна", е затънала в дългове и проблеми с управлението, другата, "Света Марина", позната на варненци като "Терапията", изглежда на пръв поглед просперираща. Тя е втората най-голяма държавна болница в България, но преди четири години при управлението на Кирил Ананиев като здравен министър от ГЕРБ е прехвърлена като собственост на Медицинския университет "Проф. Параскев Стоянов" - Варна. Обичаят болницата да бъде притежавана от университет е от времето на социализма. В случая прехвърлянето е оправдано с това, че така се възстановява "основната функция на университетската болница по осигуряване на качествено практическо обучение на студенти, докторанти и специализанти и осъществяване на болнична медицинска помощ на най-високо ниво". Сливане, което здравното министерство е отказвало на всички останали медицински университети и университетски болници. В случая университетите могат да поделят част от парите, които получават като субсидия и такси от студентите с болницата, да инвестират в нея и да я държат над водата.

Във Варна процесът отива много по-далече и опира не само до управлението на държавната болница като частна, но и до определянето на това какво ще се лекува в града, кой ще го лекува, кой къде ще работи и има ли място в здравната система в града.

Пълен контрол

Според лекари от Варна основна роля за това има сегашният ректор проф. Валентин Игнатов, който е бивш директор на "Света Марина". Само през последните няколко години на неговото управление болницата и съответно - университетът, са напуснали доброволно или по принуда завеждащите нефрологията и хемодиализата, неврологията, неврохирургията, ортопедията, гастроентерологията, рехабилитацията, съдовата хирургия, медицинската онкология, хематологията, лъчетерапията, заместник главният лекар, както и множество от лекари - специалисти на по-ниските нива. "Капитал" разговаря с повечето от тях, но те категорично отказваха да разкажат с имената си за тежката атмосфера в болницата, как точно са били "изгонени" от университета и болницата, отношението към тях и тяхната работа и до един обясняваха мълчанието си със страх. В повечето случаи в болницата продължават да работи тяхната съпруга или съпруг, техни докторанти и близки лекари и сестри, които не искат да пострадат, искат да "продължат да живеят и работят спокойно във Варна" и в по-добри времена да се върнат в болницата. Много от тях намират реализация не в самия град, който е затворена страница за тях, а в София и в Бургас. Преместването е болезнено, особено за варненци кореняци. Дори на 500 километра далеч обаче, отказът да застанат с имената си, продължава да е твърд. "Страхувам се за физическото си здраве, тези хора са способни на всичко", разказва един от лекарите. Друг допълва, че родителите му са във Варна и не иска да пострадат, защото "става въпрос за държава в държавата - богати лекари с много пари и влиятелни спасени пациенти, голяма болница със собствена структура, в която началникът е своеобразен деспот с роби".

"В университета и болницата работят повечето от служителите на контролните органи - НЗОК, РЗИ, БЛС, само да чуят името ми и че се оплаквам, ще затворят частната ми практика в града за един ден и няма да мога да практикувам, имало е такива случаи", допълва друг от уволнените.

От около 30 души, повечето изгонени унизително и върху които е бил упражняван тормоз на работното им място, само една дама се съгласи да застане с името си зад своята кратка история.

"Професор Игнатов е добър лекар, но има проблеми със справянето с агресията. Причината да се разделя с болницата е, че подадох доклад за разширяване на дейността на лабораторията. Той ми го хвърли обратно в ръцете с резолюция "не". Напуснах сама под натиск, не бях много доволна, че напускам Варна, но бях под голямо напрежение на работното си място в "Света Марина", казва доц. д-р Милка Георгиева, която е била и преподавател по молекулярна биология в университета.

Ситуацията обяснява и един на пръв поглед външен за болницата лекар, но пък бивш преподавател в Медицинския университет - Варна. Това е заместник-председателят на борда на директорите на спешната болница "Света Анна", неврохирургът доц. д-р Георги Кючуков, чиято съпруга е една от напусналите, а самият той е пенсиониран и вече не преподава в университета.

"Само през последните две години бяха прогонени над 20 хабилитирани лица. "Света Марина" е флагманът на феодализма в българското здравеопазване. Всичко започна преди повече от 10 години. Тогава директорът на болницата започна да "произвежда" все повече хабилитирани лица, които натиска по силата на служебните им задължения да гласуват на общото събрание, както той иска, и да държи ректора в подчинение. След това същият човек се превръща в ректор и започва да изключва неудобните хабилитирани лица от академичния съвет и да оставя само такива, които са му верни. Този процес се засили, когато беше взето крайно нелепото решение университетът еднолично да командва здравеопазването в града. "Света Анна", в която работя, също е университетска болница и поема цялата неотложна помощ в Североизточна България. Искам да отбележа, че през последните пет години е хабилитиран само един преподавател.

В "Света Марина" един успешен изпълнителен директор, след като се издигне по този механизъм до ректор, назначава за свой приемник като директор човек с по-скромни мениджърски, професионални и интелектуални качества, но по-агресивен и верен. Схемата се повтаря и при следващата смяна на ръководните кадри. Това е причината, поради която хората бягат и текучеството е голямо. Това е еманацията на дефицитите в нашата система, която не се нуждае от кърпене, а от бял лист, защото сега тя е вредна както за пациентите, така и за работещите в нея", коментира доц. Кючуков.

Мълчанието отвън и вътре е обяснимо, тъй като от приходи от близо 160 млн. лв., включително правителствено дарение за 36 млн. лв., общо 72.4 млн. са разпределени за заплати на персонала от 1955 души, като директорът на държавната болница е с третата най-висока месечна заплата сред всички директори в България, на стойност над 21 хил. лв. месечно, а лекарите са с второто най-високо средно месечно възнаграждение в страната - 5438 лв. месечно. Има и още нещо - по правилата си, това е единствената болница, която получава по сметката си и разпределя парите на лекарите за участие в клинични изпитвания на лекарства, защото се е обявила за "администратор на плащанията", каквото и да значи това.

Според годишния отчет на болницата обаче от всички лекари само 15 са професори, а 32 са доценти и вероятно са основните получатели на високите заплати.

Проф. д-р Валентин Игнатов Преглед на оригинала

Проф. Игнатов не отговори на въпросите на "Капитал" как решава и обяснява въпроса с текучеството на академични кадри и значимото напускане не само на редови лекари и преподаватели, но и масовия отлив на ръководители на клиники, които изправят болницата пред затруднения. Неговият писмен отговор е, че човешките ресурси са водещ фактор в здравеопазването, а осигуреността с достатъчно на брой и квалификация специалисти е едно от най-важните условия за постигане на конкурентни предимства и реализиране на възможностите за развитие на лечебното заведение като цяло, както и на отделните негови структури. Той допълва, че недостигът на специалисти по здравни грижи на национално ниво се отразява и на УМБАЛ "Света Марина" - Варна. Съотношението между лекари и специалисти по здравни грижи е 1:1.5, като проблемът се решава с назначаване на студентите от курса за медицински сестри на длъжност здравни асистенти след втори курс. Отделно от това в болницата са назначени 123 лекари специализанти.

Защо лекарите се страхуват?

Единият от отговорите е на самата страница на Медицинския университет - Варна. През 2011 г. за директор на местната здравна каса е назначен в състезание сам със себе си с решение на областната организация на ГЕРБ д-р Диян Димов. Освен на поста ръководител на районната каса той е назначен и за асистент в катедрата по хирургия на университета, в която по стечение на обстоятелствата работят и предишният, и сегашният ректор на университета, които пък сега упражняват правата на собственик на болницата. Само малко припомняне - районната здравна каса има право да реши дали да сключи договор с един лекар и болница или не, дали да му отпусне лимит за лечение на пациенти, колко да му плати и кога да го проверява.

Дали някой от напусналите лекари може да работи в града или не и дали е правилна наложената му санкция решават още няколко институции, в които всички връзки водят отново до университета и болницата. Едната е местната колегия на лекарския съюз, която дълги години се оглавява от проф. Радослав Радев, завеждащ гръдната хирургия в "Света Марина" и до 2018 г. декан на медицинския факултет на университета, който в момента е организационен секретар на регионалната лекарска колегия и член на борда на "Света Марина". Втората институция е регионалната здравна инспекция, която от 2015 г. досега се оглавява от д-р Дочка Михайлова, същата, която на пресконференция с кмета Иван Портних обяви след кафявия разлив във Варненското езеро, че качеството на водата е между "отлично" и "много добро". Д-р Михайлова е редовен гост на всички официални събития на "Света Марина" и освен това е в конфликт на интереси, защото изглежда, че участва в конкурсите за избор на директори на лечебни заведения, например на общинските поликлиники и болници, а в същото време трябва да ги контролира дали работят по правилата.

Проф. д-р Красимир Иванов (първият вдясно) и проф. д-р Валентин Игнатов по времето, когато първият е ректор на университета, а вторият - директор на болницата

Третият и най-силен играч в ситуацията с болницата и университета, разбира се, е нейният ректор - проф. Валентин Игнатов, който, както стана ясно, уволнява и назначава лекари в болницата и съответно - университета и всъщност решава съдбата на близо 2000 души, работещи в 39 клиники, 12 отделения и пет лаборатории, в които работят и още по-голям брой студенти. Само малък детайл от последната му декларация в КПКОНПИ обаче показва, че той получава по-малка заплата от университета като ректор, отколкото от болницата, от която е взимал като лекар заплата, равна на тази на директора на болницата и общо 31 657 лв. месечно.

През последните дни проф. Игнатов оглави сдружението на медицинските университети в България.

Другият "фактор" в университетската болница е бившият й директор и ректор на университета проф. Красимир Иванов. В момента той завежда хирургията на "Света Марина" и освен това е председател на Асоциацията на университетските болници в България, която обединява 26 държавни и частни университетски структури. Именно тя беше една от първите структури, които протестираха срещу задължението директорите да плащат минимум 2000 лв. на лекар и 1500 на медицинска сестра от 1 август. По време на управлението на проф. Иванов, варненската болница се оказва един от най-големите кредитори на фалиралата КТБ, в която влага над 9 млн. лв., които продължава да получава на части и до ден днешен. Вероятно причината е, че единият от директорите на банката - Янко Иванов, е брат на професора. Отделно от това синовете на Янко Иванов са собственици на една от най-големите фирми в бранша за доставка на медицинска апаратура и консумативи не само за "Света Марина", а и за останалите болници - "Вега медикал". По времето на управлението на проф. Костадин Ангелов "Вега" се нарежда на трето място сред кредиторите на най-задлъжнялата болница - "Александровска", но, изглежда, на фирмата е плащано по-редовно, защото към средата на миналата година болницата няма към нея задължения, неплатени над 720 дни. Случайно или не, роденият в Нова Загора и практикувал в София Ангелов става водач на листата на ГЕРБ във Варна на последните парламентарни избори.

Без конкуренция

За разлика от останалите държавни болници, на които това не е било позволявано никога от здравното министерство, "Света Марина", освен диагностично-консултативен център към нея (поликлиника), както е и при останалите, притежава и две други дъщерни дружества - "Света Марина трейдинг" и "Света Марина фарма". Първото се занимава с пране на операционно и постелъчно бельо и с трудова медицина и в него работят 11 души с четирима началници. През миналата година тази компания е получила 549 хил. лв. за пране и трудова медицина, като основните от тях са за пране - половин милион лева, основно от дружеството-майка, като освен това е платило на болницата наем от 12 хил. лв.. Дали болницата може да проведе търг и да пере по-изгодно прането или да плаща по-малко, е въпрос за половин милион лева с неясен отговор, защото тя е обвързана с дългосрочни договори с дъщерното си дружество.

Другото дъщерно дружество е своеобразен скандал във фармацевтичния сектор и доказателство, че на изток законите на конкуренцията не съществуват. "Света Марина фарма" е единственото дружество, собственост на болница, което е регистрирано като търговец на едро с лекарства и медицински изделия. Болницата отказва да се снабдява с лекарства от другаде, освен от своята компания, която пък извива ръцете на всички фармацевтични компании за допълнителни отстъпки, защото има голям клиент - дружеството-майка. Така през миналата година дружеството с капитал от 100 лв. е реализирало приходи от продажби от 53.4 млн. лв. при 44.7 млн. лв. през 2020 г., което го нарежда след солидните дистрибутори и има печалба от 609 хил. лв. По този начин болницата не е провеждала публични търгове за лекарства и апаратура, защото това е задължение на дъщерното й дружество.

Ако оставим настрана пълната липса на прозрачност и липсата на обществени поръчки и евентуални конкурентни цени в тези съществени разходи за болницата (и университета), клиниката се държи с останалите наематели директно позорно. И не само с тях. Във временната комисия за разследване на злоупотреби, оглавявана от Мая Манолова, попада сигнал от компанията "Либърти фуд сървисис" (ЛФС), спечелила търг за доставка на храна в болницата. Компанията на два пъти протестирала срещу дискриминационните условия в поръчката, според които повече точки в класацията се дават на компания, която има наети или собствени помещения близо до болницата, тъй като техният конкурент е наемател на базата в самата клиника.

След много препятствия, "Либърти фуд" все пак печели договора за доставка на храна и започва да се среща с откровени саботажи - от 1200 легла, те получават поръчки само за 220, единственият асансьор не работи, а на служителите на кетъринг фирмата не са дадени електронни карти за достъп. За разлика от тях, обаче, "приятелската фирма", която държи стола на болницата, получава пълен достъп и поръчки за храна без обществена поръчка.

Фирмата започва да получава писма от болницата за доставка на сурови яйца и мухлясал хляб, които обаче се оказват на друга фирма и никога не е съставян протокол пред ЛФС. Още на втората седмица от договора в акцията срещу фирмата се включва областната дирекция по безопасност на храните, която започва планови проверки и проверки по сигнал, по някога по две на ден. След над 30 проверки, някои от които с НАП и Инспекцията по труда, ЛФС няма нито един акт, но изтормозени решават да се откажат от договора с болницата.

Целият страх и властовите лостове във Варна се дължат на това, че държавата е загубила контрол както върху една стратегическа болница, така и върху един университет, които са се сляли и сякаш са преминали в частни ръце. Причината за това е постановление на Министерския съвет, което изтича през 2023 г и е интересно дали ще бъде подновено.