Доц. д-р Антон Тонев: Един лекар и една сестра не могат да получават три пъти по-малко от сервитьорка в мола

Опитахте се да внесете съгласие между две враждуващи за поредна година страни - лекарския съюз и здравната каса, успяхте ли?

- От позицията на председател на здравната комисия и представител на "Продължаваме промяната" изказах становище, че всъщност всяка година изпадаме в една и съща ситуация - пресмятане до стотинка на парите в здравната каса. Двете много често взаимно изключващи се позиции на лекарския съюз и здравната каса от птичи поглед показват, че нещо в системата изначално е сбъркано, липсва диалог къде са грешките и на преден план изпъкват караниците за пари. Това обаче не води до промени в правилната посока. Защо смятаме така? Последно през март тази година Българският лекарски съюз изнесе данни за устойчивите и много неблагоприятни фактори в развитието на здравната ни система - през последните 10 години намалява броят на лекарите в България, намалява броят на медицинските сестри в България, а средната възраст на работещите в сектор "Здравеопазване" се увеличава. А пациентите не остават удовлетворени от качеството на медицинските услуги, които се предлагат. Мисля, че е време обществото да започне да чува ясно тези проблеми и да обсъжда възможните им решения, защото те засягат пряко живота и здравето на всички. В нито едно наше действие не сме заели непогрешимата позиция да твърдим, че можем да решим всички проблеми на здравната система веднага, но първата стъпка е всички те да бъдат обществено достъпни и да чуем първо експертите, а след това и гласоподавателите в каква посока те да бъдат решавани и каква здравна система трябва да имаме.

Според вас обществото дава ли си сметка, че при толкова ниска здравна вноска получава повече от достатъчно качествена медицинска помощ?

- В съзнанието на обществото все още е вкопана успокоителната мантра за безплатното здравеопазване, която дълги години му внушаваха политическите партии, и то не разбира, че икономическата логика на предлаганите услуги е една и съща навсякъде - и в магазина, и в ресторанта, и в болницата, без да искам да омаловажавам труда на нито един от работещите в тях. Винаги при правилно управление за повече отделени за здраве пари би трябвало да получаваме повече качество, а ние всяка година плащаме за здравеопазване все повече и повече. Затова увеличаването на здравната вноска не е на дневен ред. Нито една политическа сила не е заложила такова увеличение в своята предизборна програма. "Продължаваме промяната" също не смята, че трябва да се вдига здравната вноска, но за разлика от останалите политически партии ние имаме идея как при сегашния ресурс, с който разполага здравната система, при едно по-добре менажиране на разходите може да се получи тази рязка промяна, която да преобърне неблагоприятните тенденции. Ние имаме предложение за всяка от тях и те са публично известни.

Къде виждате луфта, възможността за по-добро управление, в 3-те милиарда лева обществени поръчки на държавните болници всяка година ли?

- Три милиарда лева, отделени за обществени поръчки на година само от държавните болници, е една много значителна сума. Ако я диференцираме - в нея намираме множество ремонти, множество покупки на нова апаратура, нова техника, лекарства, консумативи, храна, така че част от тези средства са били изхарчени в полза на българските пациенти и в това няма нищо лошо. В същото време, когато хората имат нужда от изследвания, от преглед, от терапия, от лечение в болница, те трябва да доплащат от джоба си толкова, колкото отделят за здраве. Това са 5 млрд. лв. Това е не само личен проблем на бедни и болни хора, това е проблем на техните семейства и оттам - на цялото общество, което не е изградило солидарна система, която да помага безрезервно на всеки, който се е разболял и си е плащал редовно здравните осигуровки.

Да се върнем в болниците, в които пациенти се лекуват, а лекари работят при мизерни условия, храната често е ужасна и трябва да се носи от вкъщи, няма лекарства и те трябва да се купуват от пациента, няма и чаршафи, а имплантите се доплащат от пациента, ако е имал нещастието да си счупи крака например. И изглежда, че всеки се възмущава тихичко, когато се случи на неговото семейство, и примирително плаща още и още, и си го изкарва върху лекарите, медицинските сестри и санитарите, които получават мизерно заплащане и с нищо незаслужено лошо отношение за висококвалифицирания си труд, без да смята, че това трябва да се промени изцяло и то зависи от всички нас. Смятате ли, че един лекар, учил 11 години за специалност, и една сестра, която учи четири години за бакалавърска степен, заслужават заплати от 800 лева, три пъти по-малко от сервитьорка в мола? Че е нормално един преглед при лекар да струва по-малко от един маникюр или че е нормално като общество да отделяме по-малко за болнично лечение, отколкото за цигари? Аз не.

Отново да се върна при управлението на парите в болниците. Неофициално, без да мога да го докажа, но до всеки от нас е достигнала подобна информация, се говори за едни около 10% корупционен натиск при всяка обществена поръчка. Обемът на обществените поръчки в публичното здравеопазване е лесно да се изчисли - 3 милиарда годишно. Ако е запазен същият обем на корупция, това означава, че всяка година 300 милиона лева изтичат в нерегламентирани плащания, които следват от неправилното провеждане на тези обществени поръчки, и въпросът е в чий интерес изтичат и какво влияние се купува с тях.

Имате ли вашите подозрения, неотдавна излезе и проучване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) за пороците на обществените поръчки в болниците?

- Разбира се, имам, но когато човек има подозрение, той трябва да може да го докаже. Като председател на парламентарната здравна комисия ще се опитам да събера максимално много обективна информация и при всеки такъв сигнал ще алармирам органите, които отговарят за въздаване на справедливост в България. Докладът на БИПИ е един такъв документ, има много изследвания, които насочват мисленето в тази посока, и ние предлагаме да направим всичко възможно обществените поръчки в болниците да бъдат по-строго контролирани.

Казахте, че имате рецепта за всеки от сегментите на здравния сектор, вашата формулировка от пролетта за обръщането на пирамидата в системата и преориентирането й от болниците към извънболничната помощ стана популярна сред всички политически сили, тези дни дори ДПС решиха да предлагат временна комисия за здравна реформа.

- Съществените и добри идеи имат много бащи, ние в "Продължаваме промяната" сме генератор на множество предложения за промени и те са резултат от това, че ние слушаме внимателно какво преживяват и искат хората, в нашия случай - пациентите и лекарите, и медиците като цяло. Така че аз нямам претенциите да съм изнамерил лично в кабинета си вълшебната рецепта за панацея, която да излекува системата, нито пък користта да искам да спечеля от парите за здраве на хората, както това се случва често в сектора, аз просто съм гласът на тези хора. Но смятам, че чрез пренареждане на стимулите в системата пирамидата ще застане върху своята основа. Основата на пирамидата в здравния сектор са личните лекари. Те са най-достъпната част от медицинското съсловие и най-многобройната гилдия. Давам пример - ако в България работят 300 - 400 гастроентеролози, личните лекари са 4000, тоест много по-лесно може да идем на личен лекар, отколкото на гастроентеролог. Проблемът е, че сегашната система ограничава възможностите на личните лекари да работят истинска медицина. Те владеят медицината, имат познанието, имат опита, имат една, две или три специалности, но регулацията на тяхната работа им забранява да лекуват пълноценно, тъй като, когато системата е създавана, е било по-изгодно стимулите да сочат към болнична помощ. Така в момента ние не можем да получим качествена медицинска услуга, диагностична или терапевтична, ако не преминем през някоя от 400-те болници.

Да, но диагностиката в извънболничната помощ е почти невъзможна и 30% от клиничните пътеки са диагностични.

- Така сочи статистиката на Националната здравноосигурителна каса. Какво значи да преминем за диагностика в болница? Това означава да платим 5 пъти за едно и също нещо! Пет пъти! Веднъж отиваме на личен лекар, плащаме потребителска такса, след това минаваме през специалист, втори път плащаме, за да се установи за втори път, че имаме нужда от изследване със скенер или ядрено-магнитен резонанс, а след това заплащаме със здравните си осигуровки и третия път - цената на клиничната пътека в болницата. В болница се постъпва, когато трябва да излекуваме сериозно заболяване, но всички тези 30%, които цитираме в момента, обикновено са влизания в болница за извършване на една или две диагностични процедури, след което пациентът започва да се чуди защо трябва да стои още два или три дни в болницата при средна цена на клиничната пътека 1350 лв. След това всяко преминаване през болница гарантира болничен лист от минимум три, пет или седем дни, които се плащат от бюджета на НОИ, но все с публични средства. И накрая, когато ние получим с едно или две влизания в болница на година допълнителни 10 дни платен отпуск, защото само по себе си това представлява свободно и платено от държавата време за нас, ние 5 пъти заплащаме цената на продукта "здраве". Това е причината всяка година да попадаме в недостиг на средства. Връщам се в началото на интервюто - всяка година се караме за стотинки, за малки проценти увеличение на медицинските услуги и няма съгласие, защото ние разбираме здравната каса, която иска парите да стигнат до последния работен ден на годината. Разбираме и съсловието на лекари, медицински сестри, фармацевти и зъболекари, които искат техните услуги да бъдат справедливо заплатени. Но при тази система това няма как да стане, стъпвайки на резултатите на последните 10 години.