DMS за лекарите или защо основните заплати в държавните болници остават ниски

Близо 3/4 от възнагражденията в големи държавни болници са плаващо допълнително материално стимулиране, въпреки че бяха осигурени средства за повишение на основните заплати

Големите болници твърдят, че ще фалират, ако започнат да плащат основни заплати 2000 лв. на всеки лекар
Големите болници твърдят, че ще фалират, ако започнат да плащат основни заплати 2000 лв. на всеки лекар
Големите болници твърдят, че ще фалират, ако започнат да плащат основни заплати 2000 лв. на всеки лекар    ©  Димитър Марков
Големите болници твърдят, че ще фалират, ако започнат да плащат основни заплати 2000 лв. на всеки лекар    ©  Димитър Марков
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • В някои големи държавни болници допълнителното материално стимулиране е в пъти по-голямо от основните заплати
  • Практиката продължава, въпреки че бе осигурено повече финансиране за клиниките, а директорите им поеха ангажимент да повишат заплатите
  • Освен че води до ниски пенсии, моделът позволява субективно определяне на заплащането, а може и да е инструмент за подчинение

Н.С. е болнична медицинска сестра със стаж над 35 години, която в момента получава минималната пенсия от 467 лв. Това бъдеще може да е факт и за още много работещи в здравния сектор, ако работодателите им продължават да ги осигуряват на минимума, което се случва и в момента в повечето държавни и общински болници - общо 181 на брой.

Според данни на Министерството на здравеопазването, получени от депутата от ПП доц. Васил Пандов, към месец октомври 2022 г. заплата, на която се осигуряват лекарите със специалност в държавните болници, е средно 1661 лв., старшите и главните сестри - 1174, а санитарите - 806 лв. В същото време средните им брутни заплати са значително по-високи - за лекарите например тя е 3421 лв. в държавните болници и 2730 лв. в общинските (виж таблицата).

Ниските осигурителни доходи в болниците са факт, въпреки че миналата година здравната каса увеличи цените на клиничните пътеки със средно 35%. В последните си дни и парламентът гласува допълнителна помощ за областните болници в размер на над 100 млн. лв., а част от тези пари са предназначени именно за заплати.

Парите за болниците само по линия на здравната каса надвишават 3 млрд. лв. и въпросът защо медиците не получават поне посочените в Колективния трудов договор от миналата година минимални заплати от 2000 лв. за лекар и 1500 лв. за сестра стои все по-остро.

Само за сравнение - началната заплата за касиер в супермаркет е 1750 лв. според обяви в jobs.bg. Лекарите и сестрите са изключително ценни специалисти, които обаче намаляват. И съсловието, и пациентите, и обществото са наясно с проблема, властта твърди, че в макрорамката сметките за осигуряването на нормални заплати за сектора излизат, но на ниво болници нишката се къса.

"Капитал" зададе въпроси на болници защо съотношението между минималните и реалните заплати в тях е средно едно към три в полза на възнагражденията с т.нар. допълнително материално стимулиране и защо здравният сектор е в дъното на таблицата с основните заплати. Отговорите бяха различни: едни посочиха, че се съобразяват с минималната работна заплата, която сега е 780 лв., други обясниха, че са търговски дружества със свобода да определят възнаграждения, трети - че ще фалират, ако увеличат заплатите на всички. Някои отказаха коментар. Държавата обаче дължи такъв, защото тя е най-големият собственик на болници и носи отговорност за над 2 млн. хоспитализирани пациенти годишно. Редно е да знае дали медиците, които се грижат за тях, са спокойни и получават достойно заплащане или са преуморени, защото работят на няколко места.

Инструментът "ДМС"

В по-голямата част от държавните и общинските болници ⅓ от месечното възнаграждение е основната работна заплата - по-често близо до минималната. Останалите ⅔ са т. нар. допълнително материално стимулиране - средствата от здравната каса, останали след покриването на другите разходи.

ДМС зависи на първо място от стойността на клиничните пътеки в съответната специалност. Кардиоотделенията например получават едни от най-високите като стойност клинични пътеки. В неврохирургията процедурите може и да са сложни, но пък не са високо остойностени. А останалите специалисти са с още по-евтини пътеки. "Всяка държава в ЕС има относителни тегла, в които една специалност се отнася към друга. Ако приемем, че операцията на херния е със сложност единица, а операцията на глава или сърце - с осмица, то, ако плащаш 1000 лв. за херния, със съответния коефициент трябва да се умножават хирургията на сърцето и мозъка, например. Само че в България е друго - пътеката в кардиохирургията може да достигне 15 хил. лв., а най-скъпата в неврохирургията е 4 хил. лв.", коментира д-р Дечо Дечев, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

Средствата от здравната каса са основен твърд приход на болниците - обикновено над 90% от общите. Те се разпределят от директора - за основни заплати и за ДМС - средства над заплатите. Размерът им не е еднакъв всеки месец и зависи не от обективни критерии, като колко пациенти е обслужил лекаря, или оценка на качество и ефективност на лечението, а от личната преценка на директора или прекия началник на клиника.

Най-ощетени са онези, които по една или друга причина не са симпатични на началника, не са положили извънреден труд, имат малък трудов стаж или са били в болнични. Те получават близо до минималната заплата за страната. Болници, в които не достигат средства, няма как да вдигат заплати с магическа пръчка, но болници с приходи над средните ниските основни заплати будят недоумение, още повече че на места ножицата между основни и брутни заплати се разтваря още повече с времето.

Миналата година кабинетът "Петков" опита да обвърже увеличението на цените на клиничните пътеки със задължение на болниците да увеличат минималните работни заплати и те да се изравнят донякъде с другата дълго пренебрегвана професия в публичната сфера - тази на учителите. В подписаният колективен трудов договор са записани минимални нива от 2000 лв. месечно за лекар и 1500 - за медицински сестри. След това те бяха заложени и в Националния рамков договор с уговорката, че болниците ще получават по-малко от НЗОК, ако не вдигнат заплатите. Клиниките, обаче, атакуваха текста и ВАС замрази действието му. Така в крайна сметка болниците получиха увеличение на цените на пътеките със средно 35%, много от тях реално дават средни заплати над минимума, но това става не през основните заплати, а през ДМС и не важи за всички.

Кой каквото си изработи

През 2021 г. най-голямата държавна болница - "Св. Георги" в Пловдив, има над 186 млн. лв. приходи. Тя разполага с 1517 легла и в нея работят 2765 души. Там лекар със специалност се осигурява на 865 лв., но пък средно получава 4217 - пет пъти повече.

От болницата обясняват този факт така: ако въведат новите минимални нива на възнагражденията фонд "Работна заплата" би достигнал 75% до 80% от приходите на лечебното заведение (сега той е 80.7 млн. лв. или около 43%) , което автоматично би го поставило в невъзможност да изпълнява своите функции. Друг аргумент на болницата е, че "изравняването на трудовите възнаграждения ще доведе до демотивация на най-добрите служители и отлив на квалифициран персонал". И допълват, че тяхната политика е непрекъснато повишаване на доходите на работещите, но чрез модела основна заплата плюс ДМС в зависимост от положения труд и постигнатите резултати.

Друга болница с най-ниски заплати е УМБАЛ Пловдив - една от областните болници, която бе в много тежко финансово състояние. Нейният директор д-р Динчо Генев обяснява, че преди 3 години тя е била пред фалит и със заем са успели да я стабилизират, а тази година са успели и да увеличат заплатите. "В момента най-ниската заплата на санитарките е 900 лв., на сестрите - 1200 лв., а на лекарите - между 1500 и 2200 лв.", казва той.

"Ако трябва да се увеличат основните заплати на всички, болницата ще фалира", коментира и д-р Бойко Миразчийски, директор на УМБАЛ Бургас. По думите му близо 73% от всички приходи на болницата отиват за заплати. "Има увеличение на заплатите, няма какво да коментирам", заяви доц. Цветан Луканов, изп. директор на УМБАЛ "Георги Странски" - Плевен, пред "Капитал". И в оглавяваната от него болница съотношението на минималните към средните заплати е 1 към 3.

УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, е втората по големина държавна болница - със 163 млн. лв. приходи през 2021 г. Съотношението основна-средна работна заплати там е 1:3.5. Тази седмица болницата съобщи, че е увеличила с 10% заплатите на своите над 2000 служители от началото на годината. Ръководството й обаче не смята за редно трудовите отношения и управлението на лечебните заведения да са предмет на рамковия договор. Оттам смятат, че като търговско дружество е редно да следват собствени правила за заплатите. "Основните приходи на държавните лечебни заведения са от НЗОК. В посочения контекст, поемането на задължения за изплащане на възнаграждения в определен от външни фактори минимален размер за съответната длъжност, който е непосилно да бъде достигнат, ще доведе до натрупване на задължения, съдебни дела и създаване на вътрешно напрежение в болниците, което считаме за недопустимо", казват от там. И допълват, че с всеки служител има сключен трудов договор, в който е определено основното му възнаграждение. В болницата се прилага и колективен трудов договор, а на персонала се заплаща и допълнително възнаграждение в зависимост от участието в диагностично-лечебна дейност, "което е не само мотивиращо, но и справедливо разпределяне на средствата".

Така от повечето коментари става ясно, че основният мотив за ниските основни заплати е, че медиците работят различно, някои добре, други - не, и с ДМС се мотивират по-старателните. Проблемът с тази логика е, че тя влиза в конфликт с очакванията на пациентите - те мислят, че се лекуват в болница с наложени стандарти на диагностика, лечение и поведение на персонала. И че като гарант за професионализма, един директор не би толерирал зле работещи медици. Оказва се, обаче, че ниските заплати са равни на по-ниско професионално ниво. А на пациентите остава да се надяват, че ще им се случат лекар или сестра с високо ДМС.

Пазарни оправдания без пазар

В Института за пазарна икономика (ИПИ) определят казуса с разликата между минималните и реалните възнаграждения като част от феодализацията на държавните болници и държавните фирми въобще, в които липсват контрол и правила за заплащане на труда. "Когато основното възнаграждение е ниско, работещите не се чувстват достатъчно комфортно да изразяват мнение, нямат достатъчно сигурност и стабилност, силно зависими са от работодателя и не са равнопоставена страна в договора. Тези договори противоречат на Кодекса на труда, според който като си нает на осемчасов договор дневно, трябва да получиш възнаграждение за цялата работа, а не за част от нея", коментира д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ.

Според нея аргументът, че болниците са търговски дружества и могат да имат собствени правила за заплатите в случая не е валиден, защото държавните болници не са на функциониращ пазар. "Те получават над 80% от приходите си от НЗОК, техен собственик е здравното министерство и те не са частен субект, който ще бъде изхвърлен от пазара, ако се държи зле със своите клиенти и служители. Ако имат проблеми, МЗ се намесва и помага", отбелязва Георгиева.

Според нея не е релевантно и твърдението, че болниците ще фалират, ако плащат по-високи заплати, защото е въпрос на промяна на вътрешните правила, което е напълно възможно в рамките на средствата, с които разполагат. "Здравословното съотношение е 70% основна заплата към 30% ДМС, така заплатата е стабилна и приносът на служителя се отчита. Дори съотношение 50:50 би било подобрение", казва тя.

Проблемите, до които води системата с ДМС

Доминиращите плаващи допълнителни средства във възнагражденията водят до ред проблеми и изкривявания. "Има много болници, в които високото ДМС идва от извънреден труд. В Бургас, например, колегите имат 240 часа извънреден труд месечно при допустими 150 за година по Кодекса на труда. Във Варна колежка, която събираше подписка да бъдат увеличени основните заплати, бе принудена да напусне. В луксозното спешно отделение в Добрич, наскоро открито от служебния министър, на щат работят само две сестри, останалите са приходящи от други структури", посочва някои от тях Мая Илиева, председател на Синдиката на българските медицински специалисти.

Според нея трудовите права на специалистите по здравни грижи и лекарите са напълно нарушени с начина на заплащане в сектора, който често води до това един специалист да работи на 2-3 места за добри доходи."Това е инструмент да се държат на дъното по доходи висококвалифицирани хора, за да бъдат принудени да работят извънредно и да "връзват" графика на болниците", смята Илиева.

Доц. Васил Пандов, бивш началник на кабинета на здравния министър по време на проф. Сербезова и председател на надзорния съвет на НЗОК, бе един от водещите фактори в рамковия договор да бъдат заложени минимални работни заплати. Според него те са въведени след внимателни изчисления дали големите държавни болници могат да си го позволят с увеличението на цените на клиничните пътеки. По думите му България трябва да се съобрази и с европейската директива, според която болниците, които получават публично финансиране, трябва да плащат минималните договорени в сектора заплати.

"В други страни от ЕС ножицата между основното и допълнителното възнаграждение е много по-малка и работещите имат гарантиран доход, независимо от месечното натоварване или политиката на конкретния ръководител на звено", казва доц. Пандов.

По думите му е учудващо е, че двете най-големи държавни болници са оставили своите екипи на минимални заплати, а това може да доведе до извод, че "политиката им към персонала е да бъде зависим от началниците, които чрез допълнителните възнаграждения могат да стимулират едни служители спрямо други".

Според него и Петя Георгиева здравното министерство като принципал има всички инструменти да постави изисквания какви заплати да плащат на назначените от него директори на болници. Въпросът е защо не го прави.

"Капитал" зададе въпроси и какви са заплатите на членовете на бордовете на директорите, зам.-директорите и ректорите на медицински университети, които преглеждат и оперират в десетте най-големи държавни болници по приходи за 2022 г., както и каква лечебна дейност са извършили срещу заплащането си от болницата. Поискахме и най-високите и най-ниските заплати с ДМС и без ДМС на лекари и сестри. Част от болниците отказаха да предоставят информация по реда на ЗДОИ. Предстои Административният съд да постанови решение по казуса.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nikolai1982 avatar :-|
    Nikolai Kavrakov
    • + 5

    Не знам колко хора ще прочетат коментара ми ,но знайте едно .Болниците в България са генератор на пари и корупция към партиите ,те са партийни касички ,и парите се точат към партийните лобита,неслучайни всички директори на болници са партийно назначени,в повечето случаи лекарите взимат по-голямата част от парите за себе си ,а трохите остават за медицинските сестри,санитарите и всички под тях .Това е истината в България и това се случва във всички болници в България ,държавните се източват и хората се насочват към частните където пак им прият кръвта,защото частните пак са свързани с депутатите

    Нередност?
Нов коментар