За първи път здравната каса отказва да плаща доставки на медицински изделия

"Капитал" изпрати въпроси до изпълняващия длъжността управител на НЗОК д-р Йорданка Пенкова преди седмица, но така и на получи отговори какви са причините касата избирателно да не плаща в последната половин година на отделни фирми и по този начин да застрашава лечението и живота на хиляди пациенти. Проблемът е възможно да е свързан с достигнатите годишни лимити за някои от тези изделия, каквито НЗОК е въвела и които като цяло са твърде ниски. Но принципно в такъв случай касата би трябвало да плаща с намалени ставки, а не да не плаща изобщо. Също така не става ясно защо проблемът е пренесен и в новата календарна година.

Цвета Йоцова, председател на управителния съвет на Асоциацията на производителите и търговците на медицински изделия МЕДТЕХ коментира, че през последните два месеца с тревога следят ситуация, в която се задълбочават проблемите, свързани с доставката на медицински изделия. От асоциацията казват, че при тях има и компании, изправени пред фалит заради неплащането.

Лекарите описват ситуацията още по-притеснително - преди да започне операция един съдов хирург или кардиолог звъни на осем фирми, за да провери дали някой може да му достави стент.

Какво (не) плаща здравната каса?

Отделно от имплантите, които НЗОК плаща на доставчиците им директно, но след като са приложени - например в кардиологията и съдовата хирургия, тя покрива и други 3000 импланта - изкуствени стави, пирони и плаки, изделия за лечение на мозъчни аневризми и тумори в мозъка, съшиватели, троакари, платна и различни изделия за коремни операции и др.

Цената на най-евтините импланти е включена в клиничните пътеки и болницата получава парите от НЗОК за цялата операция и вложеното изделие след около два месеца. Най-евтините импланти обаче не винаги са най-доброто решение за пациентите и затова болниците обикновено им предлагат алтернатива да си купят сами консумативите. Повечето пациенти го правят и плащат на касата на болницата преди операцията. Заради тежкото си финансово състояние обаче болниците, независимо че са ползвали консуматива при операция на пациент и пациентът си е платил, не връщат парите на доставчиците си и ги бавят с години.

Така, заради традиционно забавеното плащане на консумативите от болниците и в комбинация с неплащането на здравната каса сега, здравната система е изправена пред ситуация, в която все по-малко фирми ще доставят все по-малко нужни медицински изделия. Представители на няколко болници потвърдиха пред "Капитал", че всекидневно лекарите се обаждат на дистрибуторите, за да проверяват какви импланти има налични и дали са склонни да им ги доставят.

Целият пазар на медицински изделия, ползвани в болниците, е около 100 млн. лв. В европейските страни, за да бъде лечението успешно, се приема, че съотношението изделия - лекарства, би трябвало да бъде едно към четири. Което означава, че държавата трябва да отдели за тях около 440 млн. лв.

Проблемът с лимитите

На сайта на здравната каса има информация, че фирмите са достигнали определения лимит за няколко типа изделия, който НЗОК покрива. По договор това означава, че тя ще им плаща 20% по-малко от досегашната цена, но все пак би трябвало да плаща. Проблемът с тези лимити обаче е, че никой от дистрибуторите и лекарите не знае от колко точно импланта ще има нужда, защото това зависи от броя на болните хора и по традиция здравната каса "наказва" с лимитите този, когото може. Така част от вносителите престават да се интересуват да доставят изделия.

В ситуацията с медицинските изделия има и още един огромен проблем, който засяга пациентите пряко. Здравната каса е поставила лимит от четири изделия на процедура и осем на година на един пациент. Има случаи, обаче, в които се налага по време на процедурата да се ползват повече от четири изделия и за да спасят пациента лекарите са принудени да изписват имплантите като поставени на друг, с по-малко от четири импланта, например или да карат пациентът да си доплаща, ако му се налага да му приложат повече от осем изделия годишно.

Лекари търсят с какво да работят

В последните 10 години голяма част от работата на хирурзите е да прилагат т.нар. безкръвни методи на лечение.

"Достигнахме до там, че повече от половината от дейността ни е такава. За щастие, медицинските изделия се заплащат от НЗОК и по този начин, ние имаме едно силно оръжие в арсенала си. Ползите за пациентите са безспорни: по-кратко време за възстановяване, няма оперативни разрези, резултатите също са съизмерими с останалите методи", коментира д-р Петя Кашукеева, съдов хирург в отделението по съдова хирургия на УМБАЛ "Канев" - Русе. По думите й обаче от около шест месеца медицинските представители на фирмите за медицински изделия са започнали да споделят за трудности във веригата на доставките, които обясняват с международното положение.

"Поради тази причина много колеги се принудиха да работят с каквото има, защото това, което искат или се бави, или направо не идва. Това не е без значение за пациента. Наскоро мой колега сподели, че заради липса на доставки работи с осем различни фирми, заради което отделя по няколко дни, за да прозвъни всички дистрибутори и първо да се информира за наличните количества, след което да направи заявката си. Това ли е работата на съдовия хирург? Надявам се да се вземат мерки, които да гарантират наличието на достатъчно количества медицински изделия и ние, лекарите, да правим това, за което сме призвани - да лекуваме", коментира д-р Кашукеева.

Фирми до стената

"НЗОК не ни е плащала от октомври, като тогава обяснението беше, че имаме надвишени лимити, но пък ние имаме анекс за тях. В момента задължението към нас е 1.5 млн. лв., ние сме ексклузивен представител и никой друг не доставя тези изделия. Имаме кредит от компанията-майка, надминали сме си кредитния лимит и не можем да доставяме важни консумативи като клапи и стентове, нужни за животоспасяващи операции", коментира Слави Несторов, управител на "Нестмар Медикал", вносител на изделията на американския концерн Boston Scientific. По думите му цялото портфолио на фирмата е от около 10 хиляди изделия, но става въпрос за 2000 жизненоважни импланти, които се ползват във всяка болница - в инвазивната кардиология, урологията и гастроентерологията.

"Неплащането от касата ни изправя пред сериозни финансови затруднения, общата стойност на продуктите, използвани вече от болниците, е над 2.5 млн. лв. Преди повече от две седмици изпратихме писмо за доброволно плащане на НЗОК, но до момента нямаме отговор", казва Несторов. По думите му това отношение, което не е само към тяхната фирма, поставя здравната система в огромен риск.

"Да, ние можем да фалираме, ако не получим плащанията си, за пациентите няма да има "Мерцедес", ще има има "Лада", ще оживеят, но ако здравната каса продължи да не плаща не само на нас, но и на вносителите на Medtronic и Abbott, ще липсват специфични и уникални изделия, които нямат заместител. А всичко това означава, че ще трябва да се внасят изделия от Индия и Китай, което поставя животът на пациентите в риск", смята Несторов.

"Ние финансираме доставките към НЗОК с другите си продажби към болниците, защото сме стара, голяма фирма, но по-малките дистрибутори са изправени пред фалит, дори да са представители на големи компании, те пак ще спрат да работят без оборотни средства. И не е въпросът дали всички ще издържим, а дали правим нормален бизнес", коментира доц. д-р Рачо Рибаров, собственик на РСР. Според него от основаването й досега никога не се е случвало НЗОК да не плаща на доставчиците си.

"Здравната каса винаги е била най-стабилната институция, никога не е имало забавяне. Това, което започна да се случва от миналата година е благодарение на "усилията" на бившия управител на НЗОК Петко Салчев и неговата заместничка, която управлява НЗОК в момента", смята доц. Рибаров.

Цвета Йоцова акцентира, че липсата на точна нормативна база, липсата на бюджет на касата в законоустановените срокове, смяната на ръководството й и липсата на приемственост, както и бърза и адекватна реакция от страна на регулаторните органи са довели до сътресения в сектора.

"Информирани сме за няколкомесечно забавяне на плащанията от НЗОК за вече използвани при лечението на пациенти медицински изделия. За нас като Асоциация, създалата се ситуация е особено притеснителна поради факта, че в момента финансите на търговците са под значителен натиск от международни и вътрешни фактори. В такава обстановка всяко забавяне на плащания от НЗОК поставя в риск регулярната доставка на медицински изделия, което води до ненавременното лечение на пациентите и влошаване на качеството на здравните услуги", смята Йоцова.

Още въпроси без отговор

Встрани от ужасяващия факт, че един лекар може да не свърши работата си по най-добрия начин, стоят и още въпроси за уредбата на медицинските изделия и парите на касата.

Димитър Иванов, управител на един от големите дистрибутори на изделия и апаратура "Вега Медикал" коментира, че нямат сериозни проблеми и забавяния конкретно с НЗОК, но е наистина важно да се реши въпроса с квотите.

"Те предоставят квоти за изделия и когато бъдат надвишени, започват да удържат проценти от стойността на доставката. Проблемът е, че ние нямаме проследяване в реално време колко се използват отделните продукти и от време на време влизаме в такива финансови корекции", казва той.

"Ние никога не знаем кога сме надвишили квотата и ситуацията е такава, че в един миг ти би трябвало да искаш да спреш доставките, защото работиш на загуба, но първо нямаш информация кога си надвишил, второ - договорът с НЗОК е такъв", допълва доц. Рибаров. Той се притеснява, че и сегментът на медицинските изделия е изправен пред предизвикателството във фармацевтичния сектор.

"Една част от фармацевтичните компании си изтеглиха лекарствата от българския пазар заради твърде много администриране и чувството, че всичко е направено само и само да не ти се плати. Основният ни партньор, болниците, заради недофинансирането едва свързват двата края и когато получат някакви пари първо плащат тока и заплатите, а на нас плащат когато решат", казва Рибаров. Според него е нужна промяна в начина на договаряне на заплащането на медицинските изделия и информация в реално време какво се случва на пазара.

Но неплащането от страна на здравната каса поражда още въпроси. Първият, естествено, е дали тя нарушава по този начин договорите с доставчиците си и ако да, какви неустойки дължи за това. Проблемът е, че евентуалните санкции за касата, ако тя бъде осъдена, ще бъдат платени със здравните вноски на осигурените лица, а не от тези, които са решили безпричинно да не плащат.

Стои и въпросът какво е отчела касата по перото за медицински изделия през миналата година и предвидено ли е прехвърлянето на тези плащания към сегашния бюджет. Ако тези средства са прехвърлени, кой е взел това решение и защо партньорите на касата не са уведомени. Стои и проблемът дали НЗОК е плащала на някои фирми и болници, а на други - не и как си ги е "избрала". Засега - все въпроси без отговор.