Безвремието в здравния сектор
Всички процеси по реално остойностяване на труда на медиците, обръщане на пирамидата на системата към извънболничната помощ и финансиране на иновациите спряха по време на служебното правителство
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
След бурните ръкопляскания по балконите по време на ковид пандемията, благотворителните кампании за респиратори и апаратура за болниците, приказките за ангелите в белите престилки здравната система е отново там, където беше преди кризата, и като че ли е по-забравена от всякога. Социологическите проучвания сочат, че обещанията за промени в здравния сектор носят едва 2% от гласовете на парламентарни избори, никой не се вълнува, че в България е пълно с болници, които лекуват с неясно качество и в част от които здравните вноски потъват като в пясък. Болници, една трета от които не би трябвало да съществуват, тъй като в тях няма достатъчно медицински сестри, които да се грижат за болните. Този болен факт споменава в интервюто си за "Капитал Здраве" д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.
В същото време в България работят болници, които въвеждат най-съвременните технологии за диагностика и апаратура, процес, който е оставен на добрата воля на мениджърите и лекарите иноватори и не се подпомага финансово от държавата.
Какво (не) се случи
Преди година правителството на Кирил Петков се опита да вдигне заплатите на медиците, като увеличи средствата за дейност и постави изискване за това към директорите в Националния рамков договор. Текстът беше обжалван от група болници и действието му беше спряно, а директорите на държавни болници, чийто принципал е Министерството на здравеопазването, като цяло резистираха срещу отнемането на един от основните им инструменти да държат екипа в подчинение. Въпреки че първата стъпка беше повече от минимална - 2000 лв. стартова заплата за лекарите и 1500 лв. за медицинските сестри, тя беше изпълнена от 150 от 370 действащи болници. В най-големите държавни болници обаче все още са минимални за страната основни заплати, а останалите средства екипът получава под формата на допълнително материално стимулиране (ДМС). В лечебните заведения съотношението между заплатата, на която се осигуряват лекарите и сестрите, и средната заплата с ДМС често е едно към четири-пет при лекарите, а повечето сестри в държавни болници трудно достигат 1500 лв. с ДМС, клас прослужено време и извънреден труд. В същото време разликата в заплащането между лекарите, независимо дали става въпрос за началници на клиники и техните подчинени и бордовете на болниците, също се разминават в пъти. "Капитал" от миналата година търси причините медици с висше образование, които се обучават цял живот и от чиято работа зависят човешки животи, да получават по-малко от касиерка в хипермаркет. В отговорите на най-големите държавни болници, които получихме, се посочваше, че ако дават на всички високите заплати от 2000 лв., ще фалират, че заплатите на медиците нямат отношение към дейността, че те са лични данни и търговска тайна, че обществото не бива да знае и даже не се събира информация за това дали директорите на болници и ректорите на медицински университети са преглеждали по здравна каса и колко пациенти, или просто получават космически заплати по силата на поста, който заемат. "Капитал" заведе дела по Закона за достъп до обществена информация затова и постигна промяна в съдебната практика, за което разказва в интервюто си адвокат Александър Кашъмов.
Това, което направи държавата в лицето на служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев обаче, беше просто да покаже, че въпреки че е принципал на държавните болници, назначава директорите им и ги подпомага със заеми и капиталови разходи, тя няма никакво влияние или желание да разпореди на болничните директори как да управляват финансите си и да увеличат заплатите.
В началото на мандатите си Меджидиев, който по принцип управляваше в конфликт на интереси, тъй като упорито не искаше да напусне поста си на председател на Столичната лекарска колегия, обеща, че пръв приоритет ще бъде остойностяването на лекарския труд. В крайна сметка въпреки огромното чиновничество в министерството той възложи тази задача на Българския лекарски съюз, който нае (и плати от членския си внос) специален екип за този проект. Моделът беше подготвен, представен в министерството и с това ентусиазмът на властите по въпроса приключи.
Техният ентусиазъм се изразяваше в това да уволнят назначените от предишните служебни и редовни правителства директори и да раздадат средства на големите болници, а Медицинският университет във Варна даже получи една година предсрочно и за срок от три дни правото да бъде принципал на втората по големина държавна болница за още пет години без какъвто и да било мотив дали досегашната колаборация е успешна за държавата. Бързането да се усвояват власт и пари беше толкова неистово, че от липса на фантазия например в Александровска болница решиха да си купуват респиратори въпреки края на пандемията и въпреки множеството дарени идентични апарати. Разбира се, собственикът в лицето на държавата не намери това за нередно.
Периодът на управление на Меджидиев освен под непрекъснатите командировки в чужбина и страната мина под егидата на непрекъснати дефицити на лекарства, с които държавата показа, че също не може да се справи, и наистина смехотворни действия като прессъобщения как министърът е осигурил някакво лекарство (след разговор с производителя, който тъкмо внася партидата по план) или пък с проверки в аптеки дали медикаментът е наличен и засега нереализирани законови промени. Разбира се, и крачки назад като връщането на бялата рецепта за сметка на електронната.
Още за парите в сектора
През миналата година увеличението на средствата в сектора беше средно с 35% и това би трябвало да помогне на болниците да излязат от пандемичния модел и да започнат отново да изпълняват обичайната си дейност. Не за всички обаче това беше възможно, тъй като пандемията беше белязала най-слабите звена, липсата на пациенти и възможности за бързо възстановяване. Това беше причината в края на работата на предишния парламент депутатите да гласуват помощ за областните и общинските болници, която пък предизвиква логично недоволството на големите университетски и частни лечебни заведения, докато последните наистина работят в напълно пазарна среда и се справят с конкуренцията на държавните и общинските болници.
Забавянето на средствата поради липсата на държавен бюджет и бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обаче постави на пауза всички започнати през миналата година промени.
Новият проектобюджет на НЗОК не дава възможност акцентът в здравната система да се измести към лечение в извънболничната система, а не на най-високото и скъпо ниво - в болниците. Засега проектобюджетът за извънболнична помощ стои на минимума и отново няма да позволи преструктурирането на доболничната диагностика и терапия. Не само това, за първи път здравната каса не само не увеличава, а дори намалява едно от ключово важните си пера и то е за медикодиагностична дейност в извънболничната помощ. Ако този текст остане в същия вид и при гласуването на бюджета на НЗОК от парламента, той напълно ще минира опитите да се прехвърли част от диагностиката извън болниците и дори и беглите наченки на профилактика на социалнозначими заболявания.
Пред здравния сектор продължава да стои и голямото предизвикателство с недостатъчното средства за лекарства, за което говори в интервюто си Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. Слонът в стаята с дефицитите продължава да е с генезис ниските цени на лекарствата и недостатъчното средства за лечение, които отделя НЗОК, и недостатъчният контрол.
Липсата на приоритети в здравната политика в момента се отразява пряко върху здравето и живота на пациентите, България продължава да е държавата с най-висока заболяемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания в ЕС, заради което Дружеството на кардиолозите в България смята, че страната отдавна е закъсняла и се нуждае спешно от приемане на Национален кардиологичен план.
Нуждае се, разбира се, и от насърчаване на иновациите във всяка област на медицината. И докато политиците и здравната каса не осъзнаят, че на обществото и икономиката ще им излизат по-евтино като бързо възстановяване и връщане на работа, по-качествени и здрави години и иновативните диагностични и терапевтични методи, и профилактиката, и безкръвната хирургия, и персонализираната лекарствена терапия, промените в сектора няма да настъпят бързо и ще продължават да се крепят на ентусиазма на медиците във всички специалности.
2 коментара
Здравеопазването е социална дейност и политизирането ѝ в горния текст говори, че газетата е на ръба на нервен срив след скандала и несигурността от бъдещето на управление от партиите (вкл. Герб), с които пряко се е ангажирала.
По същата тема същата авторка в края на април писа друго:
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/zdraveopazvane/2023/04/27/4476208_proektobjudjetut_na_nzok_vsichko_za_bolnicite/
Там отдолу се мъдри и моят коментар, в който упорито твърдя едно и също с това, което пиша и тук - предимство трябва да има профилактиката и доболничната, за да не ескалират случаите към болничната. Много е логично, но кой ти гледа тия неща, когато едни милиони чакат някой да ги оправдае...
И образователно да припомня на авторката, че единствената функция на служебните правителства е да проведат избори за НС и да побутват функционирането на държавата, изпълнявайки бюджета. Близо до акъла е, че служебните правителства нямат законодателне инициатива и не могат да променят съществуващите законови текстове, просто защото (като изключим едмица-две след изборите до ситуирането на следващото НС) по време на техния мандат парламент няма.
И си обяснявам само с пропагандна партийна пристрастност амнезията на авторката, че здравната "пирамида" в този ѝ вид с хвърляне на милиарди към болничната помощ (където определено се краде по-лесно и по-наедро) и неглижиране на профилактиката и доболничната помощ бе построена в предишния парламент, в който същите тия, които сега се стремят на всяка цена да обяздят държавата - ПП/ДБ.
И съдейки по резултата от компетенциите им в здравната сфера, смятам, че ако успеят да продължат управленските си импромптюта, нещата ще стават от зле към по-зле. Просто защото идват да си напълнят джобовете.
Здравеопазването не е социална дейност. То е лична отговорност на всеки един от нас. Така е в зрелите общества. И след като не е социална дейност, какво е? Ами бизнес като всеки друг! Нещо повече, там, където се управлява като бизнес, в зрелите общества, хората получават евтини и качествени здравни услуги. И няма кражби и корупция. Иди и виж.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.