http://www2.capital.bg/rss/comments.php?storyid=1096249 bg http://www.capital.bg/i/6/capital-rss.gif http://www.capital.bg/i/capital_logo.png http://www.capital.bg 144 26 CRSS generator [email protected] https://www.capital.bg/interaktiv/debati/18_triabva_li_da_ima_nadnacionalen_izbor_na_evropeiski/1096249_moderator/#1?ref=rss След становището на г-н Дъф се убедих, че идеята му е точно толкова недомислена, колкото и собствената му аргументация. Аз виждам доста голям проблем в това, че в стремежа си да спаси себе си и Еврото, ЕС застава все по-явно зад идеята за повече макроикономическа и политическа координация. Разбира се, това би било една много добра идея, ако обаче по-рано в европейската история подобен тип глобализация не се беше провалила напълно. - „основния въпрос, стоящ пред ЕС – за повече интеграция към федерална система или за охлаждане на ентусиазма на този пръв постнационален демократичен експеримент?“ - „Може ли да имаме обща парична единица, а да нямаме общо икономическо управление, както постави въпроса доцент Шикова?“ От една страна, Еврозоната и Европейският Съюз са и си остават твърде неоптимални по своята функционалност. Обаче от друга страна, въпреки всички недостатъци, страните-членки е необходимо да направят всичко възможно и на всяка цена, за да останат в пълен състав.Това обаче не е достатъчно! Не е достатъчно, защото основният проблем се състои в общо-икономическите и политически грешки. Например, за да могат да плащат загубите, породени от увеличаващият се импорт, държавните и частните актьори от „слабите страни“ искаха и вземаха допълнителни международни кредити. Обаче никой инвеститор не питаше дали икономическата сила на държавите кредитополучатели ще издържи и ще може да обслужва непрекъснато покачващата се тежест на милиардите. Осъзнаването на това, че всъщност икономически е невъзможно на тези страни да издържат тежестта, дойде някак си съвсем „неочаквано и изненадващо“ през 2010 година. Пазарно-икономическото решение на този проблем би било – да правим нищо! По тази логика би трябвало тези, които дават кредитите да си понесат последствията от безотговорното раздаване на пари на неплатежоспособни кредитополучатели. Обаче вместо пазарно-икономически решения, се предлагат небалансирани политически такива. Това показва, колко неразбрана е същността на проблема – точно толкова неразбрано и некоординирано се планира и тази „макроикономическа/-политическа координация“. Едно такова „нещо“ е било вече изпробвано преди 67 години в Германия от „Политиката на Глобализиране“ на Карл Шилер. То се е провалило. Провалило се е, защото макроикономически индикатори като растеж, заетост и текуща сметка са променливи, които се развиват ендогенно в пазарния процес. Те не могат да се плануват политически. Още по-малко обаче може политически да се планува продуктивността на работата, която основно зависи от желанието за иновативност и способностите на всеки един предприемач. Убеден съм, че щом макроикономическият и политическият контрол на тогавашната могъща национал-социалистическа Германия е бил невъзможен, то тогава подобен контрол между 17 (27) суверени, демократични държави със 17 (27) различни законодателства и традиции е още по-невъзможен. Наистина има само две реалистични опции: - или „силните“ и „слабите“ държави, въпреки усилията си, все пак ще поемат по различни пътища - или ще трябва да се въведе едно наистина тежко финансово изравняване между страните-членки, при което „слабите“ ще трябва да получат огромни финансови компенсации от „силните“. В този ред на мисли: или ЗА охлаждане на ентусиазма на този Дъф-експеримент, или ЗА охлаждане на най-старите европейци към ЕС. Иван Янакиев https://www.capital.bg/interaktiv/debati/18_triabva_li_da_ima_nadnacionalen_izbor_na_evropeiski/1096249_moderator/#1?ref=rss#comments