http://www2.capital.bg/rss/comments.php?storyid=1356644 bg http://www.capital.bg/i/6/capital-rss.gif http://www.capital.bg/i/capital_logo.png http://www.capital.bg 144 26 CRSS generator [email protected] https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#17?ref=rss Трябва да се финансира българската наука, не можем да очакваме, че изследователските проекти могат да доведат до резултати с главозамайващ ефект, но те ще облекчат по-нататък проучвателната дейност и ще стимулират образователни проекти. tsonkooo https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#17?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#16?ref=rss "БАН най-накрая да мине към изпълнителната власт и да се сложи край на дедовците мошеници в академията. " Умнико, че то истинските мошеници са точно в изпълнителната власт! От "дедовците" нищо не зависи, институтите са автономни, а в "изпълнителната власт", имаща отношение към науката, през последните 20 години се изредиха всевъзможни некомпетентни уманитари, от архивар до последното вопиющо недоразумение ... (хайде без имена, че модераторката пак ще ме банне...) Критикувах М. Петков в първия рунд, но действително, големият проблем е прословутият "административен капацитет", ако се стигне до рапределение на значителни средства. Скандалният пример с ФНИ е пред очите ни... Управляват ни невежи, посредствени хора на всички нива. Какво можеш да очакваш, когато сложиш за министър един посредствен уманитар с екзотична специалност, пълен провинциалист в науката? Но му дадеш власт - "изпълнителна власт"... Един от резултатите е, че значителна част от управата на единствения фонд за научни изследвания в България по волята на въпросната "изпълнителна власт" се състои в момента от хора без никакво отношение към науката - ето трима от 8-те члена (управител и изпълнителен съвет): - пенсиониран автор на сценарии от соц време, по образование, филолог - назначен за управител на ФНИ, на мястото на прогонения от "изпълнителната власт" световно известен математик - и затова крайно неудобен за корумпираната шайка чиновници в МОМН, закриляна от министъра. - шумна авторка на статии в жълт вестник, по образование изкуствоведка, неотдавна съумяла даже да издаде част от тези статии в книга, финансирана по проект от ФНИ; - хидро-геолог начело на Изпълнителния Съвет на ФНИ - "учен" без нито една публикация в реферирано чуждо списание?! (Даже "овластеният изпълняващ" е съумял да публикува за последните 17 години цяла една статия в списание... ) Общото между тримата субекти, нарочени да управляват тъй рекламираното проектно финансиране на науката, е, че са приближени на "изпълняващия", преподават, или са преподавали, в световно неизвестния частен университет с хуманитарен уклон, откъдето е и самият "изпълняващ". Затова пък, сред останалите 5 в тази дружинка, управляваща ФНИ, няма представители - нито на математическите, - нито на физическите, - нито на химическите науки... Ами представете си сега, че, от подобни "овластени изпълнители" зависи как да се разпределят едни евентуални огромни европейски средства за наука и иновации... Призовавам редакцията, в името на конструктивния подход към темата, да публикува идеите и проектите на професор Емил Хорозов за истинско преустройство на Фонда за научни изследвания. petrov9 https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#16?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#15?ref=rss Ситуацията в този диспут е странна. Тезата за се опира главно на принципа, че за наука и иновации трябва да се дава независимо от всичко. Мнението против пък е главно от погледа върху БГ действителността. Според мене и двамата са прави. Ако сега за кратко време се излеят много пари в сегашните университети и в БАН то това ще бъде напразно. Но от друга страна у нас има и предприемчиви хора, вижте тези дето успяват на запад. И какво да правим тогава :) Ами като за начало да вземем парите, по-добре напразно изхарчени в университетите отколкото за джипове на село и в джобовете на местни партийни босове. Но ако искаме да има ефект трябва тотална реформа в науката. За това може да се пише доста но трябва да се почне с това БАН най-накрая да мине към изпълнителната власт и да се сложи край на дедовците мошеници в академията. А и още нещо - най-ефективните иновационни структури всъщност не са университетите или големите компании, а малките изследователски фирми създадени от образовани хора в подходяща среда като научни и технологични паркове, каквито в България няма. Ето така може поне да се почне.... www https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#15?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#14?ref=rss До коментар [#13] от "Дим Дим": В науката никога няма гаранции! И изобщо, в какво ли има гаранция?! tsonkooo https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#14?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#13?ref=rss Подкрепям изцяло позицията на г-н Петков. Не приветствам каквито и да е изкуствени стимули, макар че наистина има крещяща нужда от иновации. Причината е че това просто не е гаранция, че ще се постигне желания успех Дим Дим https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#13?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#12?ref=rss До коментар [#9] от "мАГариан": Разбира се от само себе си! tsonkooo https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#12?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#11?ref=rss До коментар [#10] от "lorem_ipsum": И китайците по време на Мао са мислили така, сеели ориз и смятали, че това е най-важното. И стигнали дъното на мизерията. А сега, след големи инвестиции в образованието и науката, напредъкът е очевиден. Така че пътят е ясен и историята го доказва! tsonkooo https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#11?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#10?ref=rss А, не бе, трябва да продължаваме да харчим половината евробюджет за СЕЛЯНИТЕ, за да могат да си карат мерцедесите, докато колегите им от Третия свят измират от глад. Защото бъдещето на Европа е в СЕЛЯНИТЕ; учените да си ходят в Китай. ↑ с а р к а з ъ м ↑ lorem_ipsum https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#10?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#9?ref=rss Мисля, че следва да бъдат сложени малко пари именно в създаването на ефективен инструментариум 'как'. Това ще направи същинското харчене много по-рационално и ефективно. мАГариан https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#9?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#8?ref=rss До коментар [#7] от "прашинка": И ето такива дебати понякога ни отварят очите! Ситият на гладния не вярва - казва народът! tsonkooo https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#8?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#7?ref=rss До коментар [#6] от "tsonkooo": Тези, които са извън дадена система, често се изненадват от решения на намиращи се вътре в системата просто понеже нито разполагат с цялата информация, нито притежават съответния опит и квалификация. прашинка https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#7?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#6?ref=rss Изненадва ме фактът, че точно човек, който работи в такава агенция, занимава се и се издържа от това е против финансирането на научни проекти с европейски пари?! tsonkooo https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#6?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#5?ref=rss Теза #1. Условията са важни! обеснявам - ако вземете проба с някоя тъпа бактерия и я поставите в условия, в които да се развива достатъчно дълго време - примерно няколко милиона години, има съвсем реален шанс пробата да развие интелект, достатъчен за да участва в дебат като този. Ако пък използвате качествен препарат за дезинфекция, то шансовете не са на страната на пробата. Теза #2. Условията никога не са били подходащи за наука! обеснявам - ако един прост земеделец, който гледа под аренда земя и има възможност да купи земята, то в момента почти няма банка, която да му откаже кредит. Ако изкарва по 1млн. годишно банките ще му отпуснат без проблем 10 млн. В същото време, ако един учен успее по някакъв начин да продаде патенти за 1млн и поиска да построи завод - едва ли ще се намера банка, която да го финансира. Някой ще каже, че причината са субсидиите. Всъщност, според едно изследване на борсите в САЩ, ако една технологична компания има 100млн приходи годишно и се листне, в най-добрия случай ще привлече 500млн. Докато една социална мрежа с 100млн. приходи получава 10 млрд. Толкова за пазарните оценки... Истинската наука винаги се е стремяла да произведе нещо, което не се продава в момента на пазара и като такова няма (все още) пазарна цена. Докато пазарът от своя страна е като гладно куче. А то не би се лишило от кокала, независимо какви научни открития му гарантирате. Теза #3. Парите сами по себе си не гарантират научен успех! обеснявам - с пари любов не се купува. И колкото повече пари давате, толкова по-съмнително е дали изобщо ви обича партньора. И обратно, ако обичате някого, не бива да издребнявате в сметките. Някак си не върви да връчиш цветя на любимата и да искаш да ти осребри фактурата... Преди всичко трябва да има "любов" към науката или поне някаква нужа, па макар и платонична, Това ще определи и кои области от науката подкрепяме. След това идва финансирането, което ако е твърде много или твърде малко ще компроментира любовта. Ако трябва да конкратизираме финансирането като процент от евро фондовете има много голям шанс да постигнем консенсус. Мартин предложи 60% вместо 30. Това предложение е под условие, което ще се опитам да оборя. Мартине, финансирането за наука трябва да е 60% - без условие. И вярвам ще се съгалсиш. Просто е - субсидиите в земеделието са с определена цел и срок. Скоро (надявам се) няма да има пари за земеделие, животновъдство, възобновяеми източници и т.н. Това са бизнес сектори и тяхното субсидиране не може да е безконечно. Какво остава - наука, култура, здравеопазване... но като вземеш предвид, че последните са предмет на национално бюджетиране, наистина на европейско ниво остава предимно науката... И ако тя не взема едни 60%, значи нещо куца другаде. Друг е въпросът 60% колко са в абсолютно изражение. Както казах не бива да са нито много нито малко. perko https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#5?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#4?ref=rss Разцветът на възрожденска България, макар и под робство, се дължи именно на образованието и просветата. Турчеещи се и гърчеещи се на младини, образовани и заможни българи започват да строят и откриват училища, читалища, манастири. Това води до националното самоопределение на българското население. Даже чуждите пътешественици, минали през страната ни по това време, отбелязват в пътните си записки, че почти няма неграмотни българи, във всяко българско селище има училище, в което обучението е безплатно. Не трябва да изоставяме българската образователна и духовна традиция, да инвестираме в образованието, изследователските програми в училищата и университетите изискват по-малко средства, но са с гарантирана възвръщаемост в бъдещето. И сега в училище работят по научни проекти, които имат положителни резултати. Затова трябва да се преборим за всяко евро, което се отпуска за наука, това ще ни помогне и да задържим поне част от интелектуалния елит на нацията. tsonkooo https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#4?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#3?ref=rss А ползите от телепортирането за благоденствието ни, включително за спестяване на време, и опазването на околната среда, не будят съмнения у никого, надявам се? Само вметвам, че телепортираните домати няма нужда зреят 5-10 дни на път в бусове, влакове, тирове и камиони. Защото няма значение дали са от ЮАР или от Македония - времевият им път ще е еднакво дълъг - от нивата, хоп - на масата след 2-3 секунди. Е, те такива малки и тривиални неща си поръчвам като данъкоплатец от науката, моля, ако обичате. йотата https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#3?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#2?ref=rss "...И да направим опит за резултатно ориентирана дискусия: какви са трудностите и какви са възможностите за финансиране на иновационни проекти в България." (Кр.Христова, модератор) Преди всичко и най-вече науката НИ следва да бъде оръжие да благоденствие на населението НИ. (който не е съгласен, да не чете нататък) Фундаментални открития (наши или чужди) следва да се осмислят от науката и да се превеждат в практически план за решаването на дефицити в благоденствието НИ. Дефицитите имат неприятното свойство да се появяват все по-често поради външни независещи от българите тенденции и предизвикателства. Ето Ви няколко (не само) български предизвикателства: -остаряваща и болна работна ръка ще трябва да работи по-дълго за да излезе в заслужена пенсия (т.е. трябва й евтин и качествен ремонт, ако трябва да ползвам стила на премиера); -настъпващите климатични промени водят до засушаване на (нашия) Балканския апендицит на Европа - ерго, всекидневният ни начин на живот трябва да се промени; -щели да се увеличат природните бедствия (и съответните аварии по публичните инфраструктури); -икономиката - и енергетиката ни в частност, трябва да се преориентират към нов вид енергийни носители (нали петролът и газът щели да свършват); -мястото ни на суровинен доставчик в глобалната икономика следва да се промени на доставчик на по-завършени стоки и услуги (инак пак ще ги произвеждаме ние, но навън, и за чужди държави), и т.н. и т.н.. Айде тогава науката НИ да проверява какви и кои от направените тук и навън фундаментални открития, и евентуално свързаните с тях изобретения могат да ни послужат да се справим с идентифицираните предизвикателства. После да начертаят път за изобретяване, за масовизиране и внедряване. После от само себе ще изникнат и звената на иновационната НИ инфраструктура, а към тях вече по-лесно ще се прилепчат и НАШИТЕ бизнеси да иновират на воля с пари от еврофондовете. Ей това ме притесняваше в дебата досега - липсата на "приземеност" "практичност" и "резултатност" от научната НИ дейност. Никога няма да подкрепя данъци за наука само заради интелектуалната й (его-) значимост, или заради простото задоволяване на любопитството на учените НИ. Нашите учени не могат да бъдат откъснати от бита и икономиката НИ изследователи само заради идеалната глобално-възвишена цел за изследователствуване на вселената и всичко останало(например събитието 2012 г.). Първо ще ни поставят хората, обществото и държавата на по-конкурентни релси, после ще видим. Прекалено сме малки и разнебитени за да си позволим друго сега. (В тая връзка с нетърпение очаквам българската разработка за телепортиране, сега след като вече имаме такова силно участие в откритията на ЦЕРН относно относителността на скоростта на светлината и появяващата се алтернатива на квантовата механика.) А пък колко било трудно, щото администрацията и други таквиз... изобщо нямат място в дебат обхващащ следващите 50 години. Като им е трудно на едни, ще дойдат други дето не им е толкова трудно. И не е задължително идващите да са само от подвида: хомо сапиенс булгарикус. Нали? йотата https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#2?ref=rss#comments https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#1?ref=rss Разбира се, че има потенциална добавена стойност от инвестирането в научноизследователски проекти и инфраструктура. Но, както и авторът на позицията "Против" отбелязва сега, темата и въпросът бяха изопачени в коментарите от предния етап. Питанката беше дали трябва 1/3 от регионалните фондове да се разпределят за научни изследвания, а не дали въобще такива трябва да бъдат финансирани. И с тази забележка реших да се включа в този по-късен етап на дискусията. Отговорът на поставения въпрос е обект на научно изследване сам по себе си. И е нужно да се дефинира по-точно корелацията между инвестирането в научни изследвания от една страна и евентуалните позитивни ефекти от друга (например растеж на икономиката или някаква различна цялостна полза за обществото). Значението на провеждането на този количествен анализ не видях да бъде споменато, а според мен тъкмо там е разковничето към обективния отговор. Не стана ясно и дали се дискутира тук конкретно от българска гледна точка или от европейска. Защото и това има значение, когато се определят параметрите и променливите за горепосочения анализ. Наистина истинската дилема не е във въпроса "Защо" и "Дали има нужда", а "Как по-точно" би било оптимално да се изразходват средствата. И тук според мен всичко опира, ако не до повече, то поне до два съществени момента. Първият е категоризирането на различните видове научни изследвания. С други думи (в зависимост от това дали гледаме от нашата камбанария или от наднационалната европейска такава) кои биха били по-точно видовете научни изследвания, които би трябвало да получат по-голям дял от онази една трета от регионалните фондове, предназначена за тях. Вторият момент е свързан със структурирането на финансираната дейност. И тук смятам, че трябва да се поучим от доказания опит. Аз лично съм докторант в елитен западен университет и имам желание да основа научноизследователски център у нас, в който да приложа научената от мен методология (статистически/регресионен анализ в областта на политическите и въобще социалните науки). Рамката за каквито и да е научни изследвания у нас според мен, по западен модел, трябва да се преориентира към университетите и реално само там да се прави науката. Така БАН е институция, която по моему трябва постепенно да се разпадне в този смисъл, като запази най-много онези координаторски функции, които е необходимо да бъдат централизирани при този процес. Но мястото на учените е в УНИВЕРСИТЕТИТЕ. Към тях именно трябва да се изградят научноизследователски центрове. А у нас специално това ще допринесе до развитието на науката в градовете с развиващи се университети извън София (университетите в Русе, Благоевград, Велико Търново). В този контекст централизирането на науката в институция като БАН към настоящия момент е противопоказно и това се вижда от нивото на науката, която се генерира там. Бъдещето е административни фунцкии за БАН, а оперативни за университетите. По целия свят науката и университетите вървят ръка за ръка и най-добрите академии са разположени в малките градове, което въобще не е случайно. Защото пътят от образованието към науката трябва да се съкрати и младите конкурентни новозавършили бъдещи научни работници трябва да могат да продължат кариерите си там където са получили обучението си, вместо да търсят реализация в структура като БАН. А големият град не предразполага за добри условия за качествена академична и научна среда. След като направих тези уточения, няма как да не подкрепя интуицията, че повече средства за научноизследователски дейности биха били от полза за българската наука особено, ако се насочат дейностите към евентуалните научноизследователски центрове в университетите из страната. Друг е въпросът, че при разпределението на средствата е много опасно процесът да се "българизира" и такива като мен, които имат желание и намерение да развият такива научноизследователски центрове у нас въобще да не получат достъп до финансиране за целта. Продължавам да следя дискусията с интерес. papen https://www.capital.bg/interaktiv/debati/30_triabva_li_edna_treta_ot_fondovete_na_es_da_sa_za/1356644_kakvi_sa_trudnostite_i_kakvi_vuzmjnostite_za/#1?ref=rss#comments